Емпатия за бедни

Сподели

“Ние сме вълни от едно и също море”

от Кристин Миленова и Яна Стойкова

заглавна снимка: Ясен Джабиров

Разликата между симпатията и емпатията е дистанцията им от теб.

Симпатията беше присъствена в началото на епидемията, когато вирусът беше отличен с прозвището “Китайския вирус” и не беше достигнал Европа. Тенденцията Европа да не обръща внимание на “световните” проблеми, беше и причината за бавната и объркана реакция на хората и властимащите. Епидемията от САРС е далечен пример за невежеството на изолираният Запад. Може би един събуждащ пример за моето, твоето, нашето невежество е и кризата с Ебола. Европа се сви, покри, избяга от тежката действителност. А хуманитарната криза с Ебола, например, бе напълно предотвратима и държавите от Запада – напълно способни с минимални усилия и бюджет да прекратят човешкото страдание.

Изведнъж тътнещия звук на заразата (понастоящем коронавирус) покоси и първите държави в Европа и “западният” страх бе повече от съчувствие за хората, далеч от нас. Превърна се в паника, в апел, в надежда за по-любвеобилно бъдеще.  Изправен пред смъртта, човекът, гол и бос, е благодарен и милостив. Учудващо е, че трябва да се стигне до подобен момент, за да може да осъзнае, че не сме първите хора, на които им е мил животът и сякаш останалата част от света ги забравя. Нали не е на тяхно място.

“Lifeboat Earth” е етичен модел, създаден от еколога Гарет Хардинг, за да илюстрира разпространяването на ресурси, когато светът е разделен на благополуни и злополучни. Той хипотетично поставя 6 човека в една лодка, насред необятен океан и им дава достатъчно ресурси, за да оцелеят до спасяването им. Но двама от тях са начело на тези ресурси и избират на кого да ги дават. Оцеляването на останалите 4ма зависи от благоволението на тези 2ма. Ако приложим този модел в сегашната заобикаляща ситуация, можем да разберем едно: не знаем от коя страна на монетата сме. Следващия път, когато си помислим, че действията ни нямат значение, трябва да си помислим, че има достатъчно ресурси за всички и едно малко усилие от множество хора има силата да променя трайно. И изведнъж…

Софийските улици утихват. В този катарзис емпатията просъществува във всяко едно кътче от планетата, което сякаш изправено пред заплахата да изчезнат неговите обитатели, прояви добротата да разцъфне отново.

Но доскоро не беше така. Докато беше „Китайския вирус“ беше „просто грип“, насмешка. „Та той дори не е толкова смъртоносен“ и „нас не ни лови“ и „аз съм на 20, мен не ме засяга“. Защо толкова се говори в медиите за това, нима всеки ден не умират повече хора от катастрофи, от грип, от ХИВ? (Действително, загрижеността за епидемията от ХИВ рязко се увеличи). Едва когато генерал Мутафчийски оповести, че в България има два случая на вируса, дори младите, свободните, безгрижните се уплашиха.

Но не за себе си. Ние се сетихме за своите родители. За своите баби и дядовци. За своите учители. Ние променихме навиците си, не за да предпазим себе си, а за да предпазим околните. Изпитахме емпатия към уязвимите.

Празна Софийска улица. Източник: “Нощна Разходка”, Етюд-и-те на София

Надеждата, щастието, любовта и съпричастността се зараждат с разбирането на хората около нас. Това “около” нас е относително, разбира се. Едни от най-нежните и съкровени чувства поставят началото си в другите хора, в съпреживяването на техните страхове и радости. Защо тогава, в този пандемичен момент от историята, тя се заражда само в някои от нас? А защо се заражда от страх?

Последиците на нашето съчувствие са осезаеми. Усетихме любовта за близките си и необходимостта да ги ценим. Обърнахме се към изкуството за утеха. Заради социалното дистанциране небето в Китай става синьо за пръв път от много време, а нивата на замърсяяване рязко спадат. Същото се забелязва и във Венеция, където водата в каналите е ясна и животът в нея кипи.

Животът се връща във венецианските канали. Източник: Twitter

От тези сведения, можем да направим заключението, че всяко наше действие има значение. Запасихме се с емпатия. Добре, че няма срок на годност. Дали не можем да я запазим и за в бъдеще, за един по-спокоен свят и една по-чиста планета?

Сега можем да я използваме и извън кризисни ситуации. Да помогнем на хората, афектирани от пандмията; малките бизнеси, които изнемогват; фрийлансърите и други артисти, които нямат постоянен доход; бездомните хора, които дори нямат безопасен дом, достъп до хигиенни средства или храна. Да поддържаме улицата, на която живеем чиста, да намалим употребата на пластмаса. Да помислим за хилядите животни, които умират вследствие от климатичните промени. Да подкрепяме организации, които защитават живота на планетата и помагат на тези в нужда, като например Фондация Поколения ЗаедноХрана, не война и Destructive Creation.

Аз ще си #останавкъщи, защото няма как да правя нещо, което обичам, ако няма с кого да го споделя и няма планета, на която да живея.

П.П.: Можете да се информирате за вируса на български тук