Ревю: St. Vincent – MASSEDUCTION

Сподели

Космическият рок среща мекия синт-поп. От Яна Стойкова

St. Vincent е едно от най-вълнуващите музикални явления в рока за последните 20 години. Уникалният ѝ поглед върху света, в комбинация с лудите ѝ умения с китарата и огромния творчески капацитет, са дали живот на невероятни музикални шедьоври. Такъв е и новият ѝ албум, който беше пуснат на 13-ти октомври- Masseduction

Първото нещо, което трябва да се каже за този албум е, че се казва „Мас-седъкшън“, а не „Мас-едюкейшън“, както подсъзнателно го четем за пръв път. Второто нещо, което трябва да се каже, е че това е невероятна кулминация на музикалния гений на St. Vincent. Ани Кларк е съумяла да съчетае космически рифове и компютърни бийтове с нежни балади и струнни аранжименти, които едновременно човъркат душата и ѝ носят едно слънчево, блажено спокойствие.

Pills е може би една от най-силните песни в албума.

Отваря с думите:

Pills to wake, pills to sleep
Pills, pills, pills every day of the week
Pills to walk, pills to think
Pills, pills, pills for the family

в очевидна критика на индустрията в днешно време. Това е и припевът на песента, който напомня с приповдигнатостта си  джингъл от реклама. Интересен факт е ,  и че това всъщност са вокалите на Кара Делевин, известният британски модел и бивше гадже на Кларк. В солото тук тя демонстрира завидни  умения с инструмента. То загатва за генералната тема и на албума – дива китара с маниашки риф на шестнайсетини.  Сякаш изваден от саундтрака на научна фантастика ! Характерното при St. Vincent е уникалният тембър на китарите ѝ; тя самата казва, че не обича китарата ѝ да звучи като такава. Е, тук има малко повече дисторшън, но на други места в албума той е заменен от мек, джази тембър. Към края на Pills песента сякаш се декомпозира . Прекрасно!

Следващата песен е и едноименната за албума, Masseduction. Тя се развива от спокойно начало и достига нещо, което феновете на Ани Кларк възприеха като слоугана на албума: изпятото на хармония „Mass seduction, последвано от I cant turn off what turns me on“. Името на албума и съответно на песента е игра на думи: „Mass seduction, seduction of masses, my seduction. Am I being seduced, or am I the seducer?”. Подобна игра на думи е и заглавието на Los Ageless, за която песен нямаше да разбера, че не се казва „Los Angeles” само след като потърсих такава песен на St. Vincent в ютюб и нямаше никакви резултати.

Един от водещите сингли в албума (и може би квинтесенциалният) е именно Los Ageless. Основният риф е интересен и запомнящ се, а припевът на песента моментално я превръща в една от тези песни, които щом ги чуеш, остават загнездени в главата ти цял ден.

 

Но Masseduction не е Masseduction без двете лирични балади, New York и Happy Birthday Johnny . Изненадващо е колко умело Кларк заменя китарата за пиано, и как както си денсиш на песните ѝ, можеш да започнеш да плачеш. New York е песен за това как изведнъж всичко изгубва смисъла и блясъка си. Клипът към нея пък е истински сайкделик шедьовър.

 

Другата ми любима песен от албума е Savior. Тя пък е много напевна и мелодична в припева си, въпреки сладникавия риф в началото.

 

Но вие съвсем спокойно слушайте целия албум, не само тези песни.  Ще се убедите, че Masseduction  е единствен по рода си шедьовър.

Яна Стойкова

Може да харесате също: