На какво ни учат игрите на ’90-те I Podcast От А до Я

Сподели

Топли летни дни. Безгрижно лято, изпълнено с игри и забавления. Градинката пред блока, гъмжаща и кънтяща от деца и приятели. Така Зара Лазарова и Сами Догмуш, гостите ми в епизод 4 на „От А до Я“, си спомнят летните ваканции от тяхното детство, протекло през деветдесетте години.

Започваме поредния честен разговор с кратка дискусия за сегашното лято. За мен лично това беше „лятото!“. Очаквах, както всяко друго лято, най-добрият ми приятел да се завърне от Белгия, за да може да попътуваме заедно, да изкачим и някой друг връх, да се видим, да снимаме, защото „бате, това май ще ни е последното такова лято, от следващото ще трябва да се занимаваме с университети“.

Знам ли, може би пък няма да е точно така?

На това ме научи пандемията – малко са нещата, в които можем да бъдем напълно сигурни и затова да обвързваме планове с очаквания е наивно. Гъвкавост е другото нещо, на което ме научи пандемията. Това са две от допирните ми точки с гостите ми Зара и Сами, които вместо да тъжат по отпадналите планове и да ги хваща яд от типичното „Какво можеше да бъде сега, ако…“, са се мобилизирали и проактивно съживили една идея, зародила се преди няколко години.

В разгара на лятото си позволяваме да се отдалечим малко от познатите ви вече теми, които градят разговорите на подкаста, за да си поговорим за детството. Въпреки разликата в годините ни, смятам че общите ни представи и изживявания не спират до наученото през пандемията. За Зара и Сами топлите и слънчеви дни прекарани в игри из градинката в междублоковото пространство са безценни. По-интересното е защо им придават такава стойност – на опит и умения, придобити чрез тези игри, които им служат в професионалния и личния живот до ден днешен.

Те не виждат детската игра като „шляене“ или „ненужна врява“.

Тя е изживяване, което не само кара едно дете да се чувства щастливо, но и по един недоловим начин успява да обогати неговите социални умения. Играта на топка, а за по-напредналите – футбол, ни учи на екипна работа. Криеницата – на наблюдателност и съобразителност. Това е само част от уменията, които Зара и Сами споделят, че са придобили чрез игрите, с които са израснали.

Преди и сега

Все по-често обаче ставаме свидетели на групички деца, които въпреки че са заедно, държат телефони в ръце. Сякаш градинките между блоковете са вече по-тихи и няма толкова деца, кипящи от енергия, които да тичат насам-натам, да се гонят или да стоят зад някое дърво, притаили дъх, за да не бъдат заплюти на криеница.

Всъщност Зара се надява да получа купища съобщения, които ни опровергават и доказват точно обратното. А дори и да не е така, Зара Лазарова и Сами Догмуш са се погрижили това да се случи.

Идеята е отпреди няколко години и е възродена съвсем наскоро: „Игрите на 90-те“ е летен фестивал, изпълнен не с друго, а с много игри. Това е кулминацията на юлското издание на „От А до Я“, която е предхождана от разговор за ползите от детската игра и една дузина интересни, забавни и навяващи носталгия истории от детските ни години.

„Игрите на 90-те“ е форматът, който цели да изкара деца и родители от мрежата и да припомни игрите, които всички познаваме от детството си. Той е част от тазгодишното издание на Summer Vibes Festival Vidin 2020, което ще се проведе на 8. и 9. август в град Видин, до емблематичната средновековна крепост Баба Вида. Чувствайте се поканени!

Линк към събитието: Summer Vibes Festival Vidin 2020

Страници в социални мрежи:

Игрите на 90-те във Фейсбук

Игрите на 90-те в Инстаграм

Summer Vibes Festival във Фейсбук

Summer Vibes Festival в Инстаграм