Мениджър за един ден

Сподели

На 6 и 7 ноември образователната организация Джуниър Ачийвмънт България проведе 18-то издание на програмата „Мениджър за един ден“.

1180 младежи бяха мениджъри за един ден в 60 общини в страната, а 400 млади хора участваха в петото издание на младежкия кариерен форум „Професиите на бъдещето“ в София.

Говорим с Кристиан Милев, вече студент по право, за това какво е да си мениджър за един ден, за избора на професия, но и за приятелството,  за музика, за новите медии.

Защо си избра Уникредит Булбанк? 

Реално уча право и логично щях да търся правни позиции, но обърках датите – мислех, че записването започва от 26-ти октомври, а не септември и когато отворих да проверя, бяха останали сигурно 100 позиции, при положение, че преди бяха 700 – 800. Въпреки това проявявам сериозен интерес и към финансовата сфера и видях, че има много оферти от различни банки. Макар и че бях страшно скептичен, че ще изберат студент по право, а не по икономика, реших да се пробвам. В последните дни бях отхвърлен от двете места, за които бях кандидатствал, и точно когато очаквах същия отговор и от Уникредит, получих обаждане от тях – канеха ме да отида в 9:30. Оттам нататък е малко като сън.

Как мина денят ти в Мениджър за един ден ?

Режимът е сравнително свободен, някои от участниците може и да са били просто развеждани, но аз и другата участничка на тази позиция (която впрочем също не следва точно икономика) изкарахме един наистина интензивен ден. Присъствахме на срещите, запознахме се с истинската главна изпълнителна директорка, г-жа Теодора Петкова, видяхме и нейния офис (който има уникална гледка към сърцето на София), зададохме безброй въпроси, запознахме се с Управителния борд и научихме много за всеки от отделите на банката.

Събитието отключи ли интерес към икономиката или по-скоро се видя като юрист, който работи във финансова компания?

Може би все пак като юрист, те ми предоставиха и възможност да се срещна с директора на правния отдел, така че уважиха всичките ми интереси, но разбира се, обсипах с въпроси и всички останали директори.

Мислиш ли, че един човек на 19 години може да даде друга перспектива, която да е полезна за бизнеса? 

Да, възможно е, макар че аз лично на 19 години не знам колко мога да им помогна. Бих могъл обаче да им представя мнението на останалите млади хора, какво очакват от работата си, тъй като в момента се води борба да ги задържим в България и ще е добре интересите им да се засекат.

Тоест ти се виждаш да работиш в корпорация? Питам те, защото по-голямата част от хората на 19 се виждат като предприемачи и си казват „Аз ще създам нещо, аз ще създам собствен бизнес“.

Разбира се, и аз се прехласвам по този образ. Това е великата мечта – сам да си си шеф. Но се опитвам да бъда и реалист, трябва да се започне отнякъде. Не мога да тръгна с огромно самочувствие, че ще бъда правист, винаги се започва от по-ниските позиции и работата в една корпорация като тази е стълбата, по която да се изкачиш и един ден със знания и опит да се пробваш сам.

А при теб как дойде решението да учиш право и то в България? Учил си в Немската гимназия и голяма част от съучениците ти сигурно са в Германия, например.

Наистина – повечето ми съученици заминаха, но пък и останахме повече хора от минали години.  Колкото до мен, винаги съм чувствал, че това е специалността, която искам, а и предметите, свързани с правото, са били точно тези, които ми се отдават.

Някак си, влизайки в Немската, планът на всички ни беше да потеглим към Германия, такъв беше и моят до 2016, но пораствайки, разбрахме, че важното не е къде си, а какво би искал да постигнеш и колко си мотивиран.

С кого споделяш какъв искаш да станеш, къде намираш подкрепа? Посещения и обучения в различни компании могат ли да бъдат компас?

На първо място подкрепата идва от семейството ми. Не са ме притискали да избера тази специалност или да се откажа от нея, мотивирали са ме, както са правили и приятелите, и приятелката ми. Иначе не съм се срещал с толкова много юристи, но познавам такива, които са успели и то извън София. Винаги се сещам, че те са постигнали целите си, при това в много по-трудни години от сегашните. Държа и да кажа, че не съм гледал „задължителните“ сериали за юристи – „Костюмари“ и т.н. Наистина желанието ми е идвало отвътре.

А какво стана с приятелите ти, с приятелката ти? Къде са?

Имам огромното щастие приятелката ми да е тук, като тя също го реши по собствено желание.

А тя какво учи?

Журналистика, също в СУ. В България останаха и немалко мои познати, с част от тях дори сме в една група по право, та слава богу не останах напълно сам, но честно казано, се получи доста неприятно – замина огромна маса хора, някои от най-близките ми приятели бяха сред тях.

А как се държи връзка от разстояние, може ли да се запази приятелството?

Да, разбира се, не съм загубил контакт с никого от тях. Добре, че има социални медии, за да можем да установяваме връзка моментално. Пишем си, разговаряме, пращаме снимки. Но най-хубаво си остава, когато се върнат по празниците и се видим на живо.

А какъв трябва да е човек, за да се занимава с право в България,  наивен или бунтар?

Прависти като бунтари? Може би да, това „out of the box“ мислене се търси, но конкуренцията от останалите прависти в България е силна и е по-важно да сме здраво стъпили на земята и да знаем, че невинаги ще е лесно.

А сега ми разкажи малко за Bloomberg, защото ми стана интересно как се озова там. Имаш ли интереси в журналистиката?

В Bloombergе озовах по покана на Светослава Стоянова от екипа на JA Bulgaria. Към края на деня в София Тех Парк се събрахме истинските и еднодневните мениджъри, за да разкажем за преживяванията си, и явно са ме харесали.

И те взеха в телевизията да разкажеш…

Да, и ми казаха, ако искам да се присъединя към тях на следващия ден в BloombergTV. Естествено се съгласих и така поредицата нереални събития продължи. От вълнение обаче не помня почти нищо от това, което се случи там. Колкото до журналистиката, да, интересна ми е.

А иначе разбрахме, че всъщност от TeenStation си научил за Мениджър за един ден, което означава, че следиш нашия проект?

Разбира се, че ви следя, отдавна посредством Яна Стойкова знам за проекта, разказваше ни редовно, после започнах да виждам постовете, които споделя, и се запалих. Следвам ви във Фейсбук, харесвам всичко и си ви подкрепям, защото познавам част от хората в екипа, а и да не ги познавах, самото съдържание е изключително свежо. Допадат ми статиите за различни годишнини в културния свят, точно преди да започнем интервюто, видях такава за Кърт Кобейн и е приятно да можем заедно да се връщаме към тези мигове и да поддържаме спомените живи. Харесвам и музикалните плейлисти, човек трудно се навива сам да търси нови песни и творци.

Каква музика слушаш?

Главно рок, класически и нов, но по принцип каква ли не.

Ако трябва да ми кажеш едно парче, което да пуснем сега?

Limp Bizkit – Break Stuff.

Защо?

Надъхваща е и е жестока за разбиване.

 

Имаме една рубрика, знаеш, „Думите имат значение“, в която споделяме вдъхновяващи текстове на песни. Имаш ли си някоя песен, която най-много обичаш заради лириката? 

„LoseYourself“ на Еминем и „HailMary“ на 2pac са жестоки, не спират да ме надъхват.

Ние в Teen Station правим различни подкасти. Ти какво мислиш за подкастите като културен феномен, а не само като медиен? Слушаш ли подкасти?

Радвам се, че навлизат в България, аз съм слушал предимно по-известните от САЩ – този на JoeRogan, който скандално излъчи Илън Мъск, понякога дори слушам Impaulsive на Logan Paul, кани интересни хора. Харесва ми, че трендът се прехвърля тук точно чрез Teen Station, така съм го и очаквал.

 А слушал ли си подкастите ни?

Да, редовно хващам музикалните.

Да, Яна, която ни запозна с теб има подкаст за инди музика, но ще е интересно да чуеш и  БАКС подкаста. Последният им епизод е за избора на професия.

Какво си мислиш, че хората не знаят за живота на тийнейджърите, което проект като Teen Station би могъл да разкаже?

Най-хубавото е да се разбие стереотипът за тъпия тийнейджър, който не се интересува от нищо смислено около него, защото всеки от нас всъщност си има сериозни занимания. Ето, например Николай Пашов беше гост на подкаста на Дара НаУчени и никога няма да започне разговора с това, но е пожънал много успехи в областта на информатиката, дори и в САЩ. А „Немската чете“ е невероятно събитие, когато присъствах на първото му провеждане, бях озадачен колко много хора пишат в свободното си време и то на едно страхотно ниво, немалко от тях дори на повече от един език. Ако повече възрастни видят това, ще бъдат също толкова изумени.