Музикални албуми за дъждовен следобед

Чаша топъл чай, удобно кресло, топло одеяло и леко сипещ се дъжд, шумящ по прозорците. Звучи като перфектният уютен следобед, в който да се отдадем на заслужена почивка и своеобразно откъсване от всички задължения и тревоги. Това е време на размисли, спонтанно взети решения и щипка меланхолия, често придружени от отдавна нужна тишина и спокойствие. Нещо, от което всеки има нужна в днешния забързан свят, изпълнен със срокове, ангажименти и натрупана умора. Именно тези дъждовни мигове се превръщат и в най-подходящото време да се отдадем на компанията на творчеството. В днешната статия ще ви запозная с няколко музикални албума, с които да прекараме миговете, в които небето има нужда да изплаче своите емоции.

Mac DeMarco – This Old Dog

Първото ми предложение е може би най-разтоварващото от всички. Mac DeMarco знае как да ни накара да се отпуснем, особено след дълъг ден, изпълнен със задачи. Албумът “This old dog” е много chill и в lo-fi стил, но на моменти достатъчно закачлив, че да започнем да си тананикаме в такт с музиката и да поклащаме глава. Създава леко мързелива обстановка a la софт рок и приглушени басове. Идеалният съпровод за приятно четиво с хубав чай или кафе.

Hozier – Hozier

Андрю Джон Хозиер-Бърн- накратко Хозиер. Човекът, който няма нужда от представяне и чието име сте чували със сигурност повече от веднъж. Своят дебютен едноименен албум издава през 2014 г. и по думите на Джон Долан от списание Rolling Stone е силно повлиян от музиката на Ван Морисън и Джеф Бъкли (спокойно можете да присъедините и тях към компанията ви в дъждовните часове). И тук вече говорим за парчета, изпълнени с вплетени послания. В златна находка се превръщат песни като Take me to church, превърнала се в безапелационен хит, To be alone, Work song, Like real people do и Cherry wine, които силно ме докоснаха още от първото слушане. Макар да можем да определим албумът като „тежък“, той е силно емоционален. Ще ви навее стари спомени и носталгия, на моменти ще ви разчувства, в други ще ви усмихне, но сигурното е едно- че ще си го пуснете повече от веднъж.

Bright Eyes – I’m Wide Awake, It’s Morning

Bright eyes е американска инди рок банда, работила с имена като Bruce Springsteen и R.E.M. Ако трябва да съм честна, отрих ги случайно в период, в който бях в музикална бездна- колкото и да обичам музиката и тя да е моята вечна компания във всеки повод и начинание, сякаш карантината наистина имах нужда да намеря нещо ново. Чувствах, че трябва да открия нови стилове и музиканти, да избягам от старите ми плейлисти, които преди въртях постоянно.

И така в един не толкова светъл ден, попаднах на Bright eyes в Spotify и именно на албумът им “I’m Wide Awake, It’s morning”. Именно с него Конър Оберст и компания изпъкват като нещо повече от подгряваща група. Албумът започва с лирично отклонение, съпровождано от шум на чаша- точно като за нашия следобед. Слушайки го, ще се почувствате сякаш като на влакче от меланхолия, оптимизъм, лека тъга и често неусетни леки усмивки. Оставете музиката да говори сама за себе си и й се отдайте напълно.

OH!Hello – Sleepy

Отново банда, на която попаднах, слушайки поредния Spotify плейлист в търсене на разнообразие и изход от скучната карантинна действителност. Още си спомням първата тяхна песен, която чух именно от този им албум- “Sleepy”. Казва се “Paris song” и признавам си, макар да имам два леви крака, парчето веднага успя да ме накара да скоча и да започна да се опитвам да наподобявам нещо като танц в стаята ми, докато не получих вик за прекаленото тропане. А какво правите в тези моменти- усилвате си музиката още повече и се потапяте в нея напълно. Това е един от албумите, които не са никак тежки и напрягащи и съчетани с тихото трополене на дъждовните капки се превръщат в истиснско бижу за всеки един мрачен и уютен следобед.

Bob Dylan – The Freewheelin’ Bob Dylan

Завършваме с албумът- класика и може би любим на почитателите на блуса. Става въпрос не за кой да е, а за Робърт Цимерман, известен под псевдонима Боб Дилън. Истински титан, а от 2016 и носител на нобелова награда за литература за цялостен принос. “The Freewheelin’ Bob Dylan” е вторият студиен албум на артиста, издаден през далечната 1963 г. и днес част от музикалните класации на Rolling Stone и PitchFork за най-добрите музикални албуми на всички времена. Известен още с протестантските си текстове, Дилън ни разкрива част от себе си и своите убеждения, стига да сме достатъчно умели да се вслушаме в това, което има да ни каже. А то определено е значимо и силно актуално и в днешния свят…

От Яна Пеева