Един недъждовен ден в Ню Йорк

Поздраявам всички, които разпознаха закачката с филма на Уди Алън от 2019-а година. И както Тимъти Шаламе е на върха на славата си в момента, така се почувствах и аз, само че на върха на света, когато прекарах един ден от живота си в Ню Йорк. Дойдох, видях и се прибрах да разказвам, е моята максима и сега съм тук, за да ви разкажа за преживяването си.

Моето приключение започна преди дори да осъзная.

Нещо, за което хората не си дават сметка, е колко огромен е Ню Йорк. Градът е с население от почти 8,4 млн. души, което автоматично го прави по-голям по население от цялата ни държава. Карайки през Queens, един от петте големи квартала на Ню Йорк (останалите са The Bronx, Staten Island, Brooklyn и най-известният – Manhattan) и първият, в който влизаш, пътувайки откъм Long Island, на мен ми отне поне 20 минути, за да разбера, че вече сме в Голямата ябълка.

Напредвайки бавно заради безумния трафик в града, решихме да оставим колата на паркинг и да ползваме обществен транспорт през целия ден. Уж насочвайки се към Brooklyn, за да се разходим по известния Brooklyn Bridge, неволно се озовахме в манхатанския Chinatown, откъдето всъщност започна нашата обиколка.

Chinatown e същински град в града с най-голямото китайско население в цялото Западно полукълбо изобщо. С население от около 100 хил. души той може да си съперничи с градове като Плевен и ако беше български град, щеше да е на 7-мо място веднага след Стара Загора.

Там е рядкост да срещнеш човек от различна раса, 90% от надписите по сградите са единствено на китайски и дори на много места има пазари, подобни на тези в Китай, (от които се твърди, че е тръгнал коронавирусът). Истината е, че болшинството от жителите му дори не знаят английски, независимо дали са първо или трето поколение емигранти, затова и рядко напускат пределите на тъй наречения „град“.

Следваща спирка беше Brooklyn Bridge,

който гъмжеше от хора, както се и предполагаше. Там, за да преминеш половината мост, ти трябва около половин час. В това число се включват задръстванията (от хора!), задължителните спирки за снимки и сувенири. Тези от вас, които са гледали Сексът и градът, в частност първото филмово продължение, знаят каква е символиката на средата на моста, затова и за мен беше голяма емоция да посетя тази дестинация като върл фен на поредицата. Друг е въпросът, че имаше толкова много места за снимки, от които звучеше песента на Alicia Keys x JAY-Z – Empire State of Mind, че още дълго време не желая да я слушам.

След като преполовихме моста, осъзнахме, че се движим от Manhattan към Brooklyn, тоест в обратната посока от нашата цел да разгледаме най-популярния нюйоркски квартал. Интересен факт е, че въпреки, че е най-известният, Manhattan не е нито най-големият, нито най-гъстонаселеният квартал, отстъпвайки съответно на Queens и Brooklyn.

Хората в града наистина се чувстват свободни да изразяват себе си

в най-различни отношения – от предпочитан стил на обличане до сексуална ориентация. След като си направихме разходка сред малките улички и огромните небостъргачи, чийто връх често не можеш да видиш, колкото и да си извиваш врата нагоре, се озовахме пред World Trade Center (Световният търговски център), където си направихме още една почивка за снимки, преди да влезем и да разгледаме.

Следващата спирка беше монументът в чест на жертвите на атентата от 11-и септември, където са изписани имената на всички загинали, а в средата са построени най-големите изкуствени водопади в САЩ.

Поредната ни дестинация в този дълъг ден беше доста отдалечена, така че се наложи да използваме известното метро на Ню Йорк. Не съм вярвала, че ще го кажа, но по-неприятна подземна железница не съм използвала. Каквито лоши неща сте чували за там, най-вероятно са верни.

„Удоволствието“ да чакаш своя влак в компанията на няколко плъха е ненадминато,

а плетеницата от различни линии е толкова неразгадаема, че ни отне около 15 минути проучване, за да се убедим, че се движим в правилната посока. Късметлии сме, че точно в този ден се провеждаше Museum Mile Festival, който осигурява безплатен вход в 8 от най-популярните музеи на Ню Йорк, разположени на известното 5-о Авеню в Upper East Side.

Ние избрахме да посетим The Metropolitan Museum of Art, същият, който е използван за фасада на Constance Billard School for Girls, гимназията, която посещават голяма част от героите в сериала Gossip Girl (Клюкарката). Това е музей, който всеки, който има възможността, трябва да посети поне веднъж в живота си. Докосваш се до изкуство, което си виждал само на картинки в учебниците. Само че преди да влезем в музея, пред него ни очакваше изненада –

Тихо парти

Какво е тихо парти, ще попитате. Ами, цялата улица е блокирана за няколко часа, дават ти слушалки и всеки танцува на музиката от своите слушалки, без останалите хора да чуват каквото и да е. Ако мога да посоча любимо преживяване от този ден, това ще да е то, беше изключително забавно!

С наближаване на свечеряването решихме, че е време да хапнем от прочутата нюйоркска пица, затова се насочихме към района Little Italy (Малката Италия). Дали беше повече нюйоркска или италианска не мога да съдя, но със сигурност беше една от най-вкусните пици, които съм опитвала някога. Усещането в този квартал е незабравимо и въпреки, че не съм била в Италия, съм убедена, че успях да се докосна поне малко до тяхната култура с малките кокетни ресторантчета и песните на Франк Синатра, които звучаха отвсякъде.

Мислите си, че денят е към привършване, предполагам. Никак даже. Тепърва ни предстоеше да видим Статуята на свободата. Макар и отдалеч (тъй като бяхме изпуснали последното корабче, което води до нея), докато не видиш този символ на града, не можеш напълно да почувстваш, че си в Ню Йорк. А говорейки си за символите на града, последна спирка от това дълго приключение беше Times Square.

Едва ли има човек, който не е чувал за Times Square през живота си. И въпреки това, никой не може да те подготви за гледката, която те очаква. Огромните рекламни табла са толкова ярки, че дори и през нощта там никой не би страдал от липса на светлина. А потокът от хора беше изумителен, несъизмерим с нищо друго, което бях преживявала до този момент. С две думи,

ако се спънеш и тръгнеш да падаш,

си в безопасност, защото просто няма къде. И както всички американци са свикнали да казват, Ню Йорк е такава мешавица от националности и раси (Cultural Melting Pot, ако трябва да цитирам), че е почти невъзможно да видиш двама „еднакви“ души, докато се разхождаш там.

С Times Square приключи нашата дълга обиколка на NYC. Насочихме се отново към Chinatown, за да си вземем колата, и на излизане от града минахме през The Bronx. Честно казано, Bronx не се различава съществено от нашия Люлин – големи жилищни сгради, релси на превозните средства и натрапчивото усещане, че е добре да поглеждаш през рамо от време на време.

Този материал поставя началото на поредицата, посветена на моето американско пътешествие. Бъдете на линия за продължението! 😉