Независими – темата ни през септември

Сподели с приятели
Статии по темата:
➡️ Лексикон на инди музикантите 
➡️ Лексикон на инди музикантите, Част II
➡️ Френската инди сцена
➡️ Deep dive в скандинавската инди музика

 


 

Свободата е трудна за дефиниране, но мисля, че всеки би се съгласил с определението на свобода като състояние на пълна независимост. Аз сега бих я предефинирала и сравнила с Истанбулското летище, от което пиша тези редове. 

Огромни пространства, лукс, скъпотия… но никакви удобства.  Повечето хора просто седят и дори спят по подовете. Но всички сме тук по свое желание и опиянени от свободата, която ти позволява да кажеш:

„Справих се сам в големия, модерен, скъп свят, защото мога и защото не завися от никого.“

Никой обаче не споменава, че да си независим е всъщност по-трудният избор. А независимостта определено е въпрос на избор. Да си изцяло зависим от решенията на работодателя си, да зависиш от чужди финанси или да разчиташ само на другите за собственото си щастие понякога е доста удобно. Много хора избират такъв начин на живот, в който те могат да се наслаждават спокойно на пътуването като пасажери на задната седалка, а някой друг да задава скоростта и посоката на движение. 

Само за един човек знам, че е проявил смелостта да каже, че свободата е просто друг вид затвор. Сьорен Киркегор е бил колкото набожен и праведен, толкова и невярващ, скептичен и затворен. Пада и умира на улицата на 42 от сърдечен удар предизвикан от… тревожност и меланхолия. Тревожност, предизвикана от непреодолимото чувство за свобода. Той се е страхувал както от предопределения му от бога му път, така и от собствените си решения, защото винаги е виждал пред себе си само простор. Той е първият, който дефинира съществуването ни като една хронична „тревожност от свободата“.

Чувството ви е познато, повярвайте ми.

Защо иначе всички леко се притесняваме да летим със самолет и си преговаряме всички епизоди на „Самолетни катастрофи“, които сме изгледали, докато тече инструктажът за безопасност, въпреки всеизвестно статистика, че общият брой на самолетните катастрофи от началото на гражданската авиация е по-малък от броя автомобилни инциденти, случили се в един ден. Просто ни е страх, че небето е голямо и свободното падане е дълго. 

Мечка страх, мен два пъти повече страх, но и аз официално отлетях от семейното гнездо и полетях на юг (буквално) към пълната, неподправена, съвсем истинска независимост, която всеки Холивудски филм рекламира. Аз се хванах на маркетинга и направих трудния избор. И страхът от свободата кара очите ми да парят и носа да тече… 

Не съм оригинална. Не съм готина. Не съм единствена.

След само час престой на този летищен диван, всеки започва да се съмнява в изборите си. А след повече от час и да съжалява. Около мен е пълно със сьореновци. 

И въпреки това всички ще продължат да избират да са независими. Дали е човешка природа, дали е културно програмиране, дали е съдба, предопределена от висша сила, няма никакво значение. Ние ще сме независими, независимо от обстоятелствата. 

Вместо страх, надявам се, че ще намеря начин да изпитвам само гордост от избора си един ден. Защото да си сложиш етикета „независим“ е и престиж. То направо си е титла в съвременния свят. Независим артист. Независим музикант. Независим самопубликуван автор. Независима медия.

Този месец забравяме за страха от свободата и правим 22-ри септември личен празник.

Короноваме независимите културни дейци, иноватори и вдъхновители за наши патрони и ще пишем, говорим и пеем по-свободно от преди. 

Но ще говорим и със, и за тези, които не са готови да бъдат независими. Защото лесният избор също е коварен. И срамът, който залепяме на хората, които не са последвали пропагандата за романтичната свобода, ще бъде изчистен. Няма място за обвинения, когато, в края на краищата, всеки сам си избира просто различна отрова. 

Независимо от това към коя група се причислявате, ние в Teen Station оставаме отворени за вашите истории. Единственото, от което винаги ще зависим, дали случайно или по желание, е вашата подкрепа. 

А дори и след този месец летищата ще продължават да правят пари от свободолюбивите и независими маниаци. А ние ще си плащаме с радост, гордост и непризнат страх. Ние  вече сме зависими от независимостта. 

От Яна Ц. Пеева

 

Може да харесате също: