Janelle Monáe – Dirty Computer или новият лик на изкуството

Сподели

Janelle Monáe – Dirty Computer или новият лик на изкуството- Ревю

Музиката никога няма да е същата – това беше първата мисъл, която мина през главата ми, когато за пръв път изслушах новия албум на Janelle Monae “Dirty Computer”. Нима това е същата Джанел, с която се запознахме в масивния хит на Fun. (точката е важна) “We Are Young”? Кой би предположил тогава, че зад тези умерени, непретенциозни вокали, зад този спретнат костюм се крие такава неподправена креативна мощ?

Изваден извън контекст, албумът е мелодичен, приятен за ушите летен поп-рок. Язди вълната на популярността на пост-‘80-тарската съвременна музика. Фънки китари, еклектични аналогови синтезатори, catchy мелодии, вълнуващи колаборации- с Фарел, Зоуи Кравиц, Брайън Уилсън и Граймс, която има намерение законно да смени името си на с (в курсив), и с която през 2015-та издадоха песента “Venus Fly”. Първият сингъл от албума “Make Me Feel” е незабавно пристрастяващ, а клипът към него с неоновата си естетика и история биха могли да предизвикат любопитство у слушателя за останалата част от албума.

Вторият сингъл “Pynk” вероятно беше червената (или розова) лампа, която предвещава, че става дума не просто за поредния хубав фънки албум. Слушаш текста и се чудиш: Какво по дяволите? Гледаш клипа и се чудиш: Какво пО дЯвоЛитЕ? И накрая песента така естествено разплита нишки на неразбиране и осветява абстрактността и метафоричността, че разкрива с какви сериозни теми се захваща Джанел и предвещава мащаба на това нейно произведение.

Казвам „произведение“, защото албумът си е точно това. Той видя бял свят под формата на филм и всяка песен е част от сюжета. Последователно те разказват историята на Jane57821, “мръсен компютър” в антиутопично общество в бъдещето, който трябва да бъде препрограмиран, заради своето отклонение от нормата. Първите няколко песни разказват в какво се крие прегрешението на Джейн- тя просто иска да живее един “луд, класически живот”, да купонясва с двете си гаджета – момче и момиче, да участват в съмнителни религиозни ритуали, с две думи: да бъдат себе си, да правят каквото си искат. Властите обаче ги намират и прибират приятелката, която е точно тази, която в началото на филма въвежда Джейн в залата за “прочистване”. Докато двама работници изтриват спомените ѝ, които са песни от албума със съпътстващите ги клипове, става ясно, че Джейн е попаднала в клиниката, опитвайки се да намери приятелката си; виждаме сцени от тяхната връзка и така опознаваме героите в същността им. Накрая, разбира се, любовта триумфира, двете си възвръщат спомените и заедно с другото им гадже се измъкват от санаториума.

Почти всяка песен (и всеки епизод от филма) изразява по много умен, пост-модернистичен, мега-мелодичен начин някой аспект от действителността на Джейн и останалите “мръсни компютри”. На първо време се напомня, че всеки е какъвто е – не по свой избор и различието трябва да се отпразнува, вместо да се наказва. Утвърждаването на идентичността бива реализирано в рамките на емоционален спектър. От една страна Джейн изпитва гняв по тези, които я карат да се чувства недостойна; от друга ѝ е тъжно, от трета не разбира за какво е цялата тази врява, от четвърта иска да помогне на братята и сестрите си, които страдат по същия начин.
В един момент рапира гневно: “Black girl magic, y’all can’t stand it/ y’all can’t ban it, made out like a bandit” в “Django Jane”. В следващия споделя най-откровено, че “all of the feelings that I’ve got for you/ can’t be explained…”, защото тя просто се чувства така.

В допълнение тя насърчава събратята си да пируват в своето разнообразие, да жънат от благата на живота. “Make Me Feel” е ода за блаженството на усещането на любовта, а “PYNK” е “безочливо почитане на сътворението. Себеобичта. Сексуалността.  And pussy power! PYNK е цветът, който ни свързва, защото розовото е цветът в най-дълбоките кътчета на хората навсякъде… от това се ражда бъдещето”.

Но под тази пламтяща сексуалност се крие очевидно предупреждение- take a byte- байт по байт, докато цялата информация не бъде изтрита. Газът, който трие съзнанието на “мръсните компютри” носи името “Nevermind” – препратка към разрушителната сила на апатията. Освен това в песен, наречена именно “Screwed” се казва: “See everything is sex except sex, which is power/ You know power is just sex, now ask yourself who’s screwing you”.

“War is old, so is sex/ let’s play God, you go next/ Heads go up, men go down/ die in church, live in jail/ say her name, twice in hell/ uncle Sam, kissed a man/ Jim Crow Jesus rose again”. Така много ясно човек разбира, че светът на Джейн е съвременната Америка, представена по един крайно драматизиран и преувеличен начин, но все пак… препратките с реалността са плашещи (re: 5 реда по-нагоре).
Случайно или не албумът с това ударно заключение излиза по същото време, когато Чайлдиш Гамбино взрвиви (или по-точно, разстреля) класациите, медиите, света с “This Is America”. Може би е редно да се замислим, че щом музиканти се бъхтят толкова много, създават 45-минутни филми с безупречна естетика и страшна музика, шедьоври на 20 мета нива, за да ни кажат, че нещо не е наред, значи… наистина нещо не е наред.

NEW YORK, NY – MAY 04: Janelle Monae ing Glass” Costume Institute Benefit Gala at Metropolitan Museum of Art on May 4, 2015 in New York City. (Photo by John Lamparski/Getty Images)

И освен, че този албум е революционен, защото буквално се занимава с революцията и показва как лирическата героиня започва буквален бунт срещу властта, за да намери гаджето си, още нещо го прави такъв според мен. Това е съчетаването на различните начини, по които изкуството въздейства

Това е комбинирането на сюжет, афро-футуристична естетика и музика в едно хармонично цяло, способно да съществува еднакво добре в контекст и извън него. Това е постоянното размиване на границите между фикционалната утопия и реалността, между живота на лирическата героиня и този на гения зад цялото това нещо. Това е посланието на водещия сингъл “Make Me Feel”, съдържащо се в цветовете на светлината, в композицията на кадъра, но никога твърдо заявено, точно както казва и текстът: “baby don’t make me spell it out for you”. Това е мрежа от взаимодопълващи се концепции, които заедно изграждат един от най-добрите съвременни концептуални албуми

Да не забравяме все пак, че същата Джанел от песента на Fun. е и брилянтна актриса- участва в два номинирани за Оскар филма, (един от които спечели!) Този талант си личи и в музиката, както отбеляза Жени:
“… тя буквално играе роля чрез гласа си и успява само чрез него да създаде всичките онези внушения на вижуълите и човек, който не е слушал целия албум и не я знае като изпълнител, няма да разбере, че и “Django Jane”, и “PYNK” са нейни песни, например. Просто може да се направи паралел с гласовете на хората или гласовете, които всеки носи вътре в себе си: гласът в “PYNK” принадлежи на прочувствената (други биха казали сексуална, но според мен не,) част от нея; този в “I Got The Juice” е супер сексуален, “Django Jane” е бунтарски и недоволен и искащ промяна, “I Like That” е супер уверен, но с някаква нотка горчивина; и малко артисти успяват да предадат толкова много емоция само с гласа си, което е целта.”
В допълнение на това, в “Don’t Judge Me” откриваме и нежната ѝ страна:

 

Тя е и съвременното въплъщение на Принс, с политическа позиция. Тя е бъдещето; тя е модел за подражание на всички творци- баланс между изкуство за изкуството и изкуство за хората. Така че, съвсем смело мога да заявя, не само музиката няма никога да е същата. Изобщо изкуството никога няма да е същото.

Може да харесате също: