Непознатата Майли Сайръс
23.11. Честит рожден ден, Майли Сайръс!
Знаете ли, съвсем наскоро осъзнах, че съм вече почти на 20. За някого, който е по-голям от мен, това изречение ще прозвучи абсурдно смешно. А за мен е ужасно страшно. Вече мога да казвам „като пораснеш…” и да звучи поне полуавторитетно. Вече мога да казвам „като бях на твоите години” и да не звучи недостоверно. Вече мога да казвам „едно време…” и да ме погледнат с учудване и удивление като им разкажа за телефоните с капачета (имаше един червен Самсунг с капаче, може би от 2005, който до ден днешен го сънувам, беше айфонът на… Онова време).
Да, аз помня това „имало-едно-време”. Част от него беше Disney Channel и „Хана Монтана”. Гледахме с приятелките и си представяхме как всъщност изобщо не звучи зле в гимназията да станем тайно суперзвезди на музикалната сцена. Съвсем сериозно обмисляхме на кого ще кажем тайната, какви перуки ще носим, какви песни ще пишем и изпълняваме…
Това е Майли Сайръс от едно време.
Така я познавам аз: като усмихнатата тийнейджърка на всяка раница, на всеки молив и на всеки пластмасов телефон – играчка. Сестра ми не е чак толкова по-малка от мен, но за нея Майли Сайръс е певицата, която се люлее на топка за срутване на стени. А сякаш по-малките от сестра ми изобщо не я и познават.
Оказва се, че никой никога не е познавал истински Майли Сайръс.
Американката е известна като поп изпълнителка с екстравагантен стил и актриса от детски сериали и романтични комедии по Никълъс Спаркс. По жълтите вестници все още е „бившата на Лиъм Хемсуърт“, когото зарязва, заради жена (доколко историята е точно такава, никой никога няма да узнае). За реднек американците е дъщерята на една от съвременните звезди на кънтрито, Били Рей Сайръс. А тя е толкова повече дори от това.
Аз се бях отказала от Майли Сайръс. Доста дълго време я избягвах.
Дори си спомням колко се бях ядосала, че някои хора говореха повече за кавъра ѝ на песента „Why’d You Only Call Me When You’re High” вместо оригинала на Arctic Monkeys. Наистина нейният стил поп от 2014 не беше за мен. Напълно си промених мнението за нея, след като чух изпълнението ѝ на „Jolene” на Dolly Parton от поредицата концерти „The Backyard Sessions”. Бях абсолютно завладяна от емоционалността, с която пееше, непринудената дрезгавост на гласа ѝ, ниските тонове, от които бягаше в своите оригинални песни, но тук използваше като скрито оръжие.
Тази Майли Сайръс беше нова за мен.
Не знаех колко дълбока е нейната връзка с музиката, но все пак нейната кариера започва още като дете, когато пее основно кънтри като баща си. Всъщност гласът ѝ не е достатъчно висок за желанията на продуцентите на Дисни и заради това са използвали много бек вокали за илюзия. Като всяко алто, изстрадало пренебрежението на музикални педагози и режисьори, които винаги се дивят на сопранотата, аз се почувствах длъжна да застана на страната на Майли.
За мен повратен момент в отношението ми към музиката на Майли Сайръс бе когато чух за първи път песента ѝ „Mother’s Daughter“. Въпреки че парчето си е див поп, в себе си има една много рок агресивност, която е много Майли. Цялото EP „SHE IS COMING” е доста голям скок от стандартния поп, но все още не и напълно Майли. Може би е било само една прелюдия към това, което следва.
… А именно албумът ѝ от 2020 „Plastic Hearts”
Той звучи много по-личен и искрен, от който и да е друг неин музикален проект. Албумът започва много силно с песента „WTF Do I Know”: рок китарни рифове се сливат със синтетик поп бийт и се получава един доста свеж, макар и сладко познат и очакван звук. Фактът, че няма кой знае каква изненада всъщност помага с възприемането на този нов стил на Майли. Така тя не губи нито от старите си фенове, нито опонира на едни бъдещи почитатели от поколението след GenZ, които най-много ценят именно автентичността на изпълнителите. Текстът на песента също отразява тази идея:
What the f-k do I know? I’m alone
‘Cause I couldn’t be somebody’s hero
You want an apology not from me
Had to leave you in your own misery
So tell me, baby, am I wrong that I moved on and I
And I don’t even miss you?
Thought that it’d be you until I die
But I let go, what the f-k do I know?
Куплетът ми звучи като „Майли Сайръс умря, да живее Майли Сайръс!”
Един отговор на критиките, че Майли сякаш не може да си намери място в индустрията, а тя доказва, че просто се преражда с всеки проект.
За да затвърди новата си посока към рока, в много от песните работи заедно с рок легенди като Billy Idol в песента „Night Crawling” и Joan Jett в „Bad Karma”. Прави и mash-up на собствената си песен „Midnight Sky” като я миксира с класиката „Edge of Seventeen” на Stevie Nicks. Получава се „Edge of Midnight”, което е и едно от най-силните парчета в албума в музикален аспект с перфектно балансирани перкусии, вокали и беквокали и китари.
Звучи едновременно модерно и много ретро, което вече можем да твърдим, че е новият характерен за Майли стил. В албума „Plastic Hearts” добавя и свои изпълнения на живо на няколко рок песни, а именно „Heart of Glass” на Blondie и „Zombie” на The Cranberries, може би като трибют към изпълнителите, които са я вдъхновили да промени стила си.
Въпреки всичко това, синтетиката преобладава, което придава на всичко един много специфичен звук. На мен ме напомня на филмова музика от sci-fi филм от осемдесетте и деветдесетте, но с по-чистото миксиране на инструментите от XXI век.
Гласът ѝ също е сякаш е претърпял пълна промяна.
Много по-дрезгав и зрял е и изпълненията ѝ звучат много по-силни и агресивни. Изглежда, че най-накрая е открила точната техника, която пасва най-добре на нехарактерния ѝ тембър, и се е отпуснала напълно. Истинска радост е да слушаш толкова искрено и автентично пеене!
За промотирането на албума тя участва в много формати, но наистина грее в епизода си на NPR Tiny (Home) Desk Session. Аз всъщност първо изслушах този концерт, за да стигна до албума ѝ „Plastic Hearts”. Там изпълнението ѝ на „Fade Into You” на Mazzy Star е наистина много емоционално, но песента „Golden G String” остава най-запомняща се. В първия момент дори реших, че не е нейна, защото не очаквах, че тя притежава смелостта да бъде толкова откровена за депресията, през която е преминала в резултат на ранната си слава. Но Майли отново ме изненада със способността си да еволюира пред очите ни.
Най-новият ѝ проект е поредният пример за това: Майли Сайръс пее Metallica.
Никой не си го е представял, мечтал, дори не се и замислял. Освен Майли, очевидно, която веднага приема предизвикателството да участва в проекта The Metallica Blacklist. Невероятен албум с кавъри на най-известните песни на кралете на метъла от всякакви изпълнители. За мен Майли пак обира всички лаври като затваря устите на всички критици и гневни фенове на метъла и рока.
Майли Сайръс вече не е поп изпълнителка, никога няма да бъде и рок певица, кънтри пък въобще. Майли ще си е Майли. За рождения ѝ ден си пускам малко Хана Монтана и после „Plastic Heart” и изобщо не се притеснявам за моите наближаващи 20. Годините нищо не означават. Всеки ден може да си различен и никога скучен и предвидим, това научих от Майли.
