По стъпките на българските творци от улица „Цар Иван Асен II“

Малко са столичните улици, съхранили до днес красотата на Млада София. В сърцето на красивия ни град, още когато „Цариграско шосе“ било „не по-широко от осем метра и павирано само до четвъртия си километър с едри павета от витошки гранит“, се зародила една от най-колоритните улици на едва тристахилядната столица – „Цар Иван Асен II”. Скоро след построяването на елегантните кооперации през междувоенния период на София улицата била населена от редица изтъкнати хора на изкуството. Една от малкото улици, съхранили някогашния си чар, ме вдъхнови отново да тръгна по стъпките на българските творци в София!

Драган Тенев

Улица „Цар Иван Асен II“ №6

Едно от първите семейства, които се заселват в новопостроените домове „накрай града“, е това на Драган Тенев. Действието се развива през 30-те години на миналия век. Тогава малкият Драганчо бил воден по всички реномирани заведения и културни инстутуции в младата столица, познавал добре ерудираните жители на града и местните чешити, бил свидетел на съграждането, своеобразния апогей и нямата разруха на любимия си град.

Тенев е юрист и „философ“ по образование, изкуствовед по любов, журналист по служба и, бих казала, софиянец и писател по призвание. В достолепната къща на „Цар Иван Асен II” са написани фантастични разкази, книги за изкуство и за изявени творци, мемоари и пътеписи. А спомените си от Млада София авторът запечатва в една от най-свидните творби, посветени на българската столица – „Тристахилядна София и аз между двете войни“.  Дори най-недолюбващият София гражданин ще остане очарован от произведението! Срещата с красиво поддъражния дом на Драган Тенев за мен беше много специална именно заради тази книга. Обичам историята, но тя рядко е толкова цветна, колкото в „Тристахилядна София и аз …“. Четивото запали у мен още по-силното пламъче на привързаността към родния град и стана причината да се интересувам от миналото му. И да ви го откривам в скромната си поредица. Продължавам!

Северина

Истината е, че Драган Тенев е нямало да бъде толкова обстойно запознат със софийската бохема, ако не са били родителите му. В семейството на художник и поетеса Драган свиква от малък с ерудирана компания и изискани събития. Майка му обаче – поетесата Ружа Тенева – няма същия късмет. На нея ѝ се налага сама да пробива в литературния елит. Е, справя се напълно успешно – още на 16 години, в самото начало на XX век, става първата поетеса в родния си град Силистра. Избира да пише стихотворенията си под псевдонима Северина. По-късно Ружа става първата българска поетеса, завършила Сорбоната в Париж! След като завършва висшето си образование, Севрина се връща в България. Установява се в София, където става една от първите членки на Клуба на българските писателки. В периода 1930 – 1944 г. в него членуват дами с високо образование с афинитет към литературата. Част от инициативите на Клуба са свързани с популяризирането на българските произведения, писани от жени, организирането на литературни четения от центъра на София до по-отдалечени квартали, учебни зведения и други български градове. Сред видните представителки на Клуба са Евгения Марс, Дора Габе, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Мара Белчева, Елисавета Багряна и много други видни дами. През 1944 година дейността на институцията е преустановена, но през 2014 година функционирането ѝ е подновено успешно.

Ран Босилек

Улица „Цар Иван Асен II“ №8-10

На точно три крачки от дома на семейство Теневи се намира домът на семейство Негенцови. Генчо Негенцов е познат на всяко бълагарче още от най-ранна детска възраст с любимата поредица „Патиланско царство“ и героите Кума Лиса и Кумчо Вълчо. Всички сме рецитирали с патоса на седемгодишни патриоти „Родна стряха“, „Я кажи ми, облаче ле бяло“ и „Родна реч омайна, сладка…“ на тържествата след завършване на първи клас, та се надявам, че псевдонимът на техния автор ви е известен – става дума за Ран Босилек! Кариерата му на учител го подтикнала към създаването на първото му детско стихче за неговите ученици – „На косичка“. Скоро Негенцов станал радетел за създаването на още произведения за деца – сред вдъхновените му последователи са Дора Габе (също живяла на улица „Цар Иван Асен II“ в детството си) и Калина Малина (автор на първия български детски роман „Златно сърце“). Ран Босилек е спомогнал и за създаването на дестки книжки не само с нравоучително съдържание, а и с естетически издържан вид. Благодарение на художника Георги Атанасов книжката с преразказани народни приказки „Неродена мома“  се сдобива с красиви илюстрации със сцени от селския живот, а по-късно и с престижна награда от Втората международна изложба на книгата (1932 г.). През първите десетилетия на миналия век Негенцов е превел и адаптирал класически произведения за деца, така че българчетата бързо да влязат в крачка със западноевропейските си връстници и литературните им предпочитания. За живота на Ран Босилек и сина му Босилко в съседство с вече познатите семейство Теневи се споменава и в „Тристахилядна София и аз между двете войни“. По думите на Драган Тенев Северина и Ран Босилек били добри приятели. От тяхното познанство се сдружили и синовете им, а малкият Драганчо бързо се сдобивал с преведените от Негенцов произведения, при това получени с автограф.

Ле-е-еко се отклонявам от „Цар Иван Асен II“ и свивам по почти успоредната пресечка „Янтра“,  за да ви покажа домовете на …

Йордан Йовков

Улица „Янтра“ №15

Да, дори Певецът на Добруджа е живял на улица „Цар Иван Асен II”. Или по-точно на няколко места в района. Избирам да ви заведа до последния земен дом на Йовков. Някак естествено е, когато говорим за него, да си го представяме сред безкрайните поля на Добруджа или китните улички на родната Жеруна. След живота си из различни кътчета на (днешна) България Йовков се установява в София. Посвещава се до края на живота си на писането. Любимото му място в столицата е именно „триъгълникът“ между Орлов мост, „Цар Иван Асен II“ и симпатичните пресечки по улицата, близо до Борисовата градина. Писателят с удоволствие сядал на някоя сенчеста пейка в Борисовата градина и размишлявал над живота. Вглъбен в себе си, на фона на красиво поддържаните градини и елегантните особи из парка, Йовков всъщност се вписва доста добре в носталгичната картина на тристахилядна София. Дъщеря му Елка – съученичка, между другото, на Драган Тенев от „отделенията“ в близкото 38. основно училище – си спомня как сутрин баща ѝ наблюдавал нюансите на Витоша и установявал какво ще бъде времето през деня. Йовков имал усет към детайла и правел винаги скици на героите си, преди да опише преживелиците им. В тази връзка може би не е случайно, че години по-късно до Йовковия дом заживял…

Илия Бешков

Улица „Янтра“ №13

„Аз не зная въобще кое освен изкуството може да помогне или спаси една родина!“

Признавам, че когато тръгнах за снимки по улица „Цар Иван Асен II“, имах готовност да снимам само четири дома. Не можех да се примиря с този факт, тъй като винаги се старая да ви разказвам за поне петима творци! За щастие, животът е всичко това, което се случва, докато ние си правим планове: докато вървях замислена покрай сива жилищна сграда, най-неочкавано усетих нечий поглед върху себе си. От прозорец на първия етаж ме наблюдаваше една удивително симпатична котка. А на няколко метра от стъклото се натъкнах на още по-удивителната паметна плоча на художника Илия Бешков! Впечатли ме обемът на текста върху плочата. Количеството му обаче съвсем не е случайно: Бешков е творил в сферите на живописта, карикатурата, графиката, рисувал е градски пейзажи и голи тела. Освен това се е занимавал с писане на есета, статии, бележки, словесни портрети на художници, умеел е да свири на направени от него малко инструменти, обичал е да пее, способен е бил да развесели всяка компания с хумора и карикатурите си. Под прицела на молива му попадат царят, съдът, редица политици и техните подражатели, софийски „префърцунени дамички“ и навъсени чиновници – карикатурите му радват любителите на изкуството и днес в галерията в Плевен. Дечко Узунов определя професор Бешков като „истински рисувач“, а Емилиян Станев признава: „Добре, че (Илия) не си е наумил да става писател, защото всички в литературата ще станем мигом излишни.“ Карикатуристът, интересно е да се отбележи, създава и дирижира джаз бенд в състав само от художници! През 1939 г., след откриването на първата му (и единствена приживе) самостоятелна изложба, Илия има честта да бъде изпратен от Министерството на народното просвещение на едногодишна специализация в Париж. По-късно става преподавател в Художествената академия и завежда катедра „Графика и илюстрация“ до края на дните си. Днес до личността му можем да се докоснем през издадения личен дневник, досиетата му и книгата с лично творчество „Словото“.

Част от мисията ми е да покажа нуждата от съхранението на недвижимото ни културно наследство – малките архитектурни перли из красивите български градове. С голямо задоволство този път няма да „соля“ съгражданите си, че сградите не са поддържани. Напротив! Давам улица „Цар Иван Асен II“ и пресечките ѝ за достоен пример как е редно да бъдат поддържани красотите на града ни. Модерното среща класиката, фасадите на домовете са обновени, паметните плочи са непокътнати – почитта към населявалите зданията изявени личности изобщо е на ниво. Завършвам обиколката си с особена гордост и подканвам, както винаги, и вас да се разходите по стъпките на българските автори!

Автор и фотограф: Али Димова