Нова коса всяка седмица – или как за две години обходих дъгата два пъти
Премислях известно време как да започна да разказвам, но както ще стане ясно от неумението ми да седя с един цвят коса повече от месец – решенията не са моето форте. Така че с това сакато интро ви въвеждам в мъченията, които изтърпя косата ми в рамките на година и половина, с надеждата да покажат на някого, че няма нищо страшно в това да пробваш нови и различни неща и че също така отнема време да намериш себе си и своето нещо (spoiler alert: близо 22 промени по-късно аз все още не съм го намерила).
Историята ми започва в далечната 2019 година, началото на лятото и неизбежния душевен катарзис, който преживях. Както по-голямата част от ментално нестабилните момичета на тази възраст реших, че най-накрая е време да експериментирам с косата си.
Беше нещо, което исках от 15-годишна
Но тя не беше единственото нещо, което се променяше, и за да добавя нещо по-различно и интересно, ще споделя по някоя и друга песен, свързана с периода, за който говоря. Ей така, за да е пълна картинката, а и кой не обича малко музика и нови предложения.
Та започнах не особено обещаващо – сама с изрусителя в банята. Първият опит беше крайно незадоволителен. Парчета тиквено оранжево насам-натам из вече леко по-светло кафявата ми коса, изключително (не)красиво, бих казала. Втори опит на следващия ден – доста по-светло, но все още неравномерно. Третият и четвъртият път пожънаха успех и бях доволна за кратко време. В ритъма на душевното неравновесие слабо се чуваха You и Empty Space на Джеймс Артър, общо взето цяло лято и цяла есен. Любими са ми и до ден днешен.
Август (по-малко от месец по-късно) беше време за първата промяна. Baby steps everyone: приятно меко оранжево. Отново бях доволна за кратко време, докато не реших, че русото беше по-добре. Върнахме се към него, но с уловка – половината коса беше отрязана от картинката.
Септември месец върнах оранжевото.
Повторението е майка на знанието, (с което тематично ще вметна Just One Yesterday на Fall Out Boy… като цяло всичко тяхно беше саундракът на… еми всичко).
Оставих няколко месеца време за почивка и декември отново я изрусих. Посрещнах новата година с нова коса, надявайки се на нещо ново. Уви… Нови бяха тези карантини, но много хора биха се съгласили с мен, ако кажа, че бяха не особено приятни изненади. Но пък точно те ми дадоха времето да експериментирам ОЩЕ повече. Ще стигнем и дотам.
Януари месец малко по-смело въведох нов цвят в гамата –
тъмнолилаво
С тази промяна изгарях от желание да направя половинчат косплей на Рейвън от TeenTitans, но така и не остана време. (За сметка на това имаше опит за Кайса от LeagueofLegends).
Февруари месец русо и пак оранжево, докато не стигаме до края на март и началото на април, когато реших да се включа в e-girl естетиката и пробвах червен бретон. Ако трябва да съм честна, това беше един от любимите ми опити и няколко месеца по-късно се завърна за кратко. Май месец няколко пъти се наложи да изтрае изрусявания и юни отново червен бретон. Тези няколко месеца започнах и религиозно да слушам Role Model, който през остатъка на 2020 определено не разочарова с музиката, която изкара. Предложенията ми от тогавашните му песни са Notice Me и Say It First, а от по-новите – Blind и Going Out.
Юли месец реших, че е време да видя как ще изглеждам с изцяло
червена коса,
но боята, за съжаление, се оказа доста по-тъмна от очакваното. Така че за известно време си седях с този бордо-подобен-цвят. Завърнах се към e-girl течението с гръм и трясък отново, когато поднових червеното, НО с руси кичури там вътре. Вече почваше да ми става ясно, че изборът на естетика, начинът на обличане, изглеждане, грим и всички други подобни шашми, ще бъде труден. Много труден. Все се намираше някой модел, „инфлуенсър“, ютубър или който и да е, който да ме мотивира да пробвам нещо ново.
Няма как да подмина този период, без да вметна развитието на пристрастяването ми към Avril Lavigne. Няма какво да коментирам по въпроса, на всички ни е ясно: Smile и Girlfriend (fun fact: има я официално на 7 езика).
Август месец беше време за нещо по-меко: след поредното изрусяване си избрах rose gold, много приятен цвят. Като за морето (главно заради всичките golden hour-и, които ме чакаха) го загрях малко до приятно оранжев цвят. Изобщо не ме разочарова.
(Life hack: при липсата на адекватно осветление вкъщи, но наличието на желание за хубави снимки, golden hour му е майката. Предната камера и малко zoom in – най-добрите ми приятели)
Стигнах до любимата ми част. Беше дошло времето да изживея детската си мечта и да стана принцеса, фея, каквото се сетите.
Розово. Ярко розово.
Получи се прекрасно от първия път, доказано от многото деца, които, като минех покрай тях, се обръщаха към майките си със звездички в очите да отбележат: „Мамо, мамо, виж, тя има розова коса, прилича на принцеса“. А пък в моментите, в които си обикалях с шарените ролери из София, бяха още по-възхитени. И аз бях, няма да лъжа. Най-вероятно някога ще се завърне този цвят, 10/10 experience. С това навлизаме и в пънк периода ми. Тук най-лесно ще е да споделя плейлиста си за всеки, който би искал да намери малко съвременен поп-пънк/рок и така нататък, имам прекалено много песни да предложа.
Розовото се задържа за има-няма месец и нещо до ноември, с едни лилави кичури някога там. И така, в този месец затворих този кръг от опити, успехи и малко по-малки успехи с не-толкова-забавен-и-свеж цвят, а именно черно. Но пак сърце не ми даде да е просто черно и оставих лилавите кичури, защото винаги се нуждаем от малко цвят тук-там. Поради същата причина започнах да си сглобявам песен по песен Jam Sesh плейлист, в който се постарах да включа голяма част от всичките песни през последните 20-на години, на които всички (или поне аз лично) чисто и просто се разбиват. В него се намират Hips Don’t Lie, Thunder, Bring Me To Life, Californication, Bad Romance, Can’t Remember To Forget You и всички други излезли от класациите top 100 songs of the 2000’s.
Тук със сигурност не спира пътешествието из дълбините на фризьорските ми умения, боите за коси и перхидрола. Ако ме научи на нещо опитът ми, то е, че що се отнася до външен вид,
няма нещо, което не трябва да пробваш, ако искаш, колкото и да те е страх
Дори и да не е сполучливо, научаваш малко за себе си, за вкуса си, кое работи и кое не. Пък и косата расте, дрехите винаги могат да се продадат/подарят/разменят, гримът се трие. И така, с ножица в ръка се насочвам към банята за поредния опит за бретон. Надявам се, ако не друго, поне да сте си намерили една-две хубави песни, може би малко смелост за тази една конкретна прическа или свеж поглед към хората, които не спират да променят външния си вид. Не сме толкова луди, само малко.
От Анна Владова
Вижте последното интервю на Ани ТУК!
