Защо гори Америка

Сподели

Или какво искат протестиращите от движението Black Lives Matter (животите на чернокожите имат значение), защо протестират и защо това е важно за всеки от нас

Какво се случва

От около седмица Америка гори. Стотици хиляди протестират срещу институционализирания расизъм и несправедливите практики на полицията. Органите на реда, със съдействие от военните, се опитват да потушат огъня. Резултатът е национален хаос и насилствен конфликт, който заплашва мира и статуквото в Щатите.

Изглед към протеста. Източник: Nikolai Linares/Ritzau Scanpix via AP

Събитието, което отприщва искрата, е убийството на афроамериканеца Джордж Флойд на 25-и май. Той е арестуван по подозрение на продавач, че е използвал фалшива банкнота от 20 долара. Полицаят Дерек Шовин го приковава на земята и в продължение на 8 минути и 46 секунди го души с крак, игнорирайки молбите му, че не може да диша. Флойд издъхва без защита, без справедлив правосъден процес и без да е заплашил полицаите с действията си.

Убийството на Флойд е поредният от много случаи, в които цветнокож става обект на съмнение от страна на полицията и в последствие на ескалирала агресия бива убит. Феноменът се дължи на т.нар. „расово профилиране“ – практика, в която офицер на реда заподозрява цветнокож в престъпление, заради расови или етнически стереотипи, например, „Чернокожите са опасни и престъпници“, „Латиноамериканците са опасни и престъпници“. 17-годишният Трейвън Мартин бива застрелян от полицая Джордж Цимерман през 2012-а, защото според Цимерман, Мартин вървял „подозрително и с качулка“. 12-годишният Тамир Райс бива застрелян, защото държал пистолет играчка. В много от случаите, както този на Тамир Райс, полицаят е открил стрелба веднага след като е пристигнал на местопрестъплението. Ататиана Джеферсън умира, след като съседка се е обадила на 911 да я проверят, защото входната ѝ врата била отворена. Както се вижда от камерата на полицая, той я застрелва секунди след като влиза в стаята, докато тя играе на видеоигра с 8-годишния си племенник. Ивет Смит става жертва на полицията, след като се обажда на 911, за да съдействат за разрешаването на кавга между двама души. Полицията пристига на местопроизшествието и открива огън по нея.

С по-малко гласност остава скорошното убийството на медицинския техник Бриона Тейлър от 13-и май 2020. Полицията нахлула в дома ѝ по следите на заподозрени в разпространяване на наркотици, (които никога не са били във въпросната къща и по време на убийството са били в ареста) и открила стрелба на сляпо. Бриона умира от 8 изстрела в гърба.

Защо това се случва

Никой от гореспоменатите полицаи, виновни за убийствата и документирани на видео, не е осъден: обикновено полицаите, виновни за смъртта на невинни цветнокожи, биват оправдани.

Липсата на правосъдие е от основните причини за протестите. От една страна, защото вместо да бъдат разследвани, разпитани и евентуално осъдени при наличие на нарушаване на закона, чернокожите биват директно убити. От друга, защото за техните убийци няма легални последици.

Прави впечатление и контрастът в съдебните практики спрямо бели и спрямо цветнокожи. Цветнокожите получават средно с 20% по-тежки присъди за същите престъпления като белите. Според проучване на Националния регистър за реабилитация (National Registry of Exonerations), вероятността афроамериканец да е погрешно обвинен в убийство е с 50% по-висока отколкото за останалите демографски категории. С 12% по-вероятно е и чернокож да бъде погрешно обвинен в престъпление, свързано с наркотици, отколкото за някой бял.

Протестите целят да насочат внимание към расизма в Американските системи (правосъдна, образователна, политическа, законотворческа) и да започнат дискусия за разрешаването на тези проблеми.

Насилието към чернокожи е само част от проблема, който определя положението на чернокожата общност като опресия. Според политическия теоретик Айрис Мериън Йънг, равенството не е само въпрос на преразпределение на ресурси (Justice and the Politics of Difference, 1990). Трябва да се обърне внимание и на структурите, които правят разпределението на ресурси несправедливо. За да се постигне социална справедливост, „петте лица на опресията“ трябва да бъдат премахнати за уязвими групи и малцинства: експлоатация, маргинализация, безсилие, културен империализъм и насилие. В действителност, цветнокожите в Америка са: експлоатирани (принудени да работят за незначително заплащане и с нисък стандарт на живота), маргинализирани (систематично отхвърляни от възможности за развитие), безсилни (без адекватна репрезентация в законодателната власт), жертви на културен империализъм и насилие (стереотипи, отчуждаване, расово профилиране и т.н.)

Какво се случва всъщност

Протестите се разрастват в бунтове. Някои протестиращи използват сила, като подпалват полицейски автомобили, ограбват магазини, или инициират директни конфликти с полицаите. На това полицаите отвръщат със сълзотворен газ, стрелба по протестиращите и масови арести. Това е ситуацията, както я виждаме отразена по телевизията и в медиите. Ние сме длъжни да се задълбочим.

Полицай напръсква протестиращ с лютив спрей. Източник: Ricardo B. Brazziell/Austin American-Statesman, via Associated Press

Като за начало, има данни, че насилието на протестите и разбиването на витрини на магазини се извършват от бели хора, най-вероятно неонацисти или ченгета под прикритие, като претекст за използване на груба сила за „овладяване на тълпата“.  Сред методите за това е стрелбата с гумени патрони, чието предназначение е да бъдат насочени към земята за предупреждение. В действителност, американската полиция стреля в главите на протестиращите, което често предизвиква сериозни последици: множество протестиращи и журналисти остават перманентно осакатени. 

Размер на гумени патрони в перспектива. Източник: Daily Mail

Има и много документирани случаи, в които полицията използва прекомерно насилие, не за да обезвреди протестиращия, а за да го нарани. 75-годишен мъж с бастун бива повален, докато напуска място на протест, и изпада в критично състояние. Полицаи се врязват в тълпите с колите си. Множеството жертви в протестите включват Дейвид Макатий, застрелян от изстрел, предназначен за разпръскване на тълпата.

В Ашвил, Северна Каролина, полицаи нахлуват в лицензиран от общината медицински пункт, срязват бутилки с вода и напръскват медицински консумативи със сълзотворен газ, за да наранят допълнително нуждаещите се от тях:

Полицаи разрушават медицински консумативи и режат шишета с вода. Източник: Angela Wilhelm/awilhelm@citizentimes.com

И не на последно място: освен нарушаването на човешкото право на физическа и психическа неприкосновеност (насилие), органите на реда нарушават и: правото на събиране (арестувайки протестиращите без легална причина), правото на свобода на словото (арестуване на журналисти, в някои случи само чернокожите от екипа) и правото на справедлив съдебен процес (арестуване на legal observers, юридически лица, чиято задача е да съблюдават съвместимостта на действията на полицията по време на протестите със закона).

Защо това има значение

Животите на чернокожите имат значение. Протестите – също. Седмица след началото на масовите протести, Градският съвет на Минеаполис, епицентърът на размириците, обяви, че ще разпусне полицията и ще потърси алтернативен начин за гарантиране на обществената сигурност.  По подобен начин, през 1963-та година размириците, предизвикани от убийството на Мартин Лутър Кинг, довеждат до въвеждането на акта за Граждански права. Той забранява дискриминацията въз основа на расова, етническа или полова принадлежност и приключва сегрегацията. Общото между двете е, че за разлика от други мирни шествия, изискванията на протестиращите са постигнати. Движението за равноправие на ЛГБТ общността също е започнало като протест срещу насилието на полицаи през ’70-те. Днес дори в САЩ еднополовите бракове, например, са законни (засега).

Случващото се в Америка може да ни се струва много далечно. Все пак, те са едно от малкото места по света със свободен достъп до оръжия, например. Но престъпления срещу чернокожи от полицаи не се случват само там. Случват се във Великобритания, Франция, Германия. В България в сходна позиция е ромската общност. Престъпления от омраза спрямо ромите често остават безнаказани, а както ни показва скорошния случай с 11-годишното момиче, разсъблечено от полицаи, безнаказана остава и гаврата на органите на реда с невинни деца.

Защо е важно да се говори по темата?

Важно е да се говори по темата, защото много хора, също и в България, не се замислят за теми като дискриминация, престъпления от омраза, расизъм. Нормално е, повечето от нас не се сблъскват с това в ежедневието си. Затова за нас като медия е важно да информираме публиката си по тези въпроси. Само така можем да разберем страданието, болката на чернокожите, и препятствията пред тях. Това само по себе си е нужно, защото всички сме хора. Всички, на базата на изконната си човечност, имаме човешки права: право на неприкосновеност, на свобода на словото, на организиране. Белите, чернокожите, азиатците, латиноамериканците; мъже, жени; бедни, богати. На някои от нас тези права биват отнети от системата. Да защитаваш човешките права означава да защитаваш концепцията за човечност.

Фокусът на дискусията за тези протести започва да се измества върху плячкосването от страна на протестиращите, далеч от причината за тях.

Да си човек означава да те е грижа повече за отнетите от расизма животи, отколкото за няколкото разбити витрини. Да настояваш медицинските сестри и лекарите да са финансирани поне на 1/10 толкова добре, колкото полицията, в борбата си със смъртоносната пандемия. Да настояваш хората да бъдат съдени спрямо действията си, не спрямо цвета на кожата си.

Нека бъдем единни. Нека бъдем съпричастни. Нека бъдем солидарни. All lives cannot matter until black lives matter.

#Black lives matter

Заглавна снимка: picture-alliance/AP photo/ J. Cortez