За журналистиката в бъдеще време

Сподели

Шок! Ужас! Сензация! Вече вече сте шокирани, изненадани или изплашени. Готови сте да продължите да четете, защото човешкото Ви любопитство надделява. Натискате лайк бутона, споделяте с приятели и продължавате да скролвате надолу.
Съвременните медии се надпреварват за човешкото внимание. В целта си, да намерят най-актуалната новина и най-сензационното откритие, някои от тях достигат до крайности, съчинявайки материали, напълно лишени от достоверност. Ежедневно в медийното пространство се публикуват милиони новини. В контекста на все по-бързо развиващите популярност социални медии, скоростта с която се разпространява информацията се увеличава многократно през последните години. Наред с това, утвърдените канали за информация биват измествани от малки сайтове, които не винаги разпространяват достоверна и обективна информация.
Д-р Ралица Ковачева е утвърден журналист с дългогодишна практика и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“ София. Според нея човешкия мозък има добре развити алгоритми, с които да оценява истина и лъжа в реалния живот, но въпросните алгоритми не работят във виртуалния свят по същия начин. „Социалните медии се възприемат за място, в което си говорим с приятели и в този смисъл, някак нещата там се възприемат за чиста монета… Социалните медии са предизвикателство, защото мнозина от хората нямат нужната предпазливост, за да ги ползват като източник на информация.“
Думите ѝ се потвърждават от анализ на Институт Отворено общество, който нарежда България на 29 място от 35 европейски държави по медийна грамотност на населението. Извадката показва, че масовото българско общество няма необходимия набор от умения, позволяващи на човек свободно боравене в медийната среда – умение, което в 21 век не е екстра, а необходимост. Това включва да имат критично мислене и подход към всяка информация, която достига до нас, да различават факт и мнение, както и да могат да сравняват една и съща информация между различни и независими източници.
Намираме се в ерата на фалшивите новини. Дезинформационни кампании се правят постоянно и навсякъде. Проучване на Reuters показва, че хората лесно могат да разпознаят, когато една новина е фалшива, но много по-трудно, когато тя е пристрастна. Именно необективните новини са средството, с което може най-силно да се повлияе на общественото мнение. Президентските избори в САЩ през 2016 и референдумът за Брекзит го доказват…
Живеем във време, в което най-лесното нещо е да изразиш мнението си. Само малка част от хората, обаче са способни да направят разлика между факт и мнение, което ги прави подвластни на влияние от трети страни. С развитието на смарт технологиите всеки човек непринудено се превръща в малка медия. Достатъчни са само телефон и връзка с интернет, за да може коментарът Ви да достигне до милиони други потребители. Възможност, която до преди 20 години имаха само телевизиите и радиата.
Наред с лесния достъп до купища непотвърдена информация в интернет, масово медии биват закривани, други служат на чужди интереси, а журналисти биват принудени да напуснат работните си места, защото са поставени под натиск. Данните на Институт Отворено общество показват, че през последните години се запазва ниско на доверието на хората към медиите в България. Данните сочат, че 50% от анкетираните нямат доверие в българските медии.
„Проблема е, че медиите са разглеждани като част от статуквото, като едно бизнес и политическо установление, което работи в своя полза, а не в полза на обществото…“, коментира Ралица Ковачева. Проблемите, касаещи каналите за информация не са един или два. Започвайки от собствеността, тъй като за много медии, не е ясно кой е реалният им собственик и какви интереси стоят зад него и стигайки до отношенията между властта и медиите, които г-жа Ковачева определя като „нездравословно близки“.
Спасителният пояс се крие в журналистиката, на която хората могат да вярват. За да има качествена журналистика, тя трябва да бъде подкрепяна и защитавана, когато е изправена пред риск. Само така истината ще продължи да изплува от тинята, а не да затъва в нея. „Качествени журналисти винаги ще има. Имаме журналисти, но нямаме медийна среда, която да подкрепи журналистиката.“, заяви г-жа Ковачева.
Съществува надежда, че медийната среда в България, няма да продължи да бъде пренебрегвана, а журналистическата професия подценявана. Това ще даде основата на независимо и устойчиво на провокации и влияние общество. Само времето ще покаже дали медийната ситуацията в България ще се подобри или ще се задълбочи и дали числото 111 ще остане константна величина за България в класацията по свобода на словото на „Репортери без граници“.
Автор: Кристиян Юлзари

Екипът на Teen Station в АЕГ “Гео Милев”, Русе се събра и работи благодарение на проекта ни “Мрежа Училищни медии”, който реализираме съвместно с програма “Знание и растеж”, реализирана от Фондация “Русе – град на свободния дух”, с подкрепата на Фондация “Еконт”.