За приключението ABLE Mentor

Сподели

За полезното с приятното, за промяната и за една различна извънкласна дейност разказват участниците от последния сезон на Able Mentor.

Последните години от гимназията са времето, през което много от нас имат куп идеи, които искат да осъществят, но не знаят как или имат нужда от напътствие за изборите след завършването.
Програмата ABLE Mentor е решението на тези проблеми и мястото, където можем да получим нужната помощ. За тези, които не знаят, това е програма, свързваща учениците от 11-ти и 12-ти клас с професионалисти, работещи в сферата на интерес на ученика, или на кратко – ментори.
Програмата има по два сезона всяка година, продължаващи по три месеца. През тези три месеца ученикът и неговият ментор избират проект в три направления: 1) Личностно развитие; 2) Бизнес проект и 3)Социален проект, който развиват. Разбира се, менторите не са само наши учители, а се превръщат и в наши приятели, и връзката ученик-ментор често продължава и след като програмата е приключила, доста често защото няколко месеца не са достатъчни за достигане на финалния етап на започнатия проект. Освен работата по проекта, програмата включва и три обучения, развиващи някои супер важни, но и полезни умения, които много ще променят начина, по който си вършите работата. През октомври миналата година започна 10-тия сезон на програмата и ето какво споделиха някои от участниците през него:

Един ден в училище Георги, ученик на 16г. от Националната търговско-банкова гимназия, си говорел със свой приятел. И така и разбрал за ABLE Mentor. След като прекарва лятото на младежки обмен в Япония, решава, че иска да продължи да общува с нови хора от различен произход. „За това и реших да стана доброволец в AFS България – организация, която се занимава с международни младежки обмени и благодарение на която стигнах до страната на изгряващото слънце”, разказва той. ABLE Mentor пък се оказва програмата, където той да осъществи своя идея – развитието и популяризирането на обменни програми за ученици, организирани от AFS България. „В рамките на трите месеца получих ценни съвети и опит, за които съм изключително благодарен. Запознах се с мотивирани хора с много опит в сферата на международните програми. Един от тези хора е моят ментор – Златина Балева. Тя работи във Фондация „Америка за България“, пътешественик и уникален човек!”, обяснява той. Веднага си пасват и сякаш се познават много преди първия ден на ABLE Mentor, a и решават да продължат да работят по проекта и след като трите месеца изтекат. „Смятам да продължа с усилията си за развитието на обществото и света, защото вярвам, че с отдадената работа идват и резултатите. ABLE Mentor ме научи на важни и ценни уроци, като например, че времето за действие е сега!”, казва Георги.

Калина, също на 16г., учи корейски в 18то СУ и едно от любимите й хобита са танците. На един танцов лагер се запознава с бивша участничка в ABLE Mentor и решава да се включи. ,,Разказа ми много подробно за своя проект и за програмата, което силно хвана интереса ми, но чак сега, през 10ти сезон, успях да кандидатствам“, споделя тя. Друго нейно хоби е писането и решава това да е и нейния проект в програмата, като пресъздаде стара нейна история от 7-ми клас. Голяма помощ и ценни съвери получава от своята менторка Kристина Пайташева. ,,Тя е много свежа и забавна личност с любов към Франция и френския, без която нямаше да стигна до където съм сега“, разкава за нея Калина. Кристина я запознава и с много други хора, които също се занимават с книгоиздаване, и работата им заедно върви гладко, въпреки не чак толкова честите им срещи. Декември и краят на срока в училище забавят процеса на работа и Калина губи първоначалната си мотивация, но сега след като всичко е готово, се надява отново да влезе в ритъм и ще продължи с писането. След края на проекта тя осъзнава, че това което прави не е само за нея, но и за другите, които я подкрепям и тези, които един ден ще се влюбят в идеята ѝ: ,,Искам да създам нещо, което би поставило поне една усмивка на нечие лице и което би въздействало силно емоционално на някого, както много книги са правили за мен’’.

Друга ученичка от Националната търговско-банкова гимназия е Стефани. Тя има много хобита и е една много активна личност, обича екстремните спортове и е държавен шампион по уиндсърф на България. Тя също разбира от приятел за ABLE Mentor и усещането за предизвикателство в цялата идея я кара да се включи. ,,Всъщност, аз се записах с коренно различна идея, но в самия ден на събитието попаднах на снимка на модифициран лонгборд за деца със специални нужди и просто си казах „Трябва да направя това!” и всъщност така се зароди искрата за проекта.‘‘ разказва Стефи за своя проект – PARABOARD.Чрез екипа на ABLE тя се свързва с много хора, които й помагат. Един от тях е и Добромир Добрев, нейният ментор. За него тя казва : ,, Много си допаднахме като характери, точно защото и двамата се занимаваме със спорт и усетихме колко би било важно да предоставим тази възможност и на други хора.‘‘ Една от големите трудности по пътя им е финансирането, защото разчитат изцяло на дарения. След кая на програмата остава да се закупят още няколко части за конструкцияата и съоръжението ще бъде представено пред децата и техните родители, а Стефани се надява да донесе усмивки на лицата на повече деца.

Ива е дейна и активна личност, учи в 32 СУ и обича извънкласние дейности. Научава за проекта от своя приятелка и решава да се включи. След семинар с еврокомисаря Мария Габриел за неактивното участие на жените в ИТ сектора, решава да направи нещо по въпроса и ABLE ѝ осигурява нужната помощ . ,, Ще организирам еднодневен workshop за полагане основи на работа с Photoshop за момичета‘‘, споделя тя. За менторката си , Виктория Антонова, казва, че е весел и позитивен човек, но същевременно и професионалист в работата си – клинични проучвания. Заедно обсъждат проекта и неговата реализация, срещат се с други хора, желаещи да сътрудничат. Организирането на събитие не е лека работа и едно от големите препядствия пред тях- да открият лектори и подходящо място, доста ги затруднява. ,,Надявам се събитието да бъде успешно и полезно за всички участнички, а дали ще продължа да организирам такива събития, зависи от обратната връзка, която ще получа от участниците. Разбрах, че колкото и трудно и невъзможно да звучи нещо, с упорита работа всичко се постига. Също така, че винаги ще срещаме трудности в това да намерим хора, които да ни сътрудничат, но в края на краищата точно когато най – малко очакваш, ще получиш подкрепа – въпросът е само до вярваш в своя проект и да знаеш, защо го правиш.‘‘, разказва повече тя.

Последния участник, който сподели за своя проект е Бойко. Учи последна година живопис в Националното училище за изящни изкуства. Описва се като ,,интересна комбинация от неспасяем работохолизъм и титаничен мързел‘‘. Стресът и напрежението сякаш го мотивират, но определено не е сутрешен човек, най-вече преди първото кафе за деня. Решава да се включи в програмата след интересните истории, разказани от негова близка приятела, участвала в предишен сезон на ABLE Mentor, а и от чисто любопитство. Идеята му за модното списание TRIAL FASHION MAGAZINE се появява след като друга негова идея не се получава, и породена от афинитета му към модата и желанието да види какво е да си главен редактор на списание. За ABLE той разказва: ,,Благодарение на обученията, които се проведоха по време на програмата успях да си отворя очите за много неща. И най-важното всъщност – ABLE ме свързаха с абсолютно, безапелационно най-добрият ментор. Тя се казва Светлана Цонева и от десет години има собствен бизнес в сферата на графичния дизайн, който развива изключително успешно. Жесток професионалист, супер забавна, ужасно креативна и много мой човек‘‘ Очевидно със Светлана си пасват веднага и благодарение на нейните познания в сферата на графичния дизайн и идеите на Бойко достигат до създаването на бранда и съответно превръщането му в реален продукт. Срещите им също мотивират Бойко : ,,Тръгвам си и три дни след това мога да не спра да работя. Обсъждаме много различни неща и ако тръгна да ги описвам с лека ръка бих написал роман‘‘. От друга страна загубата на инерция по проекта доста го смазва, а и организационната работа му се вижда доста тежка ( уговаряне на стилисти, фотосесии, модели и всиччко останало, нужно за създаването на списанието) и се радва, че не работи сам. За финал той казва: ,,По време на проекта разбрах, че за съжаление не мога да „хвана десет дини под една мишница“, както са казали хората и че трябва да преценявам целите си по-добре‘‘.

 

от Габриела Русева

Може да харесате също: