Истината за…училището

Сподели

Явор Разбойников от 164 ГПИЕ „Мигел Де Сервантес“ , Михаил Колев и Виктор Денев за проекта Простори и още куп други важни неща

Изкуството в училище

Михаил: В училище има творчество, има хора, които мислят, усещат света около себе си и искат да споделят неща, за които родителите не подозират.
Ето, например, проекта Простори, който дава възможност на училищното творчество да бъде показано в коридорите. Веднъж получих много хубави стихотворения от човек, който искаше да остане анонимен, но искаше да бъде чут.
Фотографии, изобразително изкуство, литература… Този проект се разпространява в няколко гимназии – Немската, 73-то училище, Испанската гимназия, СМГ, Първа английска, НПМГ.

 

 

Бунтът

Явор: Аз лично се бунтувам срещу учебната система като структура, защото намирам за неадекватен начина на преподаване по някои предмети, системата за оценяване на матурите също не е адекватна. Аз също пишех в един период в гимназията – в 10-и клас, когато вземахме западноевропейската литература, която ме вдъхновяваше. В 12-и клас обаче учим ЗА матура, не ЛИТЕРАТУРА и това уби желанието ми да пиша. Въпреки това вярвам, че „системата“, зад която толкова обичаме да се крием, е нещо лечимо и може да бъде накарано да работи за нас, независимо дали говорим за преподаването на науките или изкуствата.

Михаил: Аз пък уча в Германия в момента и съм говорил с мои връстници, които са завършили гимназиалното си образование в Германия. Разказвали са ми, че те не учат толкова много различни национални произведения. Ние имаме възможността да се запознаем с много повече българска литература, отколкото те с немската. В Германия човек може да завърши гимназия, без да е чул за Гьоте и Фауст, докато в България няма как да не знаеш за Ботев.

 

Какво четем?

Явор: В момента си представям класа си и маркирам наум хората, които четат и определено са повече от половината. Може би повечето не четат книгите, които аз чета, но определено се чете. И в края на краищата това е истински важното, да има някакво интелектуално движение и сбръчкване на мозъка. Всеки си го доставя по начина, по който пожелае.

Михаил: Аз изкарах цялата си гимназия с четене. Четем Достоевски, четем Толстой, четем големи литературни творби.

Явор: Да, определено си чупим зъбите с произведения, които не са за нашата възраст. Понякога побеждаваме, понякога – не.

 

Чалгата

Явор: Чалгата е явление, което мога да търпя на теория, но не и на практика. Когато се налага се опитвам да се съобразявам, но предпочитам като цяло да не се пуска в мое присъствие. Старая се да не деля хората на групи с етикетчета на тях, но няма да отида на чалготека на бала си, както и почти половината ми клас.
Михаил: Аз имам един съученик, който слушаше чалга, но сега учи оперно пеене. Може би слушането на чалга не е точно диагноза.

 

 

Изборът

Явор: Къде планираме бъдещето си?!
В момента в стаята сме двама студенти, които учат извън България и един, който си е подал документите за университет в Холандия. Това отговаря донякъде на въпроса, но не значи, че не бихме се върнали.

Михаил: Аз познавам много хора, с които заедно заминахме за Германия. Искам един ден да се върна. Хора, които са завършили в чужбина с един различен опит, когато се приберат обратно в България, ще работят, заедно с хора, които са учили тук. Може би това събиране на хора с опит тук и от чужбина ще е добро.

В: Аз също бих се върнал, но искам да се занимавам с наука, при това в много иновативна специалност… Не знам, ще видим дали ще мога да намеря поприще тук.

Явор: Аз исках да уча ядрена физика, но се отказах по много причини и една от тях е, че не мога да се занимавам с ядрена физика в България. Сега съм се насочил към устойчиво развитие защото е нещо, което има много повече връзка с обществото , а това е нещо, което аз търся. Смятам да го уча извън България, защото е невероятен опит. Бил съм на езиков лагер в чужбина и съм делил стая с китаец, общувал съм с хора от най-различни континенти (без Антарктида). Искам да повторя това в следващите няколко години по време на следването си. Дали ще се върна – още не знам, но и аз искам да променя нещо тук.

Каузите

Явор: Повече знание, повече разбиране за процесите в обществото, повече природа. Тук темата за Банско идва сама…
Ще бъдем свидетели на промени в бъдеще, но аз имам вяра в науката.

Михаил: Аз пък имам вяра в хората. Борбата със стереотипите започва с една вътрешна борба, тоест ние да преборим стереотипите в себе си и да не бъдем хората, които ни казват, че сме.
Връщаме се към идеята за Простори-те, защото тя граничи точно с това – да покажем, че учениците не са хора, които не мислят и не се интересуват от света, а точно обратното.

 

От Явор, Михаил, Виктор

 

Може да харесате също: