Носталгия по концертите
Един човек е спрял на пътя.
Това съм аз.
Той е тук за малко.
Той е временно минаващ.
Той отдавна е емигрирал
в интернет,
в себе си,
в други неща.
Един човек се чувства най-добре,
когато танцува сам.
– 2.0.0.1. от Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени
Това съм аз, 16-годишна, дива, напоследък не чак толкова щастлива, вечно търсеща, понякога намираща, пееща сутрин, танцуваща вечер, тотално изгубила представа за времето.
А това е поредният ден, в който се чувствам уморена от „едно и същoто“
Знам, че не съм единствена, но сякаш имам нужда от доказателство, че е така. Срещам го на различни места – в архива на телефона и лаптопа си, в разговорите с любими хора, в четенето на стари статии от изминали концерти. Питате се защо чета нещо старо, минало, относно евент, който скоро няма да се повтори? Ами, защото в главата ми е хаос:
Какво ще стане, ако..?
А ако не?
Винаги, когато изпитвах притеснение, аз отивах да слушам изпълнител на живо. Така се чувствах пълноценна. И ето, че ходенето на концерт се превърна в една терапия за мен. Отивах, потапях се в атмосферата и развявах косата си навсякъде. Чувствах се влюбена и свободна.
Мисля, че няма човек, който да не е бил на концерт, независимо дали е в бар, на площад, зала или стадион. Всички тези места, които не са просто едни пространства, а символ на любов и сплотеност, които ти напомнят:
Ей, ти гориш отвътре! Огледай се наоколо и разпръсни тези искри навсякъде, защото всички се нуждаят от тях.
Точно тогава ти решаваш наистина да „провериш“ дали си сам. Поглеждаш наляво – малко дете, вероятно всяка вечер приспивано с един и същи плейлист. Сладко. Поглеждаш надясно – тийнейджър с цветна коса, едва започнал да изгражда личния си стил. Интересно. Обръщаш се назад – мъж и жена с еднакви кожени якета, вече успели да оформят и съчетаят стила си. Готино. Връщаш погледа си в начална позиция.
Оказва се, че около теб има още 20 000 души. Повечето от тях са с различна националност, сексуална ориентация, имат различни хобита, интереси, вярвания и какво ли още не. Три поколения, с една обща страст – музиката, принадлежат на едно място. Това е доказателство, че „Музиката събира хората“, а имайки предвид времената, в които живеем, евентите се превръщат в необходимост. Не само за да видиш и чуеш любимия си изпълнител на живо, а и за да се почувстваш щастлив. Щастието се крие в процеса на самото му постигане. Има няколко основни стъпки:
Купуването на билет и правенето на стратегия, чрез която да си по-близо до сцената
22.02.2020 г. – незабравима дата, която месеци преди това сънувах, а до ден днешен преживявам отново и отново. Тогава бе концертът на Odd Crew, Megadeth & Five Finger Death Punch и аз като дете, израснало с музиката на Дейв Мъстейн и компания, очаквах този ден с нетърпение. Всеки ден вкъщи правех „генерални репетиции“, пускайки си лайфове от други градове от турнето. Понякога се вживявах до такава степен, че на другия ден имах мускулна треска на врата, причинена от двучасов headbanging.
Месец по-рано front of stage билетите свършиха. Еpic fail. И така, освен с вълнение живеех и с голям стрес, защото не знаех дали ще успея да си купя. В крайна сметка, ако истински желаеш нещо и концетрираш мислите си изцяло върху него, нещата се получават. Снимката по-долу е доказателство за това, перцата ми от 5FDP – също.
Но ви съветвам винаги да купувате билетите си възможно най-рано, тъй като никой не гарантира, че те няма да са свършили точно когато решите да ги поръчате.
Избирането на аутфит
Аз съм от хората, които не избират дрехите си месеци наред. Вместо това, няколко дни преди самия евент се досещам, че нямам представа какво се крие в гардероба ми. Това поставя началото на една голяма бъркотия – пренареждане на всички дрехи и преглеждане на безброй идеи в Pinterest спрямо стила на изпълнителя, когото ще слушам. Накратко – изживявам се като рок звезда в повечето случаи.
„Ох, извинете…“ – ключовата реплика за запознанство с хората около теб
Осъзнавате ли, че почти всички постоянно употребяваме тези думи по време на концерт?! От една страна е нелепо, от друга – съвсем в реда на нещата, имайки предвид еуфорията, в която сме през тези няколко часа. Бутаме и настъпваме неволно, опитваме се преместим от сегашното си местоположение, да отидем по-напред и т.н. Минути преди края вследствие на скачане с часове идва ред и на обичайното „моля ви, крака, сега не е моментът да ме предавате“. Никога досега не са ме предали. Винаги са искали още и още.
„Още“ за мен олицетворява основно материални неща и обикновено свързвам думата със затаен дъх в очакване на перце или палка. Честно казано, все съм си мислела, че трябва да си наистина голям късметлия, за да получиш нещо такова. Когато се сдобих с първото от концерта на Bullet For My Valentine през 2018 г., разбрах, че наистина ти е нужен късмет, но в действителност, ти не го получаваш просто ей така. Хващаш го.
Границата е тънка, разликата – огромна
Тук искам да подчертая, че дългият маникюр винаги е от полза!
Изреждайки тези стъпки, всичко изглежда доста сложно. Всъщност това е лесната част. Трудното идва тогава, когато вече всичко от сетлиста е изсвирено, цялата зала светва и ти трябва да се насочиш към изхода заедно с текстовете, мелодиите, феновете и техните истории. А те имат безброй такива.
Карла Александрова и Жана-Мари Вацова са две прекрасни момичета, чиито профили в социалните мрежи са изпълнени с музика. Дотолкова, че да изпиташ носталгия и да прекараш остатъка от деня си в слушане на Evanescence и The Vamps.
В следващите няколко минути те ще бъдат headliner-ите на този текст и ще ви разкажат своите собствени преживявания:
Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете думата „концерт“?
Карла: Вълнение и усещане за свобода.
Жана: Веднага си представям голяма група хора, които просто искат да се насладят на любимата си музика по изцяло нов, леко по-интимен начин. Това да слушаш музика вкъщи и това физически да я оставиш да те завладее, са две коренно различни усещания.
Какви концерти предпочитате – на по-малки места или на стадион с десетки хиляди души?
Карла: Концерти в по-малки клубове, защото връзката с групата е някак по-пряка и различна, но много обичам и големите фестивали. Зависи от настроението и от самите групи.
Жана: Лично аз също предпочитам да ходя на по-малки места, защото така има по-хубав контакт между изпълнител и фенове. Самото усещане е някак по-уютно, кара те да се чувстваш, сякаш си в друга вселена.
Според вас до каква степен е важен аутфитът за определен концерт?
Карла: Не смятам, че аутфитът е най-важното нещо, на което трябва да се наблегне при един концерт. За мен основните неща са настроението, приятелите, с които съм отишла, и самата музка, разбира се. Избирам дрехите си спрямо стила на музика на бандата, която ще гледам.
Жана: Аутфитът за мен е супер важен, но силно зависи и на какъв концерт отиваш. Няма как да се появиш на метъл концерт с рокля и токчета. Просто не е адекватно. Важно е да е нещо, подходящо за дадената ситуация, но и да е стилно, защото все пак индивидуалността трябва да си проличи.
На мен лично ми отнема половин година, защото премислям всички ситуации, в които определен аутфит би ми пречил да се забавлявам, и спрямо това избирам. Лично аз залагам на удобни кецове, за да мога да изкарам колкото се може повече, без да ми умрат краката, дънки, за да ми е удобно, и ако се запознавам с изпълнителите, нося блуза, която да е подходяща за снимки, и една тениска, с която да се преоблека после.
Разкажете ни за последното / любимото си преживяване на концерт.
Карла: Последният концерт, на който присъствах, беше на Hayes & Y в Бургас на брега на морето. Беше невероятно! Съчета се чудесно с почивката ми на морето и за жалост, бе един от малкото концерти през 2020 г. Толкова много ми липсва това усещане…
Evanescence е групата, която ме запали по музиката, която харесвам и до днес. Слушам ги от 14-15-годишна и никога не съм си и представяла, че ще ги видя цели два пъти на живо. Още по-малко, че ще се запозная с тях. Извадих голям късмет, защото VIP билетът, който имах, всъщност го бях спечелила от една игра във Facebook. Бях толкова развълнувана, когато отивах към залата… Най-хубавото бе, че билетът беше +1. Тоест можех да взема и приятел с мен.
Присъствах на саундчека, на който изпълниха четири песни. Беше неописуемо красиво. След това се преместихме в друга зала и там се състоя самият meet and greet. Наредихме се на опашка, всеки получи няколко минутки за разговор, прегръдка и снимка с Evanescence. Всички от групата бяха много мили и усмихнати. Amy получи много подаръци от феновете, а прегръдката с нея и тези няколко минутки бяха просто безценни.
Тийн мечтата ми се сбъдна и ще помня този момент винаги!
Жана: Последният концерт, на който бях, беше на I Prevail във Виена и то точно преди пандемията, но най-любимото ми изживяване бе, когато отидох на The Vamps. Бях си купила VIP билет, защото държах да се запозная с тях, и те бяха най-милите хора на света. Успокоиха ме, защото аз съм емоционална и се разплаках от щастие, че най-сетне след шест години чакане, ги виждам. А барабанистът дори ми хвана ръцете и отбеляза, че бяхме облечени еднакво (той беше с бяла тениска и черен панталон, а аз с бяла блуза и черни дънки). Имах и възможността да се запозная с техния фотограф, който много ме вдъхновява. Но цялото това нещо имаше цена и тя е, че излязох зле на снимката, хаха.
Когато отвориха вратите да влезем в залата, беше състезание кой ще се добере най-отпред. За мое щастие, бях доста бърза.
Но най-нереалният момент за мен беше мигът, преди да спуснат завесите. Изпитвах такъв екстаз, сякаш излитам със самолет, и в момента, в който завесата падна и те се появиха пред нас, силата на крясъцие на публиката беше като звукова вълна, която просто преминава през теб.
Всеки път, като се сетя за точно този момент, цялата настръхвам.
Концертът, за жалост, мина много бързо, защото времето лети, когато се забавляваш, но ми остана един невероятен спомен. Зареди ме с много енергия, помогна ми да оценя песните им още повече и да ги усетя по един по-различен начин. Ако трябва да съм честна, леко съм пристрастена към тях вече, затова ще ходя пак да ги видя през май месец (надявам се).
Това са хората, с които обожавам да разговарям. Те стоят от едната страна. Оценяват изкуството и духовното извисяване. От другата са онези, които все твърдят, че отивайки на концерт, не само си губиш времето, а си харчиш и парите напразно. Л ъ ж а. Самият факт, че вярваш и обичаш нещо безусловно, го прави най-смисленото нещо на планетата.
Ако след време „спрете на пътя“ – купете си билет. Изразете благодарност на даден артист, задето ви е накарал да се усмихнете, разплачете или ядосате, съпреживявайки историята от текста на парчето му.
Емигрирайте. Не в интернет, а в зала.
От Ния Андонова
