За гимназията в ретроспекция

Сподели

Казват, че истински оценяваш нещо само когато го изгубиш. Понякога пък (както в случая) не губим нещата, те просто стигат до естествения си финал, колелото прави пълен оборот: за някои от екипа ни ученическите години официално приключиха. Тази позиция- на човек, извървял докрай една отсечка от пътя- им даде повод да споделят с нас как гледат на времето си в гимназията вече, и да ни дадат по някой и друг съвет.

Здравейте,

Ето няколко думи (съвета) и от мен, ако акълът, който досега са ви налели всички, не ви е бил достатъчен.

В следващите години най-вероятно повече или по-малко непрекъснато  ще ви обясняват колко е тежко да се учи. Как това, че имаме цели ¡ТРИ! контролни тази седмица, а после трябва да се готвим за изпитване по нещоси и за презентация при Някойси, е на ръба на това да ни изкара през тъчлинията на менталното здраве. Ами, да – понякога ще ги има и тези моменти, които далеч не са забавни, но се преживяват. Отделянето на до 15% от наличната енергия за мрънкане е разтоварващо и в някои моменти дори забавно, но след тази граница става контрапродуктивно и досадно.

Другият важен момент, в който учениците тенденциозно се проваляме, е общуването с учителите. Колкото и невероятно да изглежда, повечето учители са отишли в гимназията в името на това да ни научат на нещо, а не да ни съкратят живота с гореспоменатите три контролни. Приемането на този факт въпреки техните очевидни човешки недъзи често води до едно по-осмислено и полезно пребиваване в училище. Просто им покажете, че знаете защо сте в училище (да се научите на ценности, да се научите на общуване и да научите едно-друго по предметите) и че имате желание да ги уважавате, ако те го заслужават. След това е лесно.

А сега, честит първи учебен ден!

ПП: Авторът на това писмо е просто ученик като вас и нямате никакво задължение да се вслушвате в неговото мнение. Благодаря за вниманието.

Ето ни – и вас, и нас! Някои- на прага на гимназията, а други като нас- съвсем в края ѝ. Нов клас, нови запознанства, домашни, купони или пък домашни купони… животът в гимназията ни е добре познат.

Засега можете да си отдъхнете, че следващото ви мъчение покрай матури ще е чак в 12-ти клас, но като се замисля колко бързо мина времето от 8-ми до 12-ти клас, не знам дали е много  успокоително. Шегата настрана, но това бяха пет от най-безгрижните и забавни години досега, прекарани с най-близките ми приятели.

Училището никога не е само учене или само купон. Всъщност, зависи от това как ще си го направите. Можете да учите много или точно обратното. Въпреки че последното не е за препоръчване. Така или иначе прекарвате половината ден в училище и ставате в 6 сутринта, не е кой знае колко трудно да слушате в часовете. А повярвайте, така се спасявате и от евентуални стресови ситуации, като да научите целия материал за годината в рамките на седмица … по няколко предмета. Но пък не мога да кажа, че е чак толкова тежко да учите, защото ще го правите с още 30-тина момичета и момчета на вашата възраст, с които ще прекарате много време заедно и ще останете близки дори и след гимназията.

Тези пет години са времето, в което сте освободени от всички други отговорности, освен тази да учите. Включвайте се в различни клубове и проекти, запознавайте се с хора от всички випуски и се наслаждавайте, защото петте години минават по-бързо, отколкото си мислите.

Та, докато още времето ви в гимназията не е започнало, да ви кажа, приятно е да ходите на училище, даже доста!

Впуснете се без никаква предварителна нагласа в приключението “гимназия”, защото никога не се знае със сигурност какво ще ви поднесе, Ще има от всичко по много –  положителни  и отрицателни емоции и преживявания. Първата двойка, родителските срещи, големите проекти и контролните, а накрая матурите…ах, матурите! Но това не трябва да ви стряска.

Напротив – това си е генерална репетиция за живота. Тук разбираме, че трябва да се борим за всичко, което искаме и за което мечтаем. А и за това помагат хилядите прекрасни моменти – приятелствата- остават за цял живот, първата любов, хилядите купони, екскурзии и срещи с приятни хора. Колкото и да не ви се вярва, накрая ще ви е мъчно, че завършвате, че един толкова ключов етап от живота е приключил и че е време за нова „ера“.

Много неща ще научите и преживеете в гимназията, но най-важното е, че там всеки намира себе си – и вас това няма да ви подмине!

 

Може да харесате също: