Размисли и страсти за онлайн обучението

Сподели

Седмица номер 7 от епопеята “ дистанционно учене“. Повод за нашите Размисли и страсти за онлайн обучението.

Голяма сграда, на няколко етажа, с равномерно разпределени прозорци, всяко помещение на която е пълно с десетки отрудени лица. Чува се звънец и е време за почивка. При второ позвъняване хората отново се залавят за работа. Как ще протече денят им се диктува от управителите. Описанието е на средностатистическа фабрика от времето на Индустриалната революция.

Голяма сграда, на няколко етажа, с равномерно разпределени прозорци, всяко помещение на която е пълно с десетки (някои от тях видимо отегчени) лица. Чува се звънец, време е за почивка. При второ позвъняване хората отново се залавят за работа. Как ще протече денят им се диктува от учителите им. Описанието е на средностатистическо българско училище от времето на Дигиталната ера.

И докато някои могат упорито да твърдят, че горните две описания си приличат притеснително много, днес ни се предоставя честта да наблюдаваме в реално време разписването на отговора на един кардинален въпрос. Дойде ли моментът за неизбежната промяна на изглежда леко овехтелите и, въпреки постоянните опити за реформи, леко прашасали конвенционални учебни методи?

Във времена на разместване на социалните и икономически тектонски плочи, предизвикано от пандемията, дойде и моментът за скоростни решения, светкавични действия и, неизбежно, временни (а може и не толкова) промени в редица обществени аспекти. Образователната система изглежда е попаднала точно в тази редица.

Предизвикателствата

Грипна ваканция! И то не каква, а кралска (трябваше предварително да се извиня за коронната шега). Започна като привидно лежерна почивка от училище, се оказа едно прикрито дигитално приключение за ученици, учители, родители и интернет доставчици.

Признавам, беше ми приятно да разбера, че всички опитващи се да проповядват дигитален аскетизъм училищни институции щяха да бъдат принудени да се обърнат към обикновено заклеймяваните като „средство за разсейване и понижаване на академичните резултати“ технологии.

За някои български училища, в които изрично се забраняваше използването на всякакви дигитални устройства, с изключение на учителския компютър и проектор за случаите, когато се представя презентация, ситуацията изглеждаше безнадеждна. Дойде моментът, в който ръководството на този вид училища трябваше да влезе в ролята на ученик и най-накрая да излезе от дигиталната си летаргия, да преодолее своята неприязън към новостите и да се впусне в откриването на онлайн платформи за обучение.

След месец на „дигитално училище“ първите наблюдения са налице.

Позитиви

Уроците се осъществяват с чаша чай в ръка, от комфорта на собствената стая (а там „чи“-то е подредено по правилния начин). Няма го напрежението на строго определения от други хора график и разграфен от тях по минути, усещам контрола върху времето си в своите ръце и осъзнавам, че мога да се заема с колкото задачи аз самата преценя, а тяхното количество се оказва значително по-голямо отколкото по време на традиионно обучение, което ме води към следващия позитив на ситуацията – самостоятелността.

Избирайки с коя от поставените задачи да се заеме, всеки ученик рано или късно придобива умения за организация и самодисциплина, които в училище са притъпени от постоянно получаваните наставления.Очевидно с развиването на подобна самостоятелност идва и така належащата в подобни кризисни ситуации гъвкавост, която позволява човек да се адаптира достатъчно бързо и успешно към новата ситуация.

Разбира се, изникналите неприятности по пътя на дигиталното преподаване като ограничен директен социален контакт и дискриминация на основа на невъзможността на някои семейства да осигурят нужните условия са само дребни пречки, чиито решения са на една ръка разстояние. В крайна сметка обаче изглежда , че онлайн обучението носи своите позитиви не само като временно решение, но би ги запазило и в случай че се наложи като постоянен модел за усвояване на знания.

Какво следва?

Наред с моите, оказа се не толкова краткосрочни наблюдения, огромно количество научни проучвания сочат, че употребени по правилния начин технологиите имат неоспоримо положителни ефекти върху постиженията на учениците. Дигиталното обучение и неговите предимства се оказват много по-близо до нас. На българската образователна система обаче ѝ предстои битка със самата себе си, в която закостенелите традиционни обучителни методи и нескопосаните тромави опити за използване на дигиталния напредък ще трябва да отстъпят пред готовността за адаптиране, анализиране, растеж и развитие, които несъмнено ще придадат на българското образование живот.

 

Размисли и страсти за онлайн обучението

От Божидара Симеонова

 

Прочетете за един от  добрите примери за дигитализация на образованието и дейността на Център за Творческо обучение и Google Classroom в България!