Музиката от Оскарите: Кой заслужаваше да спечели?

Сподели с приятели

Бляскава и зашеметяваща беше тазгодишната церемония (2018) по връчването на наградите Оскар. Това беше 90-ото издание и организаторите се бяха постарали. Имаше цветнокожи победители (не както през 2016-та) и никой победител не беше погрешно обявен (както през 2017-та)! Въпреки това и този път мероприятието беше съпътствано с някои малки проблеми. Но не сме тук за да обсъждаме тях… Нека поговорим за музиката от Оскарите!

Като за начало е хубаво да разгледаме защо някои песни биват номинирани за Оскар.

Общото между тях е вграденото в тях повествование. Различните елементи от песента чрез съответния способ – било то ритъм, вокали или текст – разказват сами по себе си различни части от историята и заедно представляват сбито резюме на самия филм. С две думи, песента повтаря тезата на филма и описва случката не чрез кинематография, а с музика.

Вероятно приликите се изчерпват дотам. Номинирани биват всякакви песни от всякакви изпълнители – от безличен поп до Бьорк и Елиът Смит. Интересно е, че почти всяка година присъства песен на „Дисни“, а много често именно тя печели. Оскарите са чули какви ли не песни, но засега нищо не бие „Everything is Awesome“ (дори тази песен няма да разклати любовта ми по Тийгън и Сара). Една от любимите ми песни от Оскарите е „The Moon Song“ от филма HER (2013):

На това, с което тя се отличава от повечето номинирани, ще се върна по-късно.
Важно е да се отбележи, че въздействието на песните много зависи от контекста, в който се появяват във филмите. Без да протакам повече, ето кои бяха претендентите тази година:

„This Is Me“ – Keala Settle and The Greatest Showman Ensemble

Повечето песни от мюзикъли си приличат по това, че фокусът при тях пада върху действието. Нормално, нали именно чрез песните се предава случката. Затова и при тях се забелязва следното: песента вече не е създадена за естетиката – за изкуството, а за действието. Така съществува опасността тя да бъде лишена от идентичност. „This Is Me“ е приятна песен, развива се драматично в мощен припев. Посланието ѝ е силно и те кара да стиснеш юмрук, да го вдигнеш към небето и да отстояваш позицията си в живота:

I won’t let them break me down to dust
I know that there’s a place for us
For we are glorious
When the sharpest words wanna cut me down
I’m gonna send a flood, gonna drown them out
I am brave, I am bruised
I am who I’m meant to be, this is me

Защо не спечели тя? Може би защото звучи като всяка друга песен от мюзикъл…

„Mighty River“ – Mary J. Blige

Прочувствено, емоционално словоизлияние, акомпанирано с пиано, дайре и госпъл хор. В главата ти изниква ясна картина от американския Юг. Песента тече бавно и плавно, със скрита в спокойствието си мощ, точно като величествената Мисисипи. Липсата на вариации в ритъма и темпото – нито бързо, нито бавно – правят обаче „Mighty River“ леко монотонна. Текстът, (а и филмът), са безспорно достатъчно силни, за да се преглътне този лек детайл:

Love is the answer, hate is a cancer
Hope of forgiveness, it waters the soul
Our blood is red, we’re not so different
‘Cause underneath our skin we’re identical

Защо не спечели тя? Може би защото не е достатъчно бяла за журито (намигване към миналогодишния победител).

„Stand Up For Something“ – Andra Day feat. Common

Още с началото си тази песен ти хваща вниманието – нетипичен бийт, разтърсващи вокали. Припевът е достатъчно повдигащ духа, че да си кажеш „от днес всичко, което правя, ще има смисъл!“:

It all means nothing
If you don’t stand up for something
And I stand up for you
Stand for respect, dignity
If that’s all you got, then you got all you need
And without that, you don’t have a thing

Приятна е, надъхващи 3.47 минути. Рапът към края ѝ придава разнообразие и този отличителен R’n’B вайб. Чудесно се вписва в идеята на филма, който разказва как адвокат оправдава клиента си, неправомерно обвинен за изнасилване на базата на цвета на кожата си. И въпреки че сама по себе си песента е страхотна, и в интерес на истината ми е втората любима от номинираните 5, нещо ѝ липсва.
Защо не спечели тя? Защото не беше най-добрата.

„Mystery of Love“ – Sufjan Stevens

Ако някой не е слушал Суфян Стивънс преди, сигурно тази песен много би го впечатлила. Такава музика не фигурира в мейнстрийма, а дори сред фолк-рок изпълнителите има прекалено малко, които звучат като него. Много малко творци изобщо могат така да въплътят във всяка своя въздишка, всяка нота и всяка дума благоговението си към света, към красотата, към любовта.

В цялата дискография на Суфян на почит са чудото на живота и мистерията на любовта. Той ги изразява с библейски мотиви, много детайлни описания на важни за него места и събития, които са определили съдбата му. Неговата музика е една еклектика, един звън от аполоновата лира, който се загнездва в сърцето и го стиска; и в тази болка човек се ражда истински. „Mystery of Love“ много добре представя стила му. Божествената мелодия се съдържа в ритъма на текста, а текстът… е чиста поезия.

Lord, I no longer believe
Drowned in living waters
Cursed by the love that I received
From my brother’s daughter
Like Hephaestion, who died
Alexander’s lover
Now my riverbed has dried
Shall I find no other?

Рамката, създадена от повторението на първия припев в началото и в края с лека вариация („The first time that you touched me“ – „The last time that you touched me“), внушава цикличност на преживяването, описано в песента и сюжета на филма. Любовта идва и докато трае те прави щастлив, но като свърши, те оставя празен. Мистерията ѝ се крие именно в амбивалентността ѝ –

Любовта създава живот, но и го унищожава

И да, мога още дълго да анализирам всяка запетайка в песента, но не това е идеята. Иска ми се да се замислите колко често можете да чуете нещо толкова наситено с чувства, толкова интензивно и толкова разтърсващо красиво. Тази песен предлага на душата извисение. Защо не спечели тя?

„Remember Me“ – Miguel ft. Natalia Lafourcade

Песента победител – интересен риф, направен да звучи в мариачи стил, интересна прогресия, която заради акорда ре диез мажор придава едно приятно напрежение. Като цяло – приятна песен. Частта на испански е свежа и екзотична. Колкото и да си кривя душата, песента не е лоша. И въпреки това…
Въпреки това тя не е и на една десета толкова дълбока колкото „Mystery of Love“. Темите, които засяга, на духовно ниво, са много елементарни, направо битови. И какво може да се очаква от филм на Дисни, предназначен за деца?

Истинските въпроси, които задавам с тази статия е: Защо спечели тя? Защо членовете на Академията, които гласуват при кого да отидат Оскарите, отличават с награда нещо, което очевидно не беше най-доброто в категорията си? Защо мийнстрийм медиите изобщо приоритизират комерса повече от духовното, повече от творби с ясно различима артистична стойност?

Обещах ви да се върна на “The Moon Song”, която загуби от “Let it Go” през 2014-та. Да, “Let it Go” е много кечи, и може да ти служи за мантра, но определено не е по-добрата песен.

Единственият извод, до който стигам е, че с Оскар явно не се награждава най-доброто от артистична гледна точка. Има ли изненадани?!

От Яна Стойкова