Зов да надникнем отвъд клишето с Росен Карамфилов

Сподели с приятели

Поет, писател, журналист, художник, певец – Росен Карамфилов е творец на живота, майстор и пазител на словото, човек на изкуството в най-чистата форма. Един от вида на „хвърчащите хора“ на Валери Петров „Книгата спасява“ е написал Росен върху личното ми копие на романа му „Зов“.  И беше прав. А аз ви гарантирам, че следващите редове ще спасят вярата ви в българското изкуство и ще ви накарат да се замислите.

Пишеш поезия и проза, рисуваш картини и пееш в група. Изкуството в момента, изглежда, е твоят начин на живот. Как започна всичко?

Когато разбрах, че няма да стана нищо друго, станах това, което съм.

Животът на артиста е труден и не е за всеки.

Също така е и благословия. Обикновено всичко започва за миг. Някакъв повратен миг, изпълнен със светъл мрак и мрачна светлина, след които вече не си същият.

Какво те вдъхновява да твориш? Има ли известни личности, на които се възхищаваш?

Ако са ти нужни кумири, за да твориш, то ти не си артист, а епигон. Тоест ти си някой, който се стреми да е някой друг. Разбира се и аз имам своите учители, като Недялко Славов например. Последният писател хуманист в България от онова поколение, което знае, че писането идва от Бога.

Навърши се година от излизането на последния ти роман „Зов“. Какво те подтикна да го напишеш и издадеш?

Това е роман, мислен пет години и написан за пет месеца. Най-бързо написаната ми книга, но и най-мъчителната що се отнася до изграждането на самата ѝ концепция. За един белетрист е страшно да се събужда всяка сутрин с мисълта, че не е намерил формулата за осъществяване на своята творба. Тази книга е посветена на моя духовен брат, художника Борис Валентинов. Обичта ми към него е нейното ядро. Тя е центърът.

А как избра заглавието – чий е този зов, към кого, от какво е породен?

Зов към себе си. Зов към света. Зов към духа. Зов към вечното. Зов към святото. Зов към онова, което не си отива. Омръзнало ми е от тленността на земната действителност.

Посрещна ли аудиторията ти романа „Зов“ така, както си представяше? Доволен ли си от обратната връзка на читателите?

Аз работих дълги години с едно от най-големите издателства на България, Жанет 45. Нито една моя книга, издадена при тях, не е имала такъв скоростен и отявлен успех. Само че няма значение дали си голям, ако те интересуват само две имена от авторите, които издаваш. Ставаш нелеп в един момент.

Българската литература не е само Георги Господинов.

И той далеч не е най-добрият български писател. Камо ли най-честният. Отварям тази скоба, защото е важна и е проблем на цялата българска литература.

Има смели хора, които могат да го кажат на глас. Има и други смели хора, които могат да го потвърдят. Именно защото смелите са по-малко – рядко се чува за такива революции – като тази, която осъществих аз със „Зов“. Читателите ми са по-щастливи от всякога. В края на миналата година се изчерпа и второто издание на романа. Какво повече мога да искам? Моите читатели са невероятни. Заради тях винаги ще ме има.

Струва ми се, че няма много младежи сред поддръжниците ти. Как сам би насърчил един млад човек, който сега чува за „Зов“, да прочете романа?

Може така да ти се струва, но не е вярно. Аз съм известен предимно сред младите. Друг е въпросът, че съм известен с разни двустишия, станали вайръл във времето. Аз съм един от малкото млади български поети, чийто стихове са станали графити. Младите ме харесват доста.

Друг е въпросът, че те обичат да ме четат в интернет и рядко си купуват сериозните ми книги. „Зов“ е сериозна книга. Книга мълния. Когато тази мълния блесне, може и да ви уплаши, но при всички положения ще ви остави без дъх.

„Зов“ е особено красиво четиво. Не само заради посланията вътре, но и благодарение на средствата, които използваш – всяка глава е озаглавена на песен на The Cure, която кореспондира със съдържанието. Книгата е пълна с картини на художника Борис Валентинов, срещат се и нестандартни похвати на писане. Как влияе задействането на различните сетива на читателя върху възприемането на творбата?

Попитайте читателя. Постарал съм се да реализирам книгата по начин, непознат в България. Концептуално.

Това е роман на сетивата.

Роман песен. Роман китарно соло. Самият ритъм на всяко изречение в него е музикален. И има толкова много поезия вътре, че човек с повече вкус би могъл да го възприеме като дълга поема.

„Зов“ би могъл да се използва и като отличен наръчник по творческо писане. Как всъщност се пише един по-нестандартен роман като твоя, каква е тайната на добрия творчески роман?

Моята тайна не бих издал никога. Общовалидната е да си свободен във всеки един възможен смисъл. Като каза творческо писане – тази година предстои да водя курс по творческо писане. Някои хора не знаят, но аз се занимавам с това вече почти седем години. Вълнува ме да вдъхновявам. Курсът ще започне в края на януари. Ако някой има интерес, може отсега да ме потърси в социалните мрежи за повече информация. Обещавам да бъде повече от интересно.

От известно време предпочиташ да издаваш книгите си сам и като цяло да разпространяваш изкуството си самостоятелно. На какво те научи работата като самоиздател – на книги, на картини, на музика?

Васил Левски казва „Сам съм, други няма“. Аз съм така в изкуството. И не съжалявам. Защото знам, че когато сам си омесиш хляба, е по-различно. Тогава имаш право да хапнеш от него повече от една троха. Общо взето, зависим ли си от някого, разчиташ на трохи. Уморих се от това.

Кой е най-ценният съвет, който можеш да дадеш на читателите на Teen Station, които желаят да превърнат изкуството в свое поприще в България?

Не спирайте да опитвате. В един момент ще разберете дали това е за вас. А дотогава, не слушайте никого и изразявайте себе си. И бягайте от графоманията, моля ви!

 

Последвайте Росен във Facebook и TikTok

и се абонирайте за канала на групата му Erase the Poems в YouTube!

С него разговаря Али Димова

 

Може да харесате също: