Може ли образованието от миналото да подготвя младите за бъдещето?

Сподели с приятели

Защо за 10 години мобилният телефон се промени повече от класната стая за едно столетие?

От дълбока древност образованието е неразривно свързано с възпитанието и личностното и професионалното развитие на човека. То цели да формира ценностите и светогледа на децата, както и да ги подготви за живота им като възрастни хора.

Зараждане на образованието – каква е неговата същност и предназначение?

Образованието в гръко-римската античност, особено това в Атинския полис, е в основата на съвременните училище и университет. Наследството, оставено от тези цивилизации, е не толкова тогавашната образователна система, учебната програма или методиката на преподаване, а фундаментално схващане, че функцията на образованието е да предостави на учениците знания и умения, които да им помагат да изпълняват качествено своята роля в живота си на възрастни хора.

Обучението на момичетата в Древна Елада и Древен Рим например се е свеждало до основни математически знания и елементарна езикова грамотност, както и умения като шиене, предене и тъкане. Училището целяло да ги подготви за бъдещата им роля на домакини, съпруги и майки.

Момчетата развивали както интелекта си посредством предмети като математика, география, литература и реторика, така и тялото си – с класически петобой и военно обучение. Така те щели да бъдат подготвени за своята роля на съпрузи, бащи, войни, водачи и управници. В Спарта, изцяло военизиран полис, желаещ да установи своята хегемония в елинистическия свят, образованието било почти единствено с военна насоченост, така че децата да бъдат подготвени за бъдещата си роля на изкусни войни.

Въз основа на това бихме могли да обобщим, че още по време на Античността хората достигат до заключението, че образованието е в пряка зависимост от нуждите на обществото и че когато те се променят, то също следва да се променя.

Образованието на „новите“ хора

През ранното Средновековие нуждата от масово образование изчезва и практическото образование от Античността е изместено от такова с религиозна насоченост, достъпно единствено за представителите на духовенството.

В периода XI – XIV век светското образование се възражда. Появяват се първите университети, където се преподават математика, икономика, право и медицина.

Епохата на Новото време е благоприятна за развитието на образованието, нуждата от хора със задълбочени енциклопедически познания се увеличава и броят на учебните заведения непрестанно нараства.

Прогресът в науката променя изцяло облика на света и обуславя множество промени в образователната система. Тя придобива своя завършен вид през втората половина на XIX и началото на XX век. По време на втората индустриална революция откритията в областта на химията, термодинамиката и електромагнетизма намират приложение в металургията, химическата промишленост и електричеството. Идеите за стандартизация и научна организация на труда оформят облика на времето, както и този на образованието.

Въвеждането на поточните линии в производството представлява своеобразна революция и образованието е призвано да подготви учениците за бъдещата им служба като работници на конвейера.

XX в. – време на непрестанно развитие и съвсем ново образование

Следващият, XX век, е време на небивал прогрес, развитие и иновации. Вследствие на най-новите научни открития настъпва постепенна автоматизация на производствения процес. Ролята на индивидите в обществото претърпява поредна промяна. Хората, дотогава земеделци и животновъди, работници във фабрики и административни служители – благодарение на технологиите – получават възможност за всестранно развитие. Появяват се професии, за които човекът от края на XIX и началото на XX век не е и предполагал.

Нуждите на новото общество нямат нищо общо с тези на старото, така че образованието също следва да се промени. Функцията му вече не се свежда единствено до подготовката на учениците за бъдещата им професия. Образованието трябва да им помага и да изберат професията си, да придобият необходимите знания и умения. То носи духа на времето, в което живеят – време на безспирни промени, което изисква приспособяване към новите условия.

Образованието е призвано да формира един съвсем друг светоглед – в съзвучие със съвремието.

Какво трябва да бъде образованието?

Постигането на новата цел на образованието е възможно единствено когато то е неразривно свързано с компютърните технологии. Връзката между образованието и технологиите категорично не се изразява в така нареченото „обучение от разстояние в електронна среда“, доскоро част от живота на всеки млад човек. Напротив, отговорност на училището е да предоставя на децата условия за пълноценно общуване.

Тази връзка представлява силното застъпване на компютърните технологии в учебния план, от една страна. Това ще подготви учениците за работата с компютри, която е неизменна част от почти всяка професия. От друга страна, технологиите трябва да бъдат част не само от учебните часове, посветени на тях, а от всички часове. Необходимо е те да присъстват и в методиката на преподаване, и в начините на изпитване и на оценяване.

Интерактивни модели и триизмерни макети трябва да онагледяват урока. Проектите на учениците не бива да се ограничават до презентации.

Филми, дизайни, модели,

всякакви дейности, които разширяват набора им от умения, трябва да бъдат част от работата на учениците в клас и техните задължения у дома. Така те ще видят, че съвременните технологии, които намират приложение в процеса на работа, са част и от процеса на обучение. Това ще засвидетелства пред тях ползата от учебните дейности и ще ги мотивира да учат с повече усърдие.

Освен компютърните технологии, е нужно в учебните програми да бъдат включени предмети с изцяло практическа насоченост. Учениците трябва да придобият знания за това как да разпределят времето си, как да управляват парите си, как да вземат решения, как да разрешават проблеми, как да определят целите си и да работят за тяхното постигане, как да действат в кризисни ситуации, как да се справят със стреса при работа.

От съществена важност е развитието на така наречените „меки умения“ също да бъде застъпено в програмата. Учебните предмети трябва да развиват критическото мислене и креативността, а учениците – преди началото на своя професионален път – да имат възможност да изучават задълбочено единствено това, което им е интересно и потребно.

Какво е образованието?

За съжаление, образованието не е такова, каквото го описахме по-горе. Въпреки че е естествено да предположим, че образованието се е променило, предвид това че светът е друг и оттук нуждите на обществото са се променили, образованието днес прилича твърде много на образованието от едно много далечно вчера.

Училището от миналото не може да подготви децата на настоящето за бъдещето. Крайно необходимо е усилията на обществото бъдат пренасочени за качествена промяна на образованието.

Макар и да се работи в посока неговото „осъвременяване“, ние – не само хората в България, а светът като цяло – все още сме много далеч от това, което трябва да постигнем. Длъжни сме да признаем, че политици, хора от сферата на просветата, културни и обществени дейци полагат осезаеми усилия именно с цел подобрение на образованието. Ала също така трябва да бъдем напълно откровени и да заявим, че тези дейности са крайно недостатъчни и промяната не е навременна, нито цялостна.

Обезкуражително е

да наблюдаваме развитието, което настъпва в някои сфери от бита ни, например комуникационната техника, на фона на липсата на качествена промяна в сферата на образованието, защото изглежда така сякаш за децата – бъдещето на света – ние не мислим достатъчно. Неизброимите постиженията на хората от изминалото столетие засвидетелстват неговото желание за прогрес, израстване и подобрение, ала образованието не трябва да остава извън погледа на човека. Напротив, ние трябва винаги да го поставяме на най-предно място.

Развитието в света трябва да бъде равномерно и хармонично. Това да се работи в сферата на технологиите, е неоспоримо важно, полезно и необходимо, но дори по-необходимо е да се работи в сферата на образованието. Образованието на децата, а не технологиите, е единствен гарант за продължаване на развитието. Дълг на обществото е да подготви днешните деца за утрешния им живот на възрастни, а отговорност на нас, младите хора, е да донесем тези промени, които ние самите сме желаели да настъпят, когато сме били деца.

От Димитър Топалов