Нашите учители ви среща с Даниел Иванов от НГДЕК
Tози специален епизод на BAKC е част от поредицата на Teen Station, “Нашите учители” и ви среща с Даниел Иванов от НГДЕК. Гостува ни една много важна за момчетата личност. Даниел Иванов е класен ръководител на Берки и Калата и диригент на тримата в хоровите състави на НГДЕК. Разговорът е изключително вълнуващ, тъй като засяга както живота, успехите и израстването на един учител, така и една много съществена тема – образованието в България и това как един преподавател трябва да бъде неразрушимия мост между ученика и истинския свят, който се открива пред очите му.
Учителите, хората на културата и изкуството, обществените личности са живите книги, с които общуваме всеки ден.
Даниел Иванов е учител на 31 години. Занимава се с музика и пеене от 11-годишен, а работи в НГДЕК като учител по музика и диригент на хоровите състави към гимназията от 2008-а година. Изявява се като певец към състава “Гоце Делчев”, но и като народен танцьор към клуба „От извора“. Той е човек с голям житейски опит, който непрестанно предава на своите ученици и хористи, каквито сме ние тримата в БАК.
Предизвикателството пред нас е да ви покажем, че социалните мрежи и информационните платформи наистина ви дават това, от което се нуждаете в момента като бързина и факти, но в действителност истински ценната информация е в това как ти умееш да боравиш със знанието. Ти научаваш нещо, ти се информираш, но как боравиш с него, как разбираш, че това е правилното знание, доколко можеш да се позоваваш след това на тази информация. Всичко това може да се намери в книгите, както в тези, които можете да пипнете, така и в живите книги – вашите учители.
ГоспоДани, както го наричаме понякога шеговито, има сърце и душа, създадени, за да творят музика и да запалват любовта към българското църковно и фолклорно пеене.
Нашият диригент е организирал и ръководил стотици пътувания и експедиции с учениците си, които са допринесли страшно много за обогатяването на репертоара на хора, както и разпространението на страстта към българските песнопения.
Когато човек прави изкуство, споделя и част от себе си. Затова трябва да имаме и познание един за друг и вие трябва да виждате не само учителя и човека.
Но преди всичко останало, той има и една много силна връзка със своите ученици и хористи, както ще чуете и в подкаста. Близостта се простира дотам, че много от учениците не се обръщат към него с традиционното „Вие”, а със сближаващото „ти”.
Често ние самите се срещаме с него извън училище, вече изцяло извън формалностите на сферата на образоване и така се сътворява онази наистина неразрушима връзка. Всичко това променя цялата атмосфера около него и създава една реалност, в която ученик и учител стават приятели и така заедно градят мечтите и споделят идеите си.
Когато ви посрещаме в 8 клас, ние се обръщаме към вас, учениците, на ВИЕ. Това е, защото искаме да знаете, че пред вас стои основното изпитание да се оформите като личности.
Образователната система се опитва да даде възможност на младите хора днес да заемат своите отговорни места като учители в българското училище. Често пъти това среща неразбиране, защото незнанието отблъсква и заблуждава. Голяма част от младите хора имат една представа за ролята на учителя и една представа за отношението на учениците към учителя. Те си мислят, че учителят е неоценен, неуважаван, пренебрегнат. Често пъти се притесняват и дали ще успеят да овладеят дисциплината в час.
Според мен отношението учител – ученик винаги е много интересен диалог и донякъде провокация. Провокация да предизвикаш интереса на своите ученици и в това учениците да спечелят доверието на своя учител и неговото одобрение… Ако един учител си тръгва от училище и не се чувства полезен за своите ученици, това не е добре.