Нирвана – повече от тъжни
На 20. февруари Кърт Кобейн, фронтменът на Нирвана, щеше да навърши 54 години. Щеше.
Запознатият с него и Нирвана на ниво тениски с жълти личица и Smells-Like-знаете-за-коя-песен-говоря би казал, че почти никой жив артист не може да го доближи. Средно навлезлият в творчеството на сиатълските вечни ненапаснати би отговорил – малцина. Единствено докосналият се до Нирвана толкова, колкото те до него, без патос би отвърнал, че във всеки от нас има по малко от фронтмена.
За да не звучи твърдението като пара под налягане, а авторът – като елитист, нека направим нещо, на което певецът посвещава живота си – споделянето на емоциите и (не)справянето с тях.
Serve the Servants (Албум – In Utero)
Навършиха се 54 години откакто Кърт Кобейн за пръв път е направил нещо, писано му да усъвършенства – проплакал е. За първия факт са напълно отговорни родителите му, а за втория – самият той предимно. Тяхната раздяла в първите 10 години от живота му обръща света на веселото русо, музикално хлапе с краката нагоре, давайки силен тласък на превръщането му в небръснат, дрезгав, вечен тийнейджър.
Меко и почти необичайно мелодично с относително малко стържещи моменти в звука си, парчето изразява точните чувства на Кобейн по темата – в голямата си част изсъхнала магма на разочарование. В нея тлее и дълбоко заложено притеснение относно собствените му способности като баща и съпруг, като по времето на написването на песента той е и двете.
In Bloom (Албум – Nevermind)
С албума, на който принадлежи песента, Нирвана за отрицателно време се изстрелват от ”Ами, нас ни слушаха 50-тина души на гаражния купон снощи.” до върха на всички класации. Естествено, с голямата слава идва и голямо емоционално преживяване и тази песен го описва чудесно. Нарочно излъскано до мазно звучене на деветдесеттарски поп и уникално захлупената визия на Кобейн в клипа се съчетават с текст, ироничен със своята запеваемост.
About a Girl (Албум – Bleach)
Не харесва родителите си, не харесва безмозъчно прехласнатия по него контингент от феновете… Със сигурност Кърт е напълно позитивен поне по отношение на жените в живота си, нали? ‘‘Ще ми се.”, би отговорила неволната икона на 90-те. About a Girl може идеално да се представи именно с тези две изречения – колкото извинение, толкова и отказ от първата му сериозна приятелка, Трейси Марандър.
В тази връзка музикантът живее практически на гърба на Трейси, докато прескача от един проект на друг. Към края ѝ Кобейн е напълно наясно с недостатъците в собствения си идеал за жена. Нито застава над обезпокоилите го събития, нито играе жертва. Той просто разписва колко нелогично нещо са любовните търсения и техният край.
Come As You Are (Албум – Nevermind)
Единственият безценен момент, който човек може да изживее с някого, с когото отдавна не е в добри отношения, е да го загърби, ако не може да му прости. Не просто да го намрази, а да приеме различията и отрицателните ефекти, които взаимно са си оказали. Come As You Are е песен точно за това, изпята без капка конкретност, дребнавост или лоши чувства. Тя е идеалната, лишена от его равносметка, която осмисля всеки път, в който сте чували тъпото, та вдлъбнато ”Просто зарежи това”.
Heart-Shaped Box (Албум – In Utero)
Може би втората най-иконична песен на Нирвана след сещате-се-кой-Spirit. Това е една от двете песни, които може би са написани за съпругата на Кобейн, Кортни Лав. Въпреки че тя често е настоявала за друга трактовка, именно и само това парче се занимава с нея и връзката им. Връзка, пропита с алкохол и наркотици, отровена от медийно внимание и почти саботирала живота на талантливата им дъщеря. Иконично добрите крясъци на Кобейн в припева, както самото парче, като че ли с личностно разстройство се мятат между кадифеното, почти блусово звучене и бесните барабани и рифове.
Blew (Албум – Bleach)
Интро, което раздвижва по неповторимо корав и мръсен начин, прекрасно неизчистени вокали и текст с мозък зад него. Какво повече да иска човек, потърсил емоциите и звука на грънджа? Именно значението на текста има право да претендира за главна роля в парчето. Човек би помислил, че някой с толкова много неприязън към авторитета от всякакъв вид и такава настоятелност винаги да бъде прав, би бил безкрайно надменен, но не.
Освен че е готов да изложи пред предимно тийн публиката на Нирвана много от объркването, вината и чувството за недостатъчност, които ги обединяват, Кърт не се свени да представи и себе си такъв, какъвто е. Една от най-осъзнатите му творби в тази посока е Blew – химн на всички талантливи (или набедени за такива) деца, пораснали в крайни тийнейджъри, които не се захващат с нищо, ако не им е точно по вкуса и не им иде отръки, и които вече не ги интересува, че пропиляват себе си.
Breed (Албум – Nevermind)
”Най ми е интересно, когато пишман фенове и журналисти се заемат да ми разчепкват текстовете. Хора, аз сядам, съчинявам мелодия, която звучи добре, и напасвам думите по звука!’‘, споделя фронтменът на Нирвана в интервю. И аз ще постъпя така – стига дълбокомислия! Ето парче, в което някакво дрезгаво хлапе ръмжи мелодично, а групата с него свири по начин, който прави чупенето на прозорци купон. Пънкът няма да умре!
Aneurysm (Албум – In Utero)
Кого точно е обичал Кобейн, освен малката част от феновете си, които не са се опитвали да придадат едно единствено значение на текстовете му, и въображаемия си приятел Бода, с когото за последно разговарят, преди Кърт да брадяса? Дъщеря си Франсез, разбира се.
За жалост, деца се правят с други хора, а не с идеи, а тази песен е посветена именно на идеята. За Кобейн тази идея е пълната свобода и за двата пола, дори с риск да пострадаш. Въплъщението в живота му е Тоби Вейл. Във връзката им певицата на Bikini Kill вижда моден аксесоар, а Кобейн – всичко, освен стабилност.
Той умира, така и неуспял да намери партньорка, с която да създаде устойчиво семейство. Въпреки това, нищо в звука и текста на тази песен не подсказва лична обида или омраза към Вейл, затова че му е предоставила единия идеал – напълно свободна, дръзка, креативна жена, без другия – уравновесена съпруга и половинка. Тук има само призив героят да бъде ”избит от себе си” (да, буквално) – нещо, от което няма да е лошо всеки да се запита дали няма нужда понякога.
Lithium (Албум – Nevermind)
Някъде около върха на списъка с неща, които бъркат в душата на Кобейн, е религиозният авторитет, на който самият той е подвластен за кратко. Малко преди тийнейджърството си Кърт е изпратен да живее при баща си, който вдига ръце от него и го оставя в набожното семейство на съседите. Именно там Кърт първо приема, а после отхвърля вярата. Тук нагледно е представен всеки негов проблем с нея. Нито либидото, нито самотата, нито нуждата да се погледнеш отстрани ще те оставят на мира, ако са ти болни теми, само защото кадиш тамян.
Dumb (Албум – In Utero)
Списъкът ми ще завърши с една от малкото песни, в които няма нито силен звук, нито атрактивно прегракнало крещене. Мелодията и нотите са почти като сън с отворени очи напролет. Думите идват леко, без сила, а посланието е ясно:
Аз съм Човек, защото не отказвам да чувствам. Може би не си заслужавам главната буква, защото напуснах семейството си, когато детето ми беше на 2, и света, след като избягах от център за лечение на наркозависимост. Ти, отделил от времето и сърцето си за мен, заслужаваш да чувстваш пълно и може би дори да си груб със света в любовта си към него, както бях и аз. Заслужаваш и шанс чрез музиката ми да си получиш главната буква така, както аз никога не можах.
От Велислав Ганов
Още от музиката, която ни вдъхновява, ще намерите т у к.
