Какво е да бъдеш Петя на моята Петя
Петя Дубарова – най-младата сред големите творци на България. Трагичната ѝ история трогва стотици и вдъхновява до днес. Вдъхновението обаче невинаги създава тъжни творения. Напротив! От 21. януари публиката ще има възможността да се наслади на другата гледна точка от живота на Петя. Новият български филм „Петя на моята Петя“ сблъсква свободолюбивата и борбена Петя Монова (Алекс Костова) с консервативния директор Крачунов (Юлиян Вергов).
След инцидент Петя и приятелите ѝ Джула (Али Вергова), Мони (Марти Методиев) и Анди (Ясен Атанасов) са принудени да се изправят срещу закостенелите схващания и (не)разбирания на егоистичния Крачунов. Всичко изглежда обречено, безизходният край сякаш наближава. Тогава Монова се сблъсква със своя идол – Петя Дубарова (Алиса Атанасова). Какво си казват двете Пети, каква е цената на различността и борбата за лична кауза, как творчеството и любовта лекуват, разберете в най-новия български филм „Петя на моята Петя“! А защо си заслужава да го гледате, прочетете в интервюто на Али Димова с младите актьори.
„Петя на моята Петя“ започва да се излъчва от 21. Януари 2022 г. по всички кина! Да започнем с някоя история от процеса на снимане! С какво ще запомните тези снимки?
Марти: С това, че прекарахме 19 дни на морето. Също така, че трябваше да се приобщим много бързо един към друг, защото нямахме друг избор.
Ясен: Преди не се познавахме изобщо!
Алекс: За мен беше много интересно снимането с Алиса, защото всичките ни сцени бяха снимани в много кратък период от време. Беше много стресиращо, но да се надяваме, че най-накрая се е получило.
Какво ново научихте за Петя Дубарова?
Алиса: Според мен сме научили много повече от това, което сме знаели. Всеки един от нас се е подготвял за снимките. Със сигурност по време на подготовката сме разбрали повече за това какъв свят тя е имала в себе си, какво е довело до тргичния ѝ край. Въобще какъв човек е стоял зад стиховете.
Марти: И през какво е преминал…
Научихте ли някакъв факт от живота ѝ, който не е известен на масовата публика?
Алекс: Мисля, че много хора не са запознати със съществуването на дневниците ѝ. Те са една голяма книга, пълна с различни факти от ежедневието ѝ. Невероятно е чувството да ги прочетеш!
А вие имахте ли възможността да ги прочетете?
Алекс: Да, на мен ми ги даде сценаристката Валентина Ангелова в полуразпаднато състояние. Толкова много е чела, писала и подчертавала в тях, че вече почти не мога да ги отворя.
Много млади хора, обикновено около 15-те и 20-те, се обръщат към писането, към творчеството изобщо. Като изключим актьорското, вие практикувате ли друг вид изкуство?
Алекс: Аз пиша, но много аматьорски.
Ясен: Аз свиря на няколко инструмента. На пиано, акордеон… всъщност са два.
Алиса: Какво стана с гайдата?!
Ясен: Гайдата… Да, и нея ще я възстановим някой ден.
Спроред вас защо толкова много хора се обръщат към писането точно в тази възраст?
Марти: Така намират начин да изразяват себе си, емоциите си, мислите и вижданията си. Писането е един от начините, по които да го направиш. Без да излизаш пред публика, без да си очи в очи с хора, които след това ще го четат или слушат. То е за по-притеснителните, които не могат да говорят пред хора.
Алиса: Писането е и начин да разбереш по-добре какво се случва с теб вътрешно. В тези години се случват за първи път много неща. Изписвайки състоянието си, слагайки го на хартия, човек може по-добре да разбере себе си, да овладее мислите си и да не е подвластен на емоции, които не разбира.
В „Петя на моята Петя“ конфликтът учител – ученик е засегнат доста сериозно. Променили ли са се нещата от времето на Петя Дубарова насам? Има ли „еволюция“ в педагогическото възпитание?
Марти: Срещал съм учители и като Крачунов (консервативният директор във филма), и като Бочева (учителката с човешко отношение и вяра в способностите на учениците си). Първите преобладават в училище, а вторите съм срещал на други места.
Али: Аз бях в частно училище, където основно бяха човечни. Но все пак беше частно, така че не се знае много защо… Хората обаче бяха с отношение към децата.
Алиса: Моите всички бяха по-скоро като героинята на Албена Павлова. Когато стъпих във Френската, си казах: „Тук наистина съм си на мястото!“. Имаше много силна подкрепа и вдъхновение. Така че зависи от мястото и времето, но и от хората. Вярвам, че учителите не са добри и лоши, а също са подвластни на обстоятелствата. Не мисля, че е толкова черно-бяло.
Марти: Да, все пак не работят в най-благоприятната среда на света…
Алиса и Али, вие вече не живеете в България. По-различно ли е според вас отношението в училище в другите държави?
Али: Аз съм в университет и там е по-различно, тъй като има академични лица и по-различна комуникация. Мисля, че много зависи в кое училище си, какви типове хора има вътре.
Алиса: Била съм и от двете страни. В Берлин учех немски в частна школа, но имах различни преживявания. На по-зряла възраст хората не се занимават толкова с теб, а инициативата трябва да идва отвътре. Тоест „учителстването“ не съществува толкова. От друга страна, преподавах на хлапета там и имах наблюдения върху изключително високите им нива на стрес за едва 10-годишни. Натягането от толкова ранна възраст го приемам за негативно!
Какво бихте казали на хората, за да ги „накарате“ да отидат да гледат „Петя на моята Петя“?
Марти: Ако се стигне дотам, че да карам хората да гледат нашия филм, значи някъде по трасето сме сбъркали. Надявам се всички да проявят интерес. Аз смятам, че филмът си заслужава да се гледа, защото е направен с много любов. И не само от актьрска и режисьрска страна. Целият екип, до посления човек, работеше с много желание. Снимките вървяха чудесно! От друга страна, филмът изпраща много различни послания, които са верни за времето, в което живеем. Затова бих гледал и за пети път „Петя на моята Петя“!
Алиса: За българското кино има голям предразсъдък. Има много качествени нови български филми. След „Петя на моята Петя“ на излизане от киното хората няма да си тръгнат с тегоба и тревога. В момента всички имаме нужда да избягаме от трудната реалност, в която живеем от две години насам. След един такъв филм и споделено гледане, зрителите ще си тръгнат одухотворени, с повече надежда и добро настроение. В момента смятам, че всички се нуждаем именно от малко позитивизъм, който филмът може да донесе.
Марти, във филма твоят герой Мони е принуден да използва инвалидна количка. Промени ли се по някакъв начин виждането ти за хората в неравностойно положение след тази роля?
Определено добих повече представа какво е да си прикован към стол. През повечето време на снимачната площадка дори не ставах от количката, за да свикна по-добре. Отношението ми към тези хора не се промени, винаги съм се отнасял с уважение към тях. Колкото и проблеми да имам аз, когато видя такъв човек, веднага си казвам, че нямам право да мрънкам и да се оплаквам. Трябва да действам! Ако лицата с увреждания постигат цели и се борят, какво е моето оправдание?! Нямам такова!
Алекс, за ролята си на Петя Монова получаваш престижната награда „Най-добра женска роля“ от фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Какво значи за теб тази награда?
Първоначално не знаех дори за номинацията си. Истински се радвам и съм сърдечно благодарна. Означава много, защото ме беше страх да вляза в такова количество пластове и в толкова сложна роля. Изключително съм щастлива, че някой го е видял и е казал, че това е добре свършена работа.
На теб, Алиса, се падна нелеката задача да играеш Петя Дубарова. В какво се състоеше подготовката ти за ролята? Намери ли си любимо стихотворение от творчеството ѝ?
Подготовката ми беше изключително нетрадиционна. Разбира се, минах през всички етапи, включително и прочитане на дневника. Опитах се да намеря възможно най-много информация за Петя от хора, които са оставили думи за нея. Както много пъти сме казвали, това не е автобиографичен филм. Имах свободата да интерпретирам образа, както аз си го представям.
Петя Дубарова във филма е комбинация от подготовката и начина, по който аз, като съвременно момиче, я възприемам. Специалното за Петя Дубарова е, че във всеки момент от живота и развитието си можеш да намериш различни нейни произведения от себе си и за себе си. Петя е повече от момиче, което е пишело много добре, защото всяко едно нейно стихотворение я превръща в човек, присъщ на времето и пространството в различни времена.
Али, за себе си Петя Дубарова пише: „Аз съм слънчево момиче!“ Как би звучало твоето утвърждение като Алена Вергова?
Аз също се определям като слънчев човек. Може би това важи и за Джула…
Ти вече си студентка в НАТФИЗ. Имаш ли някакви препоръки към младото си Аз в ролята на Джула относно играта му пред камера?
Ооо, страшно много! Сега не им е моментът обаче, защото ще се олея…
Ясене, какво беше чувството да се върнеш отново в класната стая в ролята на Анди?
Имах честта да уча в училище, където енергията и хората около мен бяха супер. Сега пак имах щастието с тези хора да сме „зад един чин“. Беше носталгично, но не съм сигурен, че бих повторил тези пет години. За всичко си има време и място. Беше интересно, въпреки че не знам дали съм мръднал особено в мисленето си досега. Има някаква разлик-…
Алиса: Мръднал си!
Ясен: Това хората около мен могат да го кажат. Беше приятно все пак, бяхме заобиколени и от други ученици, които подпомогнаха целия проект. Бяха си компания, с която взаимно се приехме. Имаше много смешни и мили моменти.
Ти вече си част и от актьорския състав на Театъра на българската армия. С какво играта на сцена се отличава от тази пред камера и коя ти е по-присърце?
Пред камера със сигурност имам по-малко опит. Това са два различни свята. Най-малкото на сцена усещаш реакцията на публиката, която ти дава стимул, енергия. Ако не те приема, се стараеш да не се сдухаш. Във филм имаш един шанс да направиш ролята си, а публиката след две-три години не е ясно как ще реагира. И двете много ми харесват, но като че ли в момента клоня повече към театъра.
Екипът споделя, че ти, Алиса, на кастинга си ги грабнала не само с актьорска игра, но и с магнетичен поглед и излъчване. Какво друго е необходимо за създаването на достоверен образ?
Смятам, че това да се опиташ да разбереш защо човек се държи по определен начин и казва нещата, които казва, е най-важното. Също така по никакъв начин да не го съдиш в главата си. Тоест даденият човек – с всичките му добри и лоши качества – да го приемеш такъв, какъвто е. Трябва да си с пълното съзнание, че във всяка една ситуация можеш и ти да постъпиш по съответния начин.
Без значение дали правиш кино или театър, трезвата преценка дава вярност на нещата, които представяш, и на персонажа, в който се превъплъщаваш в съответния момент. Във всеки у нас я има и тъмната, и светлата страна. Важно е да можеш да я приемеш и да защитиш.
Алекс, героинята ти е борбена бунтарка, готова да се изправи срещу неправдата. Доближава ли се нейният образ до твоя?
Не, беше ми много трудно точно по тази причина. Петя е наистина много смела, а аз не се смятам за толкова безстрашна в реалния живот. Надявам се да съм я представила добре.
Марти, тази година завършваш училище. Какво смяташ, че може да ти даде България, което го няма в чужбина, или обратното?
Смятам да остана в България. Искам да съм от хората, които могат да направят нещо тук. Нямам вътрешната необходимост да напускам родината, за да успея по някакъв начин. Искам да остана тук. Да творя тук. Да завърша висше образование в България.
И за финал, открихте ли „Петя на своята Петя“?
Алиса: Мисля, че всеки откри за себе си нещо, което може да нарече „Петя на моята Петя“. Филмът вече е „нашата Петя“. Започвайки със снимките, ние вече сме открили тази „Петя“. Тя е такава, каквато ние сме я направили.
Марти: Пети се срещат под път и над път, но такава като в нашия филм няма никъде! Ето и още една причина да дойдете да гледате.
Въпросите зададе: Али Димова
„Петя на моята Петя“ излиза във всички български кина на 21. януари 2022 г.!