От А до Я: Reality Check с Максим Иванов I Neverest

В осмото издание на От А до Я подкаст ми гостува 17-годишният Максим Иванов – половината от дуото NEVEREST Ocean Row и най-младият океански гребец. Или изобщо човек, когото не мога да опиша с няколко думи, заради широката усмивка, земния тон и мъдрите мисли.

Направо да почна от началото – казва Макс, когато го попитах какво е NEVEREST – толкова много има за разказване. Стефан Иванов, бащата на Максим, е любител на екстремните преживявания. На една семейна вечеря синът му решава да се пошегува с него.

Абе, тате, ти ще вземеш някой ден да прегребеш през Атлантическия океан.

Прави това, мислейки си, че е невъзможно: „То, нали звучи лудо, невъзможно, няма как с гребла да прекосиш океана.“ От любопитство обаче решават да проверят дали наистина е невъзможно. За тяхна изненада се оказва, че хора вече са го правили. Отнема им само три дни и малко четене, за да решат, че и те искат да се пробват. 

Лодката

До този момент обаче момчетата, които през 2020 се превърнаха в първите българи, прекосили Атлантика, нито са гребали, нито са плавали.

Проблемът беше, че нямахме никаква идея откъде да започнем. Нямахме лодка, не сме гребали никога през живота си. Трябваше да започнем отнякъде, затова решихме от лодката, споделя Макс.

Откриват магазин, който продава лодки, направени специално за такъв вид плаване, но се оказват твърде скъпи, а и магазинът е в Англия. Затова решават, че сами ще си построят лодка: „Защото ще е яко, нали, сами в гаража“. Освен, че е яко, Максим споделя, че се е оказало и много полезно по време на самото плаване – „Знаеш всичко къде е, колко е здраво, кога може да се счупи.“

Свързват се с англичанина Фил Морисън, който им праща няколко дизайна и си избират един. Малко по малко те сами започват да строят лодката си. Дължината ѝ е 6 и половина метра, да не си представите някой кораб. След година майсторене лодката е готова, но има един проблем. Тези съдове трябва да се обръщат сами в случай, че някоя вълна ги преобърне (което често се случва) – лодката NEVEREST обаче не се. Отнема им още 3 месеца, за да преправят лодката. „… Не беше много лесно. И психически не е лесно“, казва Макс.

Трудностите

Това е един от редица проблеми, които дуото среща. Рулят им се чупи цели 6 пъти, автопилотът им се поврежда. Плаването им се удължава с около 30 дни. Сблъскват се с най-силните урагани и бури от 150 години насам. Свършва им храната.

Имаше дни, както имаше и седмици, в които не сме правили прогрес към нашата цел – не сме се движили, течението те бута наобратно.

Акулите

Понякога дори се е налагало да гребат по 100 мили в напълно различна посока, само за да заобиколят течението. Друго интересно предизвикателство са били акулите… Веднъж на 7 дни един от двамата е трябвало да се гмурка под лодката и да маха всички залепили се водорасли и боклуци. Първите няколко пъти Макс е използвал следната схема: 80% чистене, 20% оглеждане за акули (смях в студиото, когато ми го казва).

Всичко това натоварва дуото психически, а отделно е физическото изпитание. Прекосяването им отнема 105 дни, в които прегребват 4444 морски мили (около 8230 km) на смени – 2 часа гребане, 2 часа почивка в „мръсната, мокра, задушна каюта“. И така 24/7 от потеглянето от Портимао до пристигането в Барбадос. 

Мисията е завършена на 6. октомври 2020 г. с пристигането на лодката NEVEREST в Барбадос. Това превръща дуото Максим и Стефан Иванови в първите българи, прегребали Атлантическия океан. А Макс, тогава на 16 години, става най-младият океански гребец. Той споделя:

Титлата Най-млад океански гребец – яко е, но аз не го направих за това. Аз го направих, защото исках да видя дали мога да прекося океана с гребна лодка.

Каузата

Любопитството е основният мотив на Макс за приключението, в което се впуска с баща си. Еднакво интересна е и каузата, с която обвързват плаването. Това е кампанията на Министерството на здравеопазването „Да! За живот!“, която цели да разпространи идеята за донорството сред българите.

Чакащите за трансплантация български граждани са над 1140, а един донор на тъкани може да помогне на между 50 и 80 души. Едва 35% обаче декларират съгласие да станат донор при инцидент с фатален край. „Каква е тази работа да ги даряваме на ларвите и на червеите под земята? Защо не спасиш живот?“, възкликва Макс, когато си говорим за тази статистика.

Мотивацията

Всичко това е много интересно и вълнуващо, но още по-вдъхновяващи са уроците, които Максим е научил на борда на NEVEREST. Когато го попитах дежурния въпрос „Как се мотивираш да свършиш някаква работа?”, той ми каза, че си прави reality check – полезно и градивно сравнение с останалите и заобикалящият те свят

Аз съм от хората, които обичат точно този reality check. Той не е толкова труден или страшен, колкото си мисли човек. Наистина е хубаво да видиш в каква позиция си и да се сравниш с останалия свят. Това, което видях и разбрах е че няма ситуация, от която да няма по-лошо. Винаги има по-лошо и съответно винаги е хубаво да си позитивен. Да си благодарен за това, което имаш, дори да нямаш много.

Сравнявах се с другите хора в света. С тези, които нямат привилегията не само да правят такова нещо, а които ги е страх за живота им всеки ден. Дали живеят в Северна Корея или в Африка, няма значение. Аз трябва да го направя не само за себе си, но и за тях. Не мога да си позволя да се оплаквам за някакви малки неща.

Всичко, което мога да дам от себе си

Именно заради тази нагласа „не му потъват гемиите“, когато се намират насред най-силните ветрове, които връщат лодката назад и които пречат на дуото да напредне със седмици. По време на същата ситуация Макс се учи и на търпение, слушайки подкаст за отвлечен американски журналист, който все си е казвал, че ще го спасят след определен период от време. Така и не идвал очакваният от него момент на спасение и следователно започнал да изпада в депресия. Решил да промени мисленето си, като спре да брои дните и просто си мисли, че един ден ще дойдат да го спасят. Така направил и Макс –

Въобще не ми дремеше за нищо, което се случваше. Просто знаех, че трябва да греба, трябва да спя, трябва да ям и някой ден ще стигна. Знаех, че това е всичко, което мога да дам от себе си и ако случайно не се получи – не се получи. Това ми помогна да преживея този месец и половина агония.

До голяма част фокусът пада върху тези две представи, но има още много уроци и мъдрости, които Макс споделя в епизода. Всичко това, както и обширни разкази за плаването, можете да чуете в поредния честен разговор на От А до Я подкаст.