Отвъд стратосферата с Atmosphere: Интервю със Slug

Не очаквах, че разговорът ми със Slug от Atmosphere ще започне с дискусия за рая. В ретроспекция обаче ми се струва, че това беше единственият начин да започнем интервюто, след като сякаш цяла вечност се борихме с часовата разлика и онлайн платформите, които ни разделяха и свързваха едновременно.

От едната страна на земното кълбо Slug пиеше първото си кафе в 8:00 сутринта. От другата страна аз вечерях в 18:00 ч. И двамата признахме, че не сме в разцвета на силите си за говорене, но сега, когато прелиствам транскрипцията на разговора ни, виждам как това изобщо е направило интервюто възможно. В него има суровостта и живостта на едно случайно взаимодействие: всички сценарии са забравени, цялата подготовка е изчезнала, има само истински и нефилтриран споделен поток на съзнанието.

Съвпадение от рая

Това е, което се колебаехме да кажем в самото начало за връзката между Atmosphere и Teen Station. Може да е клише, но пасваше толкова перфектно, че звучеше наистина проницателно. Но от самото начало беше ясно, че сме точно това. Два независими културни проекта, които непрекъснато се развиват. Освен това се намерихме в точния момент.

Шон Дейли, известен със сценичния си псевдоним Slug, е рапърът на „двойката“, която по собствените му думи, е Atmosphere. Другият елемент на групата е Антъни Дейвис (или още Ant), продуцентът и „бийтмейкърът“. Съвместният им път започва през 1995 г., в, както Шон ги описва, „ранните години на хип-хопа, когато той се усещаше като контракултура“. През годините те успяват да запазят този бунтарски и авантюристичен дух благодарение на приликите си по отношение на възраст, произход, етническа принадлежност и на факта, че са „случайни“ музиканти.

Ако трябва да опиша какво сме ние на някой, който не знае, бих започнал с това, че и двамата сме случайни, като че ли не сме създадени за това. Това не е нещо, което бихме могли да планираме да правим [кариерно]. Всичко това беше много случайно. Случи се просто защото двама души се забавляваха и следваха пътя на забавлението, а не пътя на славата или пътя на успеха”, споделя Шон.“

Не е задължително да са израснали с рапа,

всъщност родният им град не е известен с „приноса си към хип-хопа“, както го описва Шон. Те сами си проправят път през разрастващата се култура, без мрежа от вече съществуваща публика. Въпреки това Шон осъзнава, че все пак и там има глад за рап, който да разказва за преживяванията на тази общност:

Те искаха нещо, което да прилича на техния живот, което да прилича на тяхното ежедневие, на вибрациите на всеки човек. И ние случайно правехме такъв тип музика. Така се оказахме с публика.

Много артисти започват някакъв път и намират различни начини, по които да се придвижват по него. А при нас не беше така. Публиката беше тази, която търсеше пътя, а ние просто се оказахме нещо, което можеше да седи отстрани на този път, до и заедно с тази група. И това се получи.

Не знам как, искам да кажа, току-що обясних как, но не знам как… не знам как сме били ние, за мен е напълно логично, че публиката е търсила нещо като нас. Но не знам как някой в Ню Йорк, Флорида, Калифорния или Тексас не ни е изпреварил.“

По онова време те дори не мислят да стават „кариерни” музиканти. Slug си спомня как са били в средата и към края на 20-те си години, с вече сигурни работни места и музиката е навлязла в живота им почти като хоби или странична работа. Възходът на интернет културата и споделянето на повече музика чрез световната мрежа изиграват важна роля за развитието им като музиканти. След като намират своята публика, те започват да отделят все повече време за създаване на музика. През годините процесът на писане на текстове и смесване на бийтове се е развил по много, също толкова случайни, начини. За Slug процесът се променя от импулсивна към много организирана и целенасочена работа, буквално „словотворчество”:

В началото ходех в къщата [на Антъни] с папка, пълна с тетрадки, и отделни листове хартия, и салфетки, и всичко, на което можех да пиша. Седях там и прелиствах всички тези страници с различни идеи, които бях записал, или с различни рими, или с различни фрази, или с различни концепции, и започвах да изграждам песен от всички тези идеи. И имам чувството, че можете да го чуете.

В музиката може да се чуе, че в ранните неща имаше много несвързани моменти, в които просто тръгвах по допирателни, а после се опитвах да се върна към концепцията и наистина съжалявам за това. Съжалявам за голяма част от ранните текстове, въпреки че не смятам, че публиката непременно оценява моите ранни текстове по същия начин, както аз. И сега, бих казал, че бавно оттам нататък започнах да се опитвам да се науча как да седна и да се съсредоточа върху това да напиша песента, която се опитвам да напиша, и да предам идеята, която искам да напиша.”

Сега Шон и Атъни работят полу-независимо:

текстовете и бийтовете се появяват поотделно и след това ги обединяват, за да създадат песен. Ключов елемент от техния процес на писане на песни, (без да издавам твърде много от тайните съставки от кухнята им) е структурирането на проекта около някакво упражнение или предизвикателство.

Последният им албум So Many Other Realities Exist Simultaneously, съкратено SMORES, се ражда от упражнение за последователност, в което Антъни дава на Шон бийт, Шон пише текста и това става първа песен. Процесът се повтаря за всяка следваща песен от албума, но без да реорганизират песните накрая. Тази част от предизвикателството създава проект, който звучи почти като концептуален албум, въпреки че не е задължително замислен да бъде такъв:

Благодарение на това успяхме да разкажем истинска история. Не толкова история, която има прегради или граници около себе си, а по-скоро като филм. Чувства се разпокъсана и все още съм аз и все още, знаете ли, показва мен, опитвайки се да хвана потока на съзнанието си. Но това, че писах в определена последователност, ми позволи да правя препратки, например, в една песен мога да се позова на предишната. Или в края на песента мога да кажа нещо, което да подготви следващата песен, или дори в музикално отношение [Антъни] може да използва звук в песен, който се появява в следващата песен още по-силно или по-леко. Така че беше наистина забавно. Никога преди не бяхме мислили да пробваме [тази техника].“

Шон описва тези творчески упражнения

като начин да поддържат музикалните си мускули „загряти“, а „периферията – заета“. Като се занимават постоянно с музика, те поддържат свежото си звучене и силна мотивацията си да реагират на събитията в света с музика. А те не се притесняват да водят трудни разговори.

So Many Other Realities Exist Simultaneously е техният албум за COVID пандемията, но при внимателно слушане той се превръща в много повече. Slug наистина е искал това да бъде албум за това какво означава да си човек и на какво е способно човечеството. COVID отваря темата за него, но оттогава насам се развиват още толкова много пластове и интерпретации. И то по такъв начин, че разговорът ни се насочи и в нова посока, която ни отведе отвъд пределите на планетата Земя.

Толкова съм благодарна, че ми беше спестена задачата от часовете по българска литература, в които трябваше да отговорим на въпроса „какво е искал да каже авторът“. Успях да чуя директно от извора какво представлява последният проект на Atmosphere и наистина той може да бъде обобщен като израз на надежда. Въпреки факта, че доста от песните имат мрачен привкус, в крайна сметка So Many Other Realities Exist Simultaneously е ода за многообразността и силата на човешкия дух. Тя изразява колективния ни страх от това, че може би сме твърде далеч по магистралата към апокалипсиса, но все още се държим здраво за простия факт, че сме живи. Или както Шон се изразява:

Дори ако Земята убие телата ни, моето съзнание сега се носи в пространството заедно с колективното съзнание, както искате го наречете, дори раят, както говорихме по-рано. Това колективно съзнание сега се носи. И сега то е сякаш просто на място, знаете ли, обмисляйки какъв всъщност е животът. И ето така завършва албумът, той завършва с песента „Smores“, която е просто начин да се каже: „Хей, всички тези неща, които сме усложнили прекалено много, които се опитваме да превърнем в тези важни неща, въпреки че нашето его всъщност е едно нищо и светът не е нищо повече от крекери, шоколад и маршмелоу.“

Следващата година ще бъде отбелязан 30-ият рожден ден на Atmosphere,

но празненствата започват отрано. С ново EP, Talk Talk, издадено преди няколко месеца, и неиздаден албум, който е планиран за края на тази година, има какво да очакваме от инди хип-хоп дуото. Slug се надява, че в новите песни ще успее да покаже по-комедийната си страна, да напише „щастливи“ текстове за разнообразие. Аз просто се надявам на повече музика от Atmosphere, но напълно бих се доверила на посоката, която ще поемат. При независимите изпълнители експериментите винаги са правилният път.

Сред предстоящите им проекти е и посещение в България за Sofia Live Fest през юни тази година. Това, което вълнува Slug за предстоящото им представяне, е мистериозността, която България е успяла да запази:

Не останаха много места по света, които не съм посетил. Не съм бил във всеки град, но съм посетил почти всяка култура. За България дори не знам каква е културата. Мога да отида във Франция и още преди да съм отишъл там, вече ми е дадена някаква информация за това какво да очаквам. Вече имам информация, която ми създава очаквания за това каква ще бъде Германия, каква ще бъде Южна Африка, какъв ще бъде Египет, но нямам никаква история или понятия, които да ми подскажат за това какво да очаквам, когато дойда в България. И това е изключително вълнуващо за мен. Това не се случва много често, когато мога да отида.“

Atmosphere са също толкова загадъчни и за българската публика.

Рядко успяваме да се срещнем с хип-хоп изпълнители от такъв калибър и такъв уникален стил и начин на изразяване. 23-ти юни изглежда е денят, в който ще имаме това удоволствие, тъй като местните хип-хоп герои So Called Crew също ще превземат сцената на Sofia Live Fest. Jluch, Grigovor и Gena също са потвърдени за участие във фестивала, но датата остава да бъде обявена, така че следете социалните мрежи на Sofia Live Fest за новини. И това са само част от артистите, подбрани специално за заклетите рап фенове. Необходимо е само едно бързо преглеждане на сайта на Sofia Live Fest, за да откриете, че всеки жанр ще бъде представен от брилянтни музиканти.

От 20-минутен телефонен разговор интервюто ми със Slug се превърна в едночасов диалог за музиката, човечността, автентичността в ерата на изкуствения интелект и много повече. Имам материал за още десет страници с цитати и впечатления, но не мисля, че някога ще мога да отдам дължимото на артистите, които са Шон Дейли и Антъни Дейвис. Отсега завиждам на всички, които ще се докоснат до Atmosphere на живо това лято в София и ще споделят пространство и часова зона с тях.

От Яна Ц. Пеева