В клопката на вуду магията в Гана с Мартин Граховски
В малко село, скрито между горещите хълмове на Гана, две самотни фигури си проправят път към на пръв поглед изоставена църква. Мартин Граховски, 23-годишен режисьор, и новият му приятел и гид, Хенри, неусетно се озовават в един нов свят.
Когато влязох вътре, настръхнах. Беше кошмарно, като сцена от филм на ужасите. Лампите примигваха, беше пълно с деца, които свиреха несвързано на счупени барабани, по пода се мятаха около трийсет души със забелени очи, а над тях се извисяваше страховита фигура на шаман издаващ странни звуци“, споделя Мартин.
Хенри му разказва, че случващото се в църквата е съвсем нормално. През деня тя е убежище за християните. Там те пеят молитви и почитат господ, но щом се свечери, жителите на селото, които имат нужда да изкарат злите духове и проклятия от себе си, се събират и изпълняват вуду ритуали. Така в малкото с. Тинконг, Граховски за пръв път се изправя лице в лице с традиционната африканска магия.
Началото на вуду религията
датира много преди неговото приключение, далеч от Тинконг. Още през 1501 г. в Хаити, вследствие на френското колониално робство. Поробителите налагат католицизма на тогавашните християнски роби и така чрез смесването на различни вярвания се ражда вудуто. Освен в музиката, изкуството и философията, то започва да се разпространява и в цяла Африка. Минава през Бенин, Того и стига до Гана.
Но още по-особен от тази вяра е начинът, по който Мартин се озовава в Африка. Всичко започва със среща в ресторант в Амстердам през 2017 г. Докато Граховски обядва, вниманието му е привлечено от разговор на съседната маса. До него стои Алберт, успешен холандски бизнесмен, забогатял благодарение на иновативната си идея за сос за пържени картофки с марихуана, който разказва на дълго и широко за най-новата си покупка – село в Гана.
Не можах да сдържа интереса си и да не попитам как така притежава цяло село. Затова отидох да говоря с него“, споделя Мартин.
„Той ми разказа, че е купил не само земята, но и хората, които живеят на нея. Това ми се стори неморално. Алберт беше особен, отговаряше с голямо спокойствие, все едно да направиш нещо подобно е съвсем обикновено. Изненада ме, защото ми предложи да отида в селото му и да снимам реклама, с която да го популяризирам. Така седмица по-късно се озовах в Тинконг.“
В малкото село, сгушено между горските хълмове на Гана,
всичко изглежда еднакво. Няма знаци, които да обозначават кое е къща и кое магазин. За да разбереш, трябва да чукаш на всяка врата. Не след дълго Граховски осъзнава, че първоначалната му представа за холандеца е изцяло погрешна, защото на фона на по-бедния живот на местните изпъква иновативен поглед. Богатият бизнесмен, с помощта на местния му иконом Хенри, е построил модерна болница, ново училище и морга.
И точно в моргата Мартин се запознава със 17-годишно момче, което се занимава с подготвянето на мъртвите тела на жителите за погребение.
Беше изключително тих, с изморен и измъчен поглед, може би затова в началото си помислих, че е поне на двайсет и шест. Хората в селото се страхуваха от него и го отбягваха. Аз бях един от първите хора, с които той си говореше от много време насам‘‘, споделя Мартин.
Момчето му показва голям регистър, където са описани причините за смъртта на всеки човек. Разлиствайки страниците, Граховски прочита за катастрофи, падания или просто естествена смърт, но изведнъж една дума започва да преобладава – вуду.
„Попитах момчето дали ги записват така, защото не знаят причината за смъртта. То се разсмя и ми отговори, че не само я знаят, а даже са убедени каква е. Каза ми, че всички тези хора са били прокълнати от вещиците, които живеят на север или са изпълнявали вуду ритуали по грешен начин.“
Това провокира интереса му още повече и Мартин решава да отиде и да ги потърси.
„Качих се на мотор, взех камерата си и потеглих. Изкачвайки се все по на север, около мен започнаха да се появяват все повече и повече сергии, на които се продаваха всякакви отвари и еликсири. Имаше за любов, за здраве дори и за проклятия.“
Когато стига до центъра на едно от селата, Мартин се запознава с местна баба и я пита за насоки как да стигне до въпросните вещици. Тя го умолява да не отива и му разказва, че има прокълнат мъж в селото, който ще умре до 13 ч. следобед и ако продължи да ги търси, ще сторят същото с него.
Изненадващо думите ѝ се сбъдват.
В точния час пред тях пада и умира млад мъж. Хората се събират около него, а желанието на Граховски да търси вещиците се изпарява. „Никога не съм изпитвал такъв страх. Отказах се и се върнах назад. Гледайки към този момент, не съжалявам и смятам, че трябваше да се случи точно така.“
Вълнуващата среща на Мартин със смразяващата вуду магия го изкарва от зоната му на комфорт. Стряска го, но му показва една нова култура. С пътуването си в този див свят, той успява да се научи да цени различното.
Модерният погребален дом, седемнайсетгодишното момче, църквата и вещиците са пример за силата, която вуду религията носи. Вековните традиции остават непокътнати, независимо външните опити за модернизация. Местните са отгледани със зловещата магия и тя остава скрита в тях. А Мартин успява да я открие, благодарене на един спонтанен разговор със забогатял от пържени картофки бизнесмен в Амстердам.
От Савина Куртева