Немската чете… и пише
Немската чете… и пише – представяне на лични творби и литературно четене.
Аз съм част от всичко, което съм прочел
Шумът от леките вечерни разговори, задушевната атмосфера, наситена с бързи усмивки и познати гласове, миризмата на току-що отпечатани списания (чак и лимитирана серия). „Може ли само да мина? Благодаря!“, „Хора, къде е вторият статив?“, „Ако намалите първия микрофон, би било супер… И втория, и третия…“, „Трябва ни контакт.“, „Ти трябваше да си на сцената…“
Едно такова леко хаотично е, обаче и топло на душата. Всичко е облечено в меки кафяви тонове, а наоколо постоянно изникват познати лица. Перфектният Хаос преди сътворението на Космоса. А тази вечер Космосът наистина беше вечен.
„Немската чете“ – литературно четене, организирано от Ученическия съвет на гимназията, което не само успя да засити душевния глад на публиката, но и събра приятели и съученици, и ги подтикна да се усмихнат един на друг.
Освен за намирането на приятно местенце, което да отговаря напълно на типа събитие и атмосфера, което то създава, организаторите се бяха погрижили за всичко – беше сформирано жури от професионалисти, които да присъдят награди на най-забележителните творци, а програмата беше наситена с неочаквани за публиката обрати.
Стоиш прав час, вече втори минава, но не усещаш, защото вниманието ти е приковано към красотата, която извира от сцената. Дали в стихове, тонове или проза, няма значение, защото всяка творба – от изпълнението на хòра, което откри събитието, през разказите, стихотворенията и пиано изпълненията чак до речите бе в пъти по-блажена от това да си нагласяш сутрешна аларма за през седмицата.
Лилия Якимова
След дъжд се оглеждам в локвите,
за първи път се виждам,
хвърлям монети
и си пожелавам да се върна отново
Меланхолия, радост, любов, тъга, забавни коментари от водещите, разнообразие в жанровете, стиловете и езиците на писане те караха да си мислиш, че няма как да стане по-интересно… Докато не се качи поредният приятел на сцената, за да те хвърли в диви екзистенциални размисли. Приключва с четенето и сега, разбира се, няма как да не му покажеш колко много ти е харесала душевната разходка, която той ти е спретнал в последните няколко минути. Аплодираш го до несвяст (шегувам се, изпаднали в несвяст нямаше, но със сигурност не липсваха моменти, в които публиката, унесена от омайните думи, се оставяше на сътворения от четящия свят да я погълне изцяло).
Приятелско четене беше. Въпреки че присъстващите надхвърляха 100 души, събитието успя да изгради осезаема връзка помежду ни. Дали споделените моменти на тъга, смехът до сълзи, разменените почудени погледи, или възторжените викове бяха факторите, които спомогнаха за сближаването на публиката, можем само да предполагаме. Истински бяха усмивките, които след края на четенето си разменяхме с хората, седнали в началото наблизо, просто като част от тълпата, а сега си тръгвахме като приятели с красива обща история.
Яна Стойкова
Аз съм сбор
От дъха на всички мои майки
За мене милеят земя и небето
Да прославяме нея и неи детето!
За мене се грижат цветната пролет,шарена есен, жежкото лято и снежната зима;
Приказки ваят, пеят ми песен
Галят душата с куплети във рима
И приспивно напяват с гласа на морето
Да прославяме нея и неи детето!
Аз съм родена от любовта На всички мои майкиВ домашното огнище на вяра и търпение
Отдадеността танцува с грижа в плам
От земята славна никне с радост и смирение
За жриците на тоя земен храм,
Расте огряно от слънце дръвчето:
Да прославяме Гея и неи детето!
И така в края на вечерта, вече леко потреперващ в студените обятия на есенната нощ, стоиш пред кино „Влайкова“ и ако не си част от тях, (защото например все още не си успял да се отърсиш от невъзмутимостта на литературната красота, която те е заляла по-рано), то слушаш разгорещените разговори на групичките приятели, продължаваш да потреперваш и си казваш: „Следващия път отново!“
Люба Николова
Град на контраста и различието
в рамките на благоприличието.
Весел човек с акордеон, жена надава тих стон.
Богаташ насреща ти се мръщи,
веселяк в черквата се кръсти.
От джамията ехтеж, от сърцето ти копнеж,
а насреща един младеж мисли за деятелен падеж.
Друг отзад цигара свива, трети теория за различията развива.
Жена бързо по тротоара ходи, напрегнато по телефона си говори…..
Вместо финал…
Анна-София Станолова
Стъпка след Стъпка.
И Стъпка преди Стъпката.
Защо трябва да вървим?
Когато можем да летим.
Но тогава никога нямада оставим следите си по земята.
Но във въздуха ще оставимзвука от крилата ни
Стиховете и снимките са предоставени от младежкото списание SWW, медиен партньор на Немската чете.
Скоро поезията ще звучи в подкаста Разпилени думи на TeenStation!
Божидара Симеонова