People of Maha: новите лица на българската алтърнатив сцена
Пешеходната зона на бул. Витоша беше традиционно, но обезпокоително, заради пандемията, претъпкана. И в центъра на хаоса се беше образувало едно малко музикално островче. Макар че няма нищо необичайно да се натъкнеш на много способни бъскинг музиканти точно на Витошка, тези три момичета притежаваха повече от талант. Те имаха истинска притегателна сила и не просто общуваха с публиката си, а свиреха и създаваха нова музика с тях (точно когато аз отидох барабанистката се размени с момиче от публиката само за една песен и после се разделиха сякаш нищо особено не се беше случило). Енергията им беше толкова заразяваща, че успя да ме държи на тръни близо седмица, преди официално да ги поканя за интервю.
People of Maha, българо-бразилско трио, което сега изгрява на алтърнатив сцената, са новото ми откритие и тъкмо навреме, защото този петък (11. юни) те издават дебютния си албум Blue to Gold. И така, сгушени точно в центъра на един Старбъкс, ние си говорихме за музика, за пътешествия, за пица с ананас и за всичко друго от живота на музикантите в България.
Първо се запознайте с музиката им!
Бия и Мила формират групата. По-късно към тях се присъединява и Алекс.
Ние все още реално не се познаваме, така че нека започнем с представяне? Разкажете ми нещо за себе си с няколко думи.
Биа: Аз съм Биа, бразилската част от бандата. Аз съм вокалистката. Вече живея в България постоянно, което е важно да уточня, защото хората често ме питат дали само не преминавам оттук. Но не, аз наистина живея тук от вече около 7 години, макар че все още знам много малко български.
[А защо България?]
Дойдох тук като доброволец първоначално, още през 2012 във Варна. После се върнах отново след една година, този път в София и по друг проект, и накрая просто останах… Странното е, че още когато пристигнах във Варна за първи път, останах с усещането: „О, уау, аз мога да живея хубаво тук“. Още тогава пред катедралата във Варна реших да се запиша отново и да се върна за по-дълго време, защото тогава бях само за месец.
Мила: Аз съм Мила, китарист. За себе си мога да кажа нещо интересно като музикант. Започнах да се занимавам с музика още като дете, когато баща ми ми даде един триъгълник. [смее се] Да, от всички инструменти аз се захванах с триъгълника първо. Естествено, не знаех как да свиря или дори каква музика мога да изпълня само на триъгълник и заради това продължих с китара. Свирила съм насам-натам, преди да формираме бандата, но това е първото ми сериозно музикално начинание. Друго май нямам какво да кажа… [смее се]
Биа: Не се притеснявай, страхотно се справи, Мила. [смее се]
Алекс: Аз съм Алекс, барабанистът на групата. Всъщност съвсем наскоро започнах да свиря на барабани, може би от около 5 години. Допреди това се занимавах с китара. Аз съм художник по професия и заради това аз правя и дизайните за рекламата на групата.
Значи вие реално не сте само музиканти по професия?
Биа: Ами, да, много е трудно. Формирахме групата преди три години, през 2018-а, но чак сега издаваме първия си албум. Но наистина сме съвсем в началото на кариерата си като музиканти и заради това просто не е възможно да се занимаваме само с музика. Иска ни се и работим здраво, за да го постигнем, но засега си имаме и „дневна работа“.
Разкажете ми повече точно за това как се случи всичко. Как се запознахте и започнахте групата?
Биа: А, това е историята на Мила! Тя е връзката!
Мила: Много обичам тази история, да. Аз се записах на уроци по китара в Rock School, започнах с електрическа китара преди около 6 години. По същото време Биа започна уроци по пеене в същата академия. Алекс също ходеше на уроци за вокал. И тогава от академията организираха един общ концерт, където за първи път свирихме заедно.
Биа: Да, от училището организират често благотворителни концерти и всъщност така те [Алекс и Мила] се запознали първоначално.
Мила: А после имахме нужда от вокал и така се запознахме с Биа. И така реално учителите ни събраха. По едно време свирех само с Алекс, тя пееше и свиреше на китара, но след изпълнението ми каза, че свири и на барабани. Тогава ни хрумна да се съберем като група и така започна всичко. Първоначално се казвахме Gentlemen, но миналия януари се преименувахме на People of Maha.
Да, видях ваше изпълнение по телевизия СКАТ под името Gentlemen. Какво ви накара тогава да смените името?
Биа: Ами оказа се, че има твърде много джентълмени по света и когато казвахме на хората да ни потърсят онлайн като Gentlemen, първо излизаха 200 други видеа. Беше много трудно човек да ни намери.
Алекс: От чисто маркетинг гледна точка трябваше да си сменим името.
А какво означава People of Maha и откъде произлиза името?
Биа: Maha произлезе първоначално от имената ни, като акроним от инициалите ни. А после открихме, че и произношението на maha в португалския носи значението на swag, а пък в санскрит има значението на светлина, величие… Думата я има в толкова много източни езици и все с различни значения, така и ние преоткривахме значенията ѝ постоянно. Оттам започнахме да мислим какво всъщност да правим с думата maha, докато не стигнахме до People of Maha, като „хора на светлината“. Беше много демократично: всеки гласува за любима комбинация и просто People of Maha спечели.
Алекс: Всъщност имахме огромен брой имена, около 50, и съвсем накрая избрахме това.
Това е бил доста дълъг процес! Обикновено бандите измислят името си от нечий сън…
Алекс: Да, често се шегуваме, че ни отне повече време да си измислим име, отколкото да напишем песен. 10 минути до половин час за текста на някоя песен. [смее се]
Биа: Два месеца за името. [смее се]
Мила: Подобна е историята с песента ни Clapping Song. Тя си нямаше име, но когато я изпълняваме на живо, хората много обичат да ръкопляскат в такт, затова накрая я нарекохме Clapping Song. Не че успяваха да ръкопляскат точно в началото… [смее се]
Биа: Вече има някои, които се справят много добре.
Сега ми стана любопитно как създавате музиката по принцип, какъв е вашият креативен процес.
Биа: Много е хаотично.
Алекс: Истинска бъркотия! [смее се]
Биа: Винаги е много различно. Понякога Мила просто се появява с готов риф или пък аз измислям някаква последователност на акорди. Друг път Алекс идва с готова ритъм китара. А има и случаи, в които някоя от нас казва просто: „Свири ми се нова песен. Просто… нека свирим и да видим какво ще стане“. Или пък: „Искам песен в ла“. Точно така написахме първия си сингъл, Darling. Аз казах „Искам да изпея нещо в ла! Мила, изсвири ми нещо в ла“.
Но пък за други песни е съвсем различно. Като The Silence: тогава Алекс донесе готов текст и риф за припева и започнахме оттам. А пък Space Girl ми хрумна като разместих малко акордите на Tighten Up на The Black Keys. Вече песента изобщо не звучи като Tighten Up, но оттам произлезе.
Като заговорихме за The Black Keys, ме подсетихте да ви питам за вашите любими изпълнители. Откъде взимате вдъхновение и идеи?
Алекс: Индивидуално или общо? Защото всяка от нас има доста различен вкус за музика, може би изненадващо различен.
О, да, видях в Спотифай! [смеят се]
Биа: Значи знаеш за нашите Personal Picks плейлисти!
Мила: Те са толкова random!
Биа: Например моят има класическа музика, Алекс е включила метъл и прогресив неща и там е и Мила, която е сложила дори чалга в нейния. [смеят се]
Мила: Е, ти пък, чак чалга няма!
Алекс: Но руска музика има много.
[смеят се]
Биа: Мила всъщност има повече бразилска музика в нейния плейлист от мен! Тя е истинската бразилска връзка в групата! Аз съм повече микс, R’n’B, поп…
[смеят се]
Значи Биа ти си поп вдъхновението на групата…
Биа: Ами, Лейди Гага е моята кралица, това казва доста.
Алекс, ти внасяш инди и рок елементите, а Мила свързва всичките в едно… дори и чалгата. [смеят се] Но как бихте описали вие вашия стил? Какво е алтърнатив музиката за вас?
Биа: Нарекохме се алтърнатив група, защото и ние все още не знаем какъв е нашият стил. Като си прегледахме всичките песни и понякога се питахме: „Добре, сега това какво е всъщност?“
Алекс: Просто не се вписваме само в един стил.
Биа: Ние започнахме със Space Girl, която е наистина много dreamy, малко психеделик, много синтезатори… много инди-поп. И после стигнахме до Don’t, която е вече доста по-агресивен рок. А някъде там е и Thursday, блус песен с рап партия по средата. [смеят се] Тогава решихме, че когато хората не знаят как да се самоопределят като стил, могат да се нарекат просто алтърнатив. Макар че наистина свирим основно рок, някакъв тип рок.
Алекс: Предполагам, че като вземе човек всичките изпълнители, които са ни вдъхновили, и ги сложи в един миксер, се получава нашата музика. А също и помежду си не можем да се разберем за точния стил на нашите песни. Например, Биа чува в Darling кънтри, за мен е блус с малко поп, като Arctic Monkeys.
Биа: Затова вече просто правим това, което искаме, и оставяме стила да си го избират слушателите. Нарекохме се алтърнатив, за да е удобно за хората, да знаят горе-долу какво да очакват и как да ни определят, не толкова, че ние спазваме някакви точно определени музикални тенденции. Нас не ни интересува. Утре, ако наречеш People of Maha прогресив рок, ще се съгласим. Всъщност така и кандидатстваме за фестивали и изпълнения: просто пробваме навсякъде. И ето, другата седмица свирим на метъл фест, а в края на месеца – на реге фестивал.
[смеят се]
Мила: Така имаме повече свобода и място за участия, което винаги е добре дошло!
Къде можем да ви чуем и видим, тогава?
Биа: Ще участваме на Бакхус фест на Женски пазар, после на UpTown Sofia, по някое време през есента ще свирим и на един метългед бирфест. Канени сме и на Каварна рок и Енигма фест, както и на няколко фестивала, които се организират за първа година. Сега следим и ситуацията с някои по-големи фестивали извън България, но отново в околни балкански държави.
Това са си доста известни фестивали! Особено Каварна Рок!
Мила: Да, там подгряваме Остава!
Алекс: А всичко, което направихме, за да получим мястото, беше просто да ги питаме дали може. Просто им писахме.
Биа: Да! На всички фестивали просто им писахме по Фейсбук или по имейл: „Хей, ето ни репертоара, можем ли да свирим на вашата сцена?“. Писахме на около 50 фестивала, а ни приеха само от 10, например, но все пак – тактиката сработи!
Мила: За Каварна беше малко по-различно. Там ни свързаха организаторите на един друг фестивал в Добрич, където не ни приеха за тази година, но ни поканиха за следващото издание. Но пък вместо това пратиха материалите ни на Каварна и там ни се получи!
Биа: Това е така, защото музикалната индустрия не е много голяма в България и хората се познават. Затова те пращат насам-натам и все някъде успяваш. Но основното е просто да питаш.
Алекс: Дори когато си мислиш, че няма да те вземат просто защото групата ти още не е известна, просто питаш.
Биа: А друг път питат теб. Например, като свирим на Витошка, понякога ни спират след това и ни питат да свирим някъде. Така се уредихме за фестивал в Китен.
Мила: Трикът при фестивалите е, че те всъщност си търсят нови банди. Вече повечето хора са свикнали с големите български групи и за да са интересни, фестивалите се стараят да предлагат нова музика, да правят открития и пробиви.
Алекс: Търсят разнообразие, защото наистина сме малка държава и ако канят все едни и същи групи отново и отново, хората се уморяват и губят интерес.
Значи, вие сте не само музикантите в бандата, а и мениджърите…
Биа: PR, маркетинг, продуценти… всичко.
Като Тримата мускетари, само че музиканти.
Биа: Точно така! [смее се]
Даже сигурно сте си и собствените охранители и като видите от сцената някакъв проблем, просто слизате и се справяте! [смеят се]
Мила: Досега не ни се е налагало, но сигурно така ще стане!
Биа: Просто следваме максимата „разделяй и владей“ и се разпределяме според силните си страни. Ето, Мила обича да говори по телефона с разни хора, затова на нея се падна PR и мениджмънт. Алекс е дизайнер по професия и тя ни прави рекламата и материали, а за мен остават социалните мрежи.
Алекс: И накрая ни остава малко време за музика.
Биа: Да, между осем и десет вечерта – репетиция. [смеят се]
Алекс: Надяваме се с времето да намерим повече хора, с които да работим, а ние да се фокусираме върху музиката.
Биа: Вече се опитваме да намираме и съдружници. Ето, сега поканихме един приятел да ни е фотограф за албума. Свързахме се с Васко [от Odd Crew] и той ни помогна при записването и продуцирането на албума ни. И така всеки от тях ни свързва с други хора и получаваме подкрепа от различни места. Така се сформира, е, не точно екип, защото е много рано да имаме такъв, но определено помощта на другите ни е ценна, защото можем да се фокусираме все повече върху музиката. Иначе е трудно. Ето, откакто завършихме записването на първия си албум през ноември, все с други неща се занимаваме. Дизайн, мърчандайз, фестивали… не сме написали много нови неща.
При споменаването на Odd Crew, не се сдържах да не ги разпитам за осъществяването на общи проекти с музиканти от голямата алтърнатив сцена на България. Отговорът беше очакван: „Просто питахме“. С помощта на Васко те записват и най-първата си песен, Let’s Start a War, още през 2018, която вече и трите са намразили, защото я свирят на всеки концерт. Оттогава песните им се развиват в много по-различна посока. Докато усилията им не кулминират в дебютния им албум, Blue to Gold, който излиза на 11. юни.
Разкажете ми повече за дебютния ви албум.
Алекс: Идеята зад албума беше да създадем едно музикално приключение, да разкажем историята на една героиня, която ни представя на публиката. Песните проследяват различни трудности и изпитания и накрая завършват с нейното израстване. Всяка песен е стъпка от нейното приключение, а и името на албума е Blue to Gold, синьо до златно, е символично.
Синьото асоциираме с период на трудности и тъга, изначалният момент, когато все още не си подготвен за живота, а златното е вече моментът, в който героинята ни е по-силна и уверена. Казвам това все едно съм някакъв мъдрец, който е преживял всичко и познава всичко в живота. [смеят се] Но просто разглеждаме един процес. И това е краят на едно приключение и е хубав край, но това не означава, че вече няма никакви препятствия. А надяваме се да има и следващо пътешествие.
Биа: Истината е, че песните вече ги бяхме написали. Даже имаше и повече. И просто накрая, когато решихме да ги съберем в албум, видяхме в тези песни една обща тема и ги подредихме така, както се развиваше тази тема. Така че едва когато ги подредихме, осъзнахме, че има история, която разказваме.
Албумът започва със Space Girl, която не е точно тъжна песен, макар че една от героините умира…
Всъщност е песен за амбицията и за чувството, че можеш да постигнеш всичко и как това чувство понякога е измамно и не е полезно. Оттам нататък песните представят различни трудности: Don’t, която е за манипулативни връзки и токсични хора; Thursday пък е за психическото здраве и проблеми; имаме и Darling, която е за връзка, която знаеш, че е вече мъртва, но не искаш да приключиш. Стигаме до The Silence, която… всъщност и аз не знам за какво е. [смеят се]
Алекс: Да, все още не си стигнала до този момент явно. Но когато написах The Silence, я писах с идеята да разкажа за този момент на несигурност, когато не знаеш дали си готов за промяната, но искаш нещата да се променят. Това е и повратният момент в приключението на героинята. Оттук настроението на албума също се променя. Вече говорим за по-позитивен поглед към света, повече изграждане и повече красота.
Биа: Следващата песен, Remember My Name, я написахме за една инициатива, Remember, която е свързана с почитането на жертви на авторитарните режими, и разказва как човек не бива да повтаря грешките от миналото си. Седмата песен, My Home, е за чувството да си в една красива и силна връзка. И накрая, осмата песен е просто като резюме на уроците, които героинята е научила по време на нейното пътешествие…
А какво е пътешествието на People of Maha оттук нататък?
Биа: Предстоят ни много фестивали, но първо официалното излизане на албума ни и след това афтърпартито в Swingin’ Hall на 12. юни.
Мила: На мен голяма мечта ми е Hills of Rock. Това е. В дългосрочен план, просто искам да свирим на Hills of Rock.
Алекс: И, разбира се, нови песни, нов албум…
Значи най-доброто от People of Maha тепърва предстои. А ние с нетърпение очакваме техните постижения.
Още от People of Maha можете да чуете в Спотифай.
