Praise the Lorde или защо обичаме Лорд

Сподели

На 7-ми ноември Ела Йелич О‘Конър, позната с артистичния си псевдоним „Lorde“, навършва 23 години. С дебюта си тя наложи нов канон в поп музиката. С песните си тя представя емоционалното състояние на младите хора днес, за които въобще не е трудно да се припознаваят в текстовете и патоса на музиката ѝ. В чест на рожденичката ви представяме селекция от творчеството ѝ, както и 5 причини, поради които я обичаме.

Гласът

Гласът на Лорд беше първият повод на света да я забележи. През 2012-та, когато на бял свят излезе “Royals”, всички бяха смаяни – никой не беше чувал такива вокали. Ниските тонове в комбинация с мъркащия ѝ тембър още с първите ноти в куплета увличат слушателя, а той се заинтригува още повече, когато с лекота мелодията преминава във високоите тонове на припева. Още тогава изпълнителката демонстрира колко умело си служи с мощния си глас. Истинската му сила си пролича в Yellow Flicker Beat, в злокобното звучене на хармонизацията в началото на песента и напевният припев след извиканото като писък “I‘m done with it”. Песента е епичен разказ за героиня, опълчваща се на антиутопичното си общество (на нас разбира се ни е позволено да си представяме лирическата героиня в песента като Катнис Евърдийн) и сполучливо синтезира настроението на триологията в само 4 минути.

Поезията

Поетичността на текстовете на Лорд са другият най-очевиден отличителен белег в творчеството ѝ. Изпълненото с мъка “I am my mother’s child” в припева на „Writer in the Dark” загатва за връзката на певицата с поезията – майка ѝ, Соня Йелич, е поетеса и преподавател по литература. Не е изненада, че дъщеря ѝ умее да се изразява красноречиво.

I ride the subway, read the signs

I let the seasons change my mind

I love it here since I’ve stopped needing you

– Writer in the Dark

 

There’s a humming in the restless summer air

And we’re slipping off the course that we prepared

But in all chaos, there is calculation

Dropping glasses just to hear them break

 – Glory and Gore

 

So I guess I’ll go home

Into the arms of the girl that I love

The only love I haven’t screwed up

She’s so hard to please

But she’s a forest fire

I do my best to meet her demands

Play at romance, we slow dance

In the living room, but all that a stranger would see

Is one girl swaying alone

Stroking her cheek

– Liability

Зрялост

Лорд е една от звездите, достигнали световна слава на сравнително малка възраст. По време на издаването на първото ѝ ЕР, “The Love Club”, тя е едва на 17 години. Възрастта ѝ и отзвукът от музиката ѝ я водят до придобиването на един много зрял поглед над живота, който обуславя тона на много от песните ѝ. В “Tennis Court” например изразява разочарованието си от културата на поп звездите и от ограниченията, които поставя.

Pretty soon I’ll be getting on my first plane

I’ll see the veins of my city like they do in space

But my head’s filling up fast with the wicked games, up in flames

How can I fuck with the fun again, when I’m known

Освен това в същата песен Лорд изразява критика към съвременното отношение на хората един към друг:

Baby be the class clown

I’ll be the beauty queen in tears

It’s a new art form showing people how little we care

Емоционална дълбочина

Освен от зрелия и критичен глас, творчеството на Лорд може да се характеризира и с емоционалната дълбочина, която песните ѝ изследват. Тя умее да изгражда песните си около някое специфично чувство или настроение. “Ribs” със сериозния си и меланхоличен тон възпява притеснението от порастването. Преплитането на ниския глас и по-високия с октава в припева представляват дует между нетърпението ни да навлезем в света и страха, който чувстваме, изправени пред неминуемата преходност на живота. Но майсторството ѝ не е само в темите на песните. С гласа си тя може да изразява гняв, граничещ с лудост (Green Light), болка и самота (Liability), горчивина (Sober II).

Говорител на поколението

Езикът, на който пее Лорд, несъмнено е езикът на нашето поколение. Всеки от нас може да намери себе си в някоя от песните ѝ, било то в стремежа за популярност сред връстниците както в “White Teeth Teens”, инстинкта  за саморазруха в “Homemade Dynamite” или развитието в отношението ни към предишни любовници (Hard Feelings / Loveless). Лорд се изразява така, както ние бихме се изразили: “I overthink your punctuation use // Not my fault, just a thing that my mind do”, дори не се притеснява да запълни тишината преди припева с едно закачливо пхиу в “Homemade Dynamite”. Интересно е и как е уловила способността на много от младите хора да виждат връзките си и самите себе си като произведения на изкуството:

But we’re the greatest

They’ll hang us in the Louvre

Down the back, but who cares – still the Louvre

 

Поради тези причини спокойно можем да определим Лорд за един от говорителите на нашето поколение, чиято музика ще запечата завинаги какво е да си тийнейджър в началото на 21-ви век.

За истинско потапяне в красивия свят на Лорд може да си пуснете този плейлист, който направихме за вас!