No Time To Die на Eilish… Billie Eilish.  

Били Айлиш извървя дълъг път от „меланхоличния тийн“, когото младежите боготворят, а родителите не разбират. Тя се доказа като артист, мина през трансформации, малко по малко осъзнава своето влияние. Настоящия брой на „Песни за гледане“ посвещаваме на една от последните ѝ , вярваме исторически изяви, а именно „No Time To Die“, саундтрак към едноименния Джеймс Бонд филм, последен с участието на Даниел Крейг.

Изборът на Цимър

Ако има живи майстори в музиката за блокбастър шедьоври, то Ханс Цимър е един от тях. Създал партитурите на филми като „Карибски пирати”, „Гладиатор”, „Човекът от стомана”, „Шифърът на Леонардо”, „Кунг-Фу Панда” и мн. други. Той композира и музиката за „No Time to Die“.

Оказва се, че да напише темата и да я развие е лесната част. По-сложен се оказва изборът на саундтрак. Получава сет от доста артисти, сред които е включена и „една от чисто продуцираните и много лични песни“ на Били Айлиш.

Когато я чуват, останалите от екипа не са съвсем съгласни, че търсят точно това звучене, но Цимър им отговаря с: „Това е, защото (Били и брат ѝ Финиъс) не са гледали филма! Качвайте ги на самолета и ги докарайте тук!“. Един самолет по-късно, изборът на екип е ясен. Били и Финиъс прочитат сценария и работата по саундтрака започва.

След време журналисти питат Финиъс дали са дали съвети на Ханс за живота по време на турне, но Финиъс откликва: „О, ние не даваме съвети на Ханс! Ние го молим за част от безкрайната му мъдрост!“. Явно мъдростта му е смесена с нужната доза находчивост, за да повери песента именно на тях.

Интересен факт е, че сред екипа е Джони Мар, музикант от The Smits, който споделя за „No Time to Die“: „Като чух песента за пръв път си помислих, че е доста смела, доста минималистична. Така че трикът беше да я Бонд-нем, без да правим очевидното. Лесно е да си бомбастичен, но в този случай колкото по-малко, толкова повече.“ Минималистичен и агентурен, вместо бомбастичен и ударен. Безспорно Били и Финиъс нацелват този емоционален пулс, но оказва се, не без известно забавяне. 

Записът на Били

Сценарият е прочетен, музикалната тема на филма е ясна, но мелодията на саундтрака… липсва. Минават през доста стабилен авторски блокаж, докато Финиъс не изсвирва на пиано началните акорди на песента, след което процесът потръгва.

Записват песента в автобус за турнета, докато не паркират някъде из щата Тексас и си обособяват студио в автобуса. За момента на записа Били разказва: „Беше абсолютно тъмно в импровизираното студио, като в рог. Нямаше нищо друго, нямаше никакво движение. Само аз и микрофонът.“ Това може би ви обяснява и черно-бялата палитра от клипа, за която ще стане дума по-надолу в текста.

Няколко часа по-късно из паркингите на Тексас се ражда вокалната част от „No Time to Die“. Инструменталният съпровод е записан от струнен оркестър в 70-членен състав. Продуцентът на филма, Стивън Липсън, се влюбва в тяхната версия. Не може да се каже същото и за Даниел Крейг.

Даниел Крейг първоначално не одобрява песента. Стивън разказва: „Той не беше напълно сигурен, че песента доставя достатъчен емоционален заряд като за последния му филм в ролята на Бонд.“. Тази реакция не отказва Барбара. Тя го кани след време на второ слушане, подсигурява най-добрата звукова атмосфера, с леко усилване на частта на Били. Крейг я изслушва докрай и дава своето съгласие „No Time to Die“ да се превърне в едноименния саундтрак на филма.

Клипът на Айлиш и Крейг

Неслучайно думата на Даниел Крейг е била решаваща за избора на песента. Когато си създал съвременния облик на толкова ценена марка, ти самият се превръщаш в марка. Това обяснява и режисьорското решение на клипа към едноименното парче.

Даниел Клейнман снима началните надписи на филмтие за Бонд от 1995-a до настоящата версия (с изключение на филма от 2008-a). Той снима и клипа на Били Айлиш по едноименния саундтрак.

Негово е решението да заснеме частта на Били в черно-бяло, а епизодите от филма да запази в приглушени, но цветни тоналности. Емоционалният заряд прострелва всяка нужда от коментар, двете визуални цялости се допълват,  разказват две самостоятелни истории, които се събират от идеята за спасението и в крайна сметка… надеждата, че и след този знаков герой, борбата на доброто продължава, та дори и с черно-бели краски.

Ролята на Клейнман се оказва изключително важна, не само за клипа на Били Айлиш, но и за интродукцията на самия филм, т.нар. начални надписи. Именно Клейнман поддържа стандарта за ефектно начало, потопено в историята на филма, вярно на марката, но и адекватно на годината, в която излиза филмът.

Когато Били влиза във филма

Освен клиповата версия на парчето, в която черно-бялото самостоятелно откровение на Били се смесва с цветните епизоди от филма, саундтракът се настанява на още по-ключово място в лентата – по време на началните надписи.

Както споменахме и по-горе, Стивън Клейнман задава стандартите и творческата посока, но нещата не приключват с него. Този микс от стари въведения и съвременно, ефектно изображение са опитвали да постигнат Стивън Голби – главен дизайнер и Жул Жано, отговорник по специалните ефекти на филма. 

За вдъхновнието, което им носи изпълнението на Били Айлиш, споделят, че им е помогнало да почувстват „емоцията Бонд”, и как чрез символи е трябвало да предадат историята на филма. И резултатът е налице. Лишено от драма, но силно, тайнствено начало със свой облик и стил, напълно адекватни за стандартите на XXI век.

007 – марка, с която е трудно да не пожънеш успех

Не е изненадващо, че едноименният саундтрак „No Time to Die”, държи и до ден днешен едни от най-високите позиции в чарт класациите на Острова и зад Океана. Малко по-изненадващо е, че версията на Били Айлиш е най-успешната (слушаната) Джеймс Бонд песен, откакто се пишат такива. Факт – „Skyfall“ на Adele е по-малко слушана от „No Time to Die“ на Billie Eilish. Важно е уточнението, че песента на Billie се появи повече от година преди филма, за който е писана. Въпреки това, фактите са си факти. А когато Цимър решава нещо, дори и фактите мълчат.