За post-truth културата и човешкия живот

Сподели

От Георги Желязков, списание Делта Те, ЕГ Пловдив

По текста работи Георги Желязков от Пловдивската английска гимназия, част от екипа на списание Делта Те и на Teen Station. За себе си Георги разказва:

„Запалих се по природните науки в началото на гимназията. Преди това не исках и да чуя за природни науки и се интересувах главно от хуманитарни дисциплини като литература и история. В гимназията обаче започнах да усещам неистово любопитство да разбера как работи природата, което ме тласна към преодоляване на страха ми от точните науки и осъзнаването, че те са всъщност моето призвание. Медицината е най-естественият избор за мен, защото съчетава природонаучното познание и директната му употреба в помощ на човека. Учейки медицина, мога да преследвам интересите си в природните науки и едновременно с това да бъда посветен на хуманността, така че не виждам различна алтернатива за бъдещето си. А чуждите езици са за мен просто хоби и не ги възприемам като основното нещо, на което да посветя живота си. Те са магнетични, интригуващи и позволяват вникване в различни от собствената ни култури. Мисля, че ще ме съпътстват винаги, защото са ключ към опознаване на различните микросветове в рамките на глобалния такъв, но не ги усещам като мисията на моя живот.“

През 2016-а речникът на Оксфорд избра за дума на годината едно сравнително нововъзникнало прилагателно име – „post-truth“ (бел.ред.: постистина). По дефиниция то се отнася до обстоятелства, в които обективните факти имат много по-малко влияние в оформянето на общественото мнение от личните убеждения – без значение обаче дали тези убеждения са на основата на истинна информация, или на пълна измислица. Думата стана популярна във връзка с президентските избори в САЩ и вота за Брекзит в Обединеното кралство през 2016-a, когато фалшивите новини се счита, че за първи път са имали, ако не преимуществено, то все пак значително влияние в определянето на хода на процеси със световно значение.

Разпространяването на фалшива информация не засяга само политиката. Примери за влиянието на „post-truth културата“, в която мнението, базирано на неистини, превъзхожда обективния факт, можем да намерим в множество сфери от обществения живот, включително и в здравеопазването.

Стане ли дума за фалшива информация и медицина, първото, за което много хора ще се сетят, са т. нар. „anti-vaxxers“ (бел.ред: антиваксъри). В най-общ смисъл това са хора, които отказват да ваксинират себе си и/или лицата под свое попечителство (най-често собствените им деца). Противниците на ваксините не са нещо ново – имало ги е още при създаването на първата ваксина през 19-и век във Великобритания. Доводите им в миналото са били разнообразни – от това, че ваксините са „нехристиянски“, защото произхождат от животно, до това, че задължителната ваксинация представлява ограничение на личната свобода.

Скандали и спорове относно ваксините има и през целия 20-и век. Случаят, който дава основния тласък на сегашната вълна от настроения срещу ваксините, е едно проучване, изследващо евентуалната връзка между ваксината срещу дребна шарка (морбили) и поведенческото разстройство аутизъм. Проучването е проведено от английски лекар на име Андрю Уейкфийлд и предизвиква смут из цял свят, когато излага съмнението, че ваксините могат да доведат до аутизъм. Това поражда множество движения против задължителната ваксинация.

Оказва се, че въпросното проучване е лишено от всякаква научна достоверност по ред причини. Първо, броят на изследваните индивиди е само 12, което е изключително нищожен брой, за да може от него да се извлече обобщаващо научно заключение. Освен това е установен груб конфликт на интереси, тъй като проучването е финансирано от адвокати, представляващи родители, завели дело срещу производителите на ваксината. Въпросното изследване е обявено за измама, а английският лекар е дискредитиран и с отнет лиценз да практикува медицина. Наскоро бяха публикувани и данните от многогодишно проучване, изследвало над 600 000 деца, което веднъж завинаги опроверга тезата, че ваксините предизвикват аутизъм.

Въпреки това броят хора, противящи се на имунизацията, е все още значителен и дори расте, а около ваксините витаят митове и съмнения, които водят до феномена „ваксинално колебание“, който наскоро беше включен от Световната здравна организация в топ 10 на най-сериозните заплахи за здравето. При него хората отлагат своята имунизация – или заради съмнения, породени от неспиращия поток лъжливи твърдения, подкопаващи репутацията на ваксините, или пък защото си мислят, че са в безопасност, защото „другите вече са ваксинирани“ и те няма нужда да го правят.

Броят на активно отказващите ваксинация и на „колебаещите се“, взети заедно, дава като резултат завишен брой на неимунизираните в различни точки по света. Само през изминалите три месеца от началото на 2019-а г. в САЩ са регистрирани две малки епидемии на морбили, причинени от ниска степен на имунизация. В тази връзка щатът Вашингтон вече предложи законодателство, което цели да забрани отказа от имунизация по лични „морално-етически“ причини. Здравните власти издадоха и официално предупреждение срещу anti-vaxx пропагандата и опасната дезинформация, която предизвиква тя.

Освен съмнението, че имунизациите могат да причиняват аутизъм, което вече стана ясно, че е напълно отхвърлено, сред „най-любимите“ мишени на ваксиноборците са някои токсични вещества, съдържащи се във ваксините, като формалдехид, алуминий и живак. Пропагандаторите обаче удобно пропускат да споменат, че количествата от тези токсини са толкова нищожни, че даже естественият, здрав метаболизъм на тялото ни ги произвежда ежедневно в по-големи дози от съдържаните в имунизациите. Следователно те не представляват никакъв риск, защото количествата са далеч под прага на токсичност.

Друг мит за ваксините е, че могат да предизвикат болестта, от която уж предпазват. Това съмнение особено засяга годишните незадължителни имунизации, които излизат преди всеки грипен сезон и предпазват срещу някои познати щамове. Много хора си мислят, че ако случайно настинат след такава имунизация, то това е следствие от нея. Не бива да забравяме обаче, че тези ваксини се поставят в началото на есенно-зимния период на учестена заболеваемост, когато вероятността за настинка и без това е сравнително висока. В някои случаи ваксините предизвикват грипни симптоми, но те са почти винаги многократно по-слаби и отшумяват бързо. Възможно е освен това да се разболеете от грип, ако се заразите, преди имунизацията да достигне своето пълно действие, което отнема около две седмици. Годишните противогрипни ваксини не защитават срещу всеки вирус, а само срещу изследвани щамове, които се очаква да циркулират през идващия сезон. Ето защо може човек да се разболее и от вирус, който не е в обхвата на поставената ваксина.

Световната здравна организация изчислява, че на всеки 20 секунди някъде по света умира дете от болест, която може да се предотврати с ваксина. Не във всички тези случаи става дума за последица от отказ от имунизация – в някои слабо развити страни здравната инфраструктура е лоша и не всеки има възможност да бъде ваксиниран.

От Георги Желязков, списание Делта Те, ЕГ Пловдив

Може да харесате също: