Песни за гледане: Street Spirit (Fade Out)

Street Spirit (Fade Out) – филм за безтегловната депресия

Том Йорк казва, че това е най-чистата песен на Radiohead. Според него не са я написали, а тя самата се е написала. Допълва, че във всяко тяхно мрачно парче има светлина в края на тунела, докато в „Street Spirit” не вижда светлина, тунелът сякаш е безкраен. Този безкраен мрак ще се превърне във филм от безтегловна депресия, който се гледа и до днес.

От депресия – в безтегловност

Видеоклипът на „Street Spirit” спокойно може да се нарече кино. Остро, експресионистко, безкомпромисно, носещо заряда на 90-те, крадящо от стила на Жан Кокто и немската школа от 20-те години на XX век. Но всички тези определения са излишни, защото най-важното е спазено – емоцията на изпълнението и мракът, който музиката носи, се пренасят в кино под формата на безтегловност. И купища детайли, понесени от тази безтегловност.

Както когато човек е в депресия се издига и пропада, така в клипа на „Street Spirit” персонажите губят своята гравитация, носят се от мрака, пеперудите не могат да кацнат, хората не могат да пропаднат (или да полетят), звездите не спират своя ход. Подборът на детайлите и елементите в клипа е ясен – както песента прелива от образ в образ, без да подрежда сюжет, така и киноразказът върви в една верига от образи и метафори, които всеки зрител сам може да реши как да подреди. Но какво прави клипа нещо повече от просто визуализация на тази велика, макар и депресивна, музикална черна дупка?

Монтаж на безтегловността

Да превърнеш кадрите в разказ, който да докосва, да има ритъм и логика – това е може би накратко изкуството на монтажа. Клипът на „Street Spirit” е може би 2/3 монтаж, но и няма как да бъде другояче.

Още на ниво текст Том Йорк казва, че думите сами са се появили именно в образи, които се редуват, вместо да разкажат цялостна история. При редуването на кадри и детайли се вижда не просто вдъхновение от музиката, но и категорично надграждане над оригинала.

На пръв поглед разхвърлен, объркващ разказ, но всъщност градация на тази визуална безтегловност, която режисьорът търси. Тук е моментът да споменем легендарния Джонатан Глейзър, който е поел нелеката задача да превърне „Street Spirit” във визуален разказ. Той самият е номиниран за наградите на MTV за клип два пъти – веднъж за клипа на „Karma Police”, втори път за „Virrtual Insanity” на Jamiroquai.

Том искаше това да бъде като сън, чиято идея да не прекъсва, която хората да проследят, но донякъде“, казва Джонатан за колекцията от привидно случайни изображения, които задвижват визуалния разказ на „Street Spirit”.

Визията на Том Йорк е била да направи нещо „наистина елегантно и красиво“.

Песента „Street Spirit” излезе като „поток на съзнанието” и Джонатан Глейзър и аз искахме нещо, което да създаде пространство във въображението на зрителя, за да допълни това, което чува и вижда. Поп видеоклиповете толкова често убиват песента, но когато Джонатан предложи да се използва фотосоничната ултра забавена камера (тази, която може да улови куршум, изстрелян от пистолет) в съчетание със сюрреалистични фотографии от началото на века, ние разбрахме, че имахме нещо“, разказва Йорк за идеята зад клипа.

От много време имах една идея, която бях виждал в програми за природата, където снимаха орел, летящ с 1200 кадъра в секунда, след което изрязваха кадри, за да го забавят. Това е техника, която виждате във всяка втора реклама за сладолед днес, но тогава беше нова”, допълва в спомените си Глейзър. Безтегловност дори в изстрелването на куршуми, които прорязват не само пространството, но и мрака.

Светлината в мрака

Другата ⅓ от филмовия клип на „Fade out” е светлината. Тя се процежда, минава измежду мрака, играе с него, появява се и изчезва, уж прояснява гледката, но всъщност допълва мрака.

Уникални са моментите, в които светлината озарява и заобикаля самия Том Йорк, докато персонажът му се бори с вътрешните си раздвоения – между доброто и злото, между заземеното и безтегловното, между вътрешните си мрак и светлина. И отново в потока на музиката има непрекъснато движение на самата светлина, сякаш изникват постоянно изгреви и залези, за да изплетат детайлното въздействие у клипа.

Снимки между деня и нощта

Интересно за клипа е, че е заснет за две нощи в пустиня в покрайнините на Лос Анджелис. За този момент, режисьорът Глейзър разказва пред „Гардиън” през 2005 г.:

Групата не беше от най-бурните на снимачната площадка. Те просто спяха през цялото време. От време на време трябваше да ги будя, за да мога да ги снимам как ги избутват от стол. Те се събуждаха и го правеха малко грубо, след което се връщаха за още една дрямка.“

В крайна сметка бях прекарал толкова много време, заснемайки кадри на чупене на стъкло и монахини, скачащи от батути, че не успях да изкарам правилното изпълнение от Том. Трябваше да изрежа видеото, заедно с черни прозорци, поставени там, където трябваше да бъде той. Но звукозаписната компания достатъчно хареса това, което видяха, за да ме уредят да отида в Германия няколко седмици по-късно, за да снимам Том как пее. В крайна сметка се получи. Това беше филмът, който творчески ме накара да стартирам.“

Безтегловен успех

Над 36 млн. гледания в YouTube, траен отпечатък върху визуалната култура на 90-те, дълбоко вдъхновение за следващите музикални режисьори и огромно възхищение от феновете. Всичко това е само малка част от успеха, който видеото на „Street Spirit” жъне след своята премиера. Именно след работата по този клип, Radiohead снимат „Karma police”, отново с Джонатан Глейзър. С него вече печелят и номинация на наградите на MTV. Но макар и без награда, „Street Spirit“ ще остане онова визуално острие, с което поколения първо извикват безтегловно в съзнанието си Radiohead.