Борбата срещу шльокавицата: Мисията на съвременните български просветни дейци

Сподели

Борбата срещу шльокавицата – Как ?  От екип на SWW, 91 Немска езикова гимназия

Когато бях трети клас и си направих Фейсбук, smqtah, che e mnogo qko da se pishe taka. Признавам си. От друга страна не разбирах как се очакваше от мен да си пиша името като „Qna”, при положение, че q-то се чете като… кю…Замисляйки се сега, това всъщност е едно много показателно проявление на българския инженерен ум – взимаме латиницата, приспособяваме я да ни служи и я модифицираме, така, че да пасне на нуждите ни. Именно така ни е хрумнало да използваме q за я, y за ъ, цифрата 4 за ч и 6 за ш. Шльокавицата обаче се е появила още преди връстниците ми да се доберат до социалните медии. Тя е възникнала не от желанието на хората да я използват, а от простата необходимост от нея – в мобилните телефони от 90-те до средата на 00-те не е имало знаци на кирилица. Въпреки че днес, разбира се, това не е така, все още има хора, които вместо да пишат в интернет пространството на кирилица, izpolzvat imenno 6liokavicata. Което води до напълно логичния въпрос: tova lo6o li e? Според много хора, да. Това са хората, които могат да бъдат определяни като съвременните български просветни дейци. От тях можем да разберем връзката между културата ни и начина, по който пишем.

За 24-ти май по съвместен проект Saatchi & Saatchi Sofia и издателство Жанет 45 издават революционно ново издание на една от най-българските книги, писани някога: за първи път ще имаме възможността да се докоснем до книга, написана на шльокавица, и то не коя да е книга, ами именно “Под игото”.

Защо?

„Едва ли това ще те изненада, но огромен брой хора пишат на шльокавица. Пишат абсурдни съчетания от латински букви, цифри и препинателни знаци. Затова издадохме книга специално за тях. За да покажем на всички в какво ще се превърне езикът ни, ако не направим нищо по въпроса.“
В рекламната си кампания те недвусмислено обявяват борба на шльокавицата и ни приканват да се включим в нея. В това отношение намирам избора им на книга за още по-символичен.

Как по-точно пречи шльокавицата?

На първо място писането на шльокавица затруднява четенето – при четене човек все пак не срича като в първи клас, думите в неговото съзнание вече са образували нещо като знакова система, благодарение на която веднага разпознаваме значението на този набор от символи, щом го видим. Но когато тези символи се заменят с други, мозъкът ни вече се обърква, започва да смесва кирилица с латиница, и така освен че разбирането ни на тези знаци се забавя, се допускат и грешки.

Освен това покрай този начин на писане се губи езиковата чистота.

А по думите на Иван Вазов:
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не случайно кирилицата най-добре пресъздава езика, за който е направена. Потъпквайки нейното достойнство, лишаваме самото слово от експресивност, по този начин довеждайки до упадъка на българския език.
Уау, колко драматично. И какво от това?
За връзката между езика и манталитета на една нация се говори още преди Иван-Вазово време. Със създаването на глаголицата през 855 година и въвеждането на славянския език българската нация, допреди това съставлявана от славяни и прабългари, се хомогенизира и сплотява. С първите творби на най-ранните будители българите биват насърчавани да четат и пишат на български, за да запазят езика и следователно идентичността си.

 

Подобно на Паисий и Вазов, мисията на съвременните просвещенци е проста: да запазим азбуката си, да запазим езика си, за да запазим културата си.
Именно това е и основната причина борбата срещу шльокавицата да съществува. Фактът, че я използваме, свидетелства за едно особено отричане на своето и залитане по чуждото. Това може да бъде обособено като характерна черта за българския манталитет, независимо от факта, че причините са исторически и икономически и не можем да направим нищо за това. Заради този начин на мислене българската култура изпада в едно състояние на вакуум – да развиваме своето ли, или пък да тачим чуждото? Да останем в България или да търсим работа в чужбина?
И тъй като да намерим отговор не е лесно, за себе си много хора са намерили средно положение – една размита самоличност. За нея още Алеко ни е предупредил след Освобождението: днес абревиатурата за БГ култура често не значи „българска култура“, а „байганьовска култура“. Едно и също ли е да се стремим да наричаме супата „супа“ вместо „чорба“ и да пишем taka вместо така?

Според съвременните будители пътят към цялостна модерна българска идентичност минава неминуемо през кирилицата. Ако искаме да имаме самочувствието и съзнанието на горда от историята, богатството и наследството си нация, трябва веднъж завинаги да осъзнаем, че нашето не е по-зле от чуждото, било то и различно.
Миналата седмица бях на обмен в Германия с едно мило семейство от град Ферден, Долна Саксония. Последната вечер, когато им разказвах за България, им показах и нашата азбука. Видях се в чудо да им обясня как да разбират звука „Ъ“- оказва се, че той е уникален за нашия език. Но пък те искрено се забавляваха да пишат имената си на кирилица. Даже братът на партньорката ми ми разказа как са казвали на негов приятел поляк „Буктоп“ защото на кирилица името му (Виктор) изглеждало като… Bukтор. Милите немци бяха направо смаяни когато им разказах, че азбуката, която ползват всички славянски народи, повече от 300 милиона души по света, е българско изобретение.
Тогава се замислих, че кирилицата е една от причините за национална гордост, която аз дори с радост бих прегърнала. И може би наистина тези така наречени съвременни български просветни дейци са прави. Може би е хубаво да се пише на кирилица… било то и само за да смайваме чужденците, когато неминуемо започнем да щъкаме и да се множим по чужбината в не-толкова-далечното за нас бъдеще, та дори и днес.

Може да харесате също: