Praise the Lorde или защо обичаме Лорд
През юни 2013-а път си пробива характерният глас на Ела Йелич О‘Конър, позната с артистичния си псевдоним Лорд (Lorde). С дебюта си тя наложи нов канон в поп музиката. С песните си представя емоционалното състояние на младите хора днес, за които въобще не е трудно да се припознаваят в текстовете и патоса на музиката ѝ. В нейна чест ви представяме селекция от творчеството ѝ, както и 5 причини, поради които я обичаме.
Гласът
Гласът на Лорд беше първият повод на света да я забележи. През 2012-та, когато на бял свят излезе “Royals”, всички бяха смаяни – никой не беше чувал такива вокали. Ниските тонове в комбинация с мъркащия ѝ тембър още с първите ноти в куплета увличат слушателя, а той се заинтригува още повече, когато с лекота мелодията преминава във високоите тонове на припева. Още тогава изпълнителката демонстрира колко умело си служи с мощния си глас.
Истинската му сила си пролича в Yellow Flicker Beat, в злокобното звучене на хармонизацията в началото на песента и напевният припев след извиканото като писък “I‘m done with it”. Песента е епичен разказ за героиня, опълчваща се на антиутопичното си общество (на нас разбира се ни е позволено да си представяме лирическата героиня в песента като Катнис Евърдийн) и сполучливо синтезира настроението на триологията в само 4 минути.
Поезията
Поетичността на текстовете на Лорд са другият най-очевиден отличителен белег в творчеството ѝ. Изпълненото с мъка “I am my mother’s child” в припева на „Writer in the Dark” загатва за връзката на певицата с поезията – майка ѝ, Соня Йелич, е поетеса и преподавател по литература. Не е изненада, че дъщеря ѝ умее да се изразява красноречиво.
I ride the subway, read the signs
I let the seasons change my mind
I love it here since I’ve stopped needing you
– Writer in the Dark
There’s a humming in the restless summer air
And we’re slipping off the course that we prepared
But in all chaos, there is calculation
Dropping glasses just to hear them break
– Glory and Gore
So I guess I’ll go home
Into the arms of the girl that I love
The only love I haven’t screwed up
She’s so hard to please
But she’s a forest fire
I do my best to meet her demands
Play at romance, we slow dance
In the living room, but all that a stranger would see
Is one girl swaying alone
Stroking her cheek
– Liability
Зрялост
Лорд е една от звездите, достигнали световна слава на сравнително малка възраст. По време на издаването на първото ѝ ЕР, “The Love Club”, тя е едва на 17 години. Възрастта ѝ и отзвукът от музиката ѝ я водят до придобиването на един много зрял поглед над живота, който обуславя тона на много от песните ѝ. В “Tennis Court” например изразява разочарованието си от културата на поп звездите и от ограниченията, които поставя.
Pretty soon I’ll be getting on my first plane
I’ll see the veins of my city like they do in space
But my head’s filling up fast with the wicked games, up in flames
How can I fuck with the fun again, when I’m known
Освен това в същата песен Лорд изразява критика към съвременното отношение на хората един към друг:
Baby be the class clown
I’ll be the beauty queen in tears
It’s a new art form showing people how little we care
Емоционална дълбочина
Освен от зрелия и критичен глас, творчеството на Лорд може да се характеризира и с емоционалната дълбочина, която песните ѝ изследват. Тя умее да изгражда песните си около някое специфично чувство или настроение. “Ribs” със сериозния си и меланхоличен тон възпява притеснението от порастването.
Преплитането на ниския глас и по-високия с октава в припева представляват дует между нетърпението ни да навлезем в света и страха, който чувстваме, изправени пред неминуемата преходност на живота. Но майсторството ѝ не е само в темите на песните. С гласа си тя може да изразява гняв, граничещ с лудост (Green Light), болка и самота (Liability), горчивина (Sober II).
Говорител на поколението
Езикът, на който пее Лорд, несъмнено е езикът на нашето поколение. Всеки от нас може да намери себе си в някоя от песните ѝ, било то в стремежа за популярност сред връстниците както в “White Teeth Teens”, инстинкта за саморазруха в “Homemade Dynamite” или развитието в отношението ни към предишни любовници (Hard Feelings / Loveless). Лорд се изразява така, както ние бихме се изразили: “I overthink your punctuation use // Not my fault, just a thing that my mind do”, дори не се притеснява да запълни тишината преди припева с едно закачливо пхиу в “Homemade Dynamite”. Интересно е и как е уловила способността на много от младите хора да виждат връзките си и самите себе си като произведения на изкуството:
But we’re the greatest
They’ll hang us in the Louvre
Down the back, but who cares – still the Louvre
Поради тези причини спокойно можем да определим Лорд за един от говорителите на нашето поколение, чиято музика ще запечата завинаги какво е да си тийнейджър в началото на XX век.
За истинско потапяне в красивия свят на Лорд може да си пуснете този плейлист, който направихме за вас!
