Ревю: Мила Роберт – Никой Не Може

Сподели

Проектът на Мила Роберт да преразкаже по свой начин някои от златните хитове на българската ретро чалга има ново попълнение – „Никой не може“, в оригинал на Азис от 2003-та. Звездният екип Роберт-Карагитлиев-Пеев отново се е справил перфектно с придаването на нов смисъл на старата песен по интересен и хипстърски начин. Това не подлежи на коментар, то се вижда. Но какво казват песента и видеото към нея (при Мила те винаги вървят ръка за ръка) между редовете?

Като за начало, клипът съдържа множество ретро елементи. Създава се едно 40-тарско, 50-тарско,  60-тарско усещане. Роклята на Мила, забрадката ѝ и прическата под нея; естрадното ѝ сценично поведение и драматичната кабаре обстановка правят препратка към старовремските обществените възгледи за романтика и себеизразяване. Съответно, тези ценности стават обект на явна пародия.

Облеклото ѝ трябва да изразява скромност и въздържание – роклята е дълга, ръцете и краката ѝ са изцяло покрити (с изключение на провокативната цепка). Ефектът му обаче се губи в момента, в който очертанията на бельото ѝ светват в тон с кадифето на завесите. За тоталната липса на сдържаност пък свидетелства демонстративното сваляне на панделките по тялото ѝ, стратегически поставени разбира се, както и предизвикателните ѝ танцувални движения. Самото присъствие на Азис в клипа е пародийно – преувеличените му гримаси докато „свири“ на синтезатора, нехайно извън ритъма, и прокарването на пръст през диамантите на шапката му.

Това, което Роберт прави всъщност, е актьорско превъплъщение на един съвременен човек в несъвременен контекст. Най-вероятно несъзнателно, създавайки това видео, авторите доказват чрез анахроничните детайли, че старите ценности са несъвместими с днешните, че са остарели и отживели. Интересен е и изборът на песен. Сюжетът на видеото към оригиналната песен проследява болезнената среща на Азис с бивш негов любовник в клуб О‘Азис (бонус точки за този каламбур). Дискретното загатване на ЛГБТ тематиката е още един признак на утвърждаването на съвременния мироглед.

Другият подвиг на този проект е осъщесвтяването на диалог между два привидно полярно различни един от друг свeтове. Смятаният от много за низш израз на телесни потребности жанр на поп-фолка бива остойностен и валидиран от употребата му в претенционзите измерения на инди музиката и абстрактното визуално изкуство. От своя страна и обратното одобрение е налице, с оглед участието на самия Азис в клипа.

В заключение, „Никой не Може“ поставя началото на жанр изкуство, който има потенциала да бъде много интересен и стойностен в културно отношение. Само защо Мила не избра „Сен Тропе“?