Българската литература на 21 век не струва ? Да, ама НЕ !

Сподели

За българската литература на 21 век от Валерия Беркова, ЕГ Иван Вазов , Смолян

Къде са авторите като Ботев, Вапцаров, Смирненски? Нищо не става от младите хора на България.  Стоят с часове в социалните мрежи, не се образоват, пушат и пият. Познато ли ви е ? Няма спор, виновни сме ние, младото поколение, което слуша Криско  и чете постове във фейсбук по цял ден, просто защото четенето на книги не е на мода. Така де, това, което се учи в училище, задължително трябва да е нещо скучно и не би грабнало вниманието на 15 годишен, който след часа ще си надуе на слушалки новата песен на Сузанита. Пълен провал !

Да, ама не !

Не смея да твърдя, че няма 15 годишни, които ще си пуснат Сузанита. Но е напълно възможно, някои от тях да имат  успехи в някой спорт. Дори не е изключено сред тях да има медалисти.

И защо, Нептуне, всички си мислят, че никой в България не чете? Напук на общоприетото мнение казвам, че в България се чете, и забележете, се пише. Това, че “критиците” не се интересуват достатъчно, не пречи нито на авторите, нито на младите любители на литературата на 21 век. Веднага ви давам и пример с човек , за чието творчество мога да говоря с часове – роденият през 1968-ма година Георги Господинов . Какво, освен времето , в което твори, му пречи да стои в учебниците до Вазов?  “Физика на тъгата” от 2011 е финалист на четири европейски награди и носител на швейцарската литературна награда „Ян Михалски“. А у нас можете да намерите по книжарниците шестото издание на книгата. Трябва да спомена и неговият “Естествен роман”, който вече има 11 издания. Но иначе никой не чете, нали? Достатъчно е да видите как забива на сайта на издателство ‘’Сиела’’ по време на промоциите, за да ми повярвате.

Или пък да видите стотиците съобщения, които издателствата получават за датите на излизане на продълженията на любимите книги.

Запомнете, че българската литература от 21 век не е само Емил Конрад . Тя се появява  в tumblr,  даже и на страниците ни във фейсбук.  Българската литература на 21 век има и световен успех. Успехът на  историите за човешката тъга и мъките на минотавъра , написани от Георги Господинов . Да, може би според някой доста ограничен човек  творчеството му не е нещо, с което да се гордеем, но няма как всички да мислим по един и същ начин. Няма да е интересно. Защо Георги Господинов е част от тази история, още от заглавието  ?! Не само защото ми е любим, но и защото , ако повече хора се запознаят с поезията и прозата му, ще започнат  и повече да четат (а нали се нуждаем от това).

 

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.” 

 

Той е „събирач на истории“. Той не пише книги, които 2 седмици след прочитането им, ще бъдат забравени. Той подсъзнателно ще ви накара да спрете да гледате себе си и да искате да знаете повече за хората. За тези, които не познавате и повече никога няма да видите. Ще станете свидетели на света. Защото светът е красив заради историите, които създаваме. Всички ние, заедно с всички останали хора, животни и растения…. даже облаци, защото и те събират истории…

Поинтересувайте се. Прочетете. Препоръчвайте на други хора. И се надявайте на промяна.

Може да харесате също: