Музиката от Оскарите: Кой заслужаваше да спечели?

Сподели

От Яна Стойкова

Бляскава и зашеметяваща беше тазгодишната церемония по връчването на наградите Оскар. Това беше 90-ото издание и организаторите се бяха постарали: имаше цветнокожи победители (не както през 2016-та) и никой победител не беше погрешно обявен (не както през 2017-та)! Въпреки това и този път мероприятието беше съпътствано с някои малки проблеми. Но не сме тук за да обсъждаме тях…

Нека си поговорим за песните от Оскарите!

Като за начало е хубаво да разгледаме защо някои песни биват номинирани за Оскар. Общото между тях е вграденото в тях повествование. Различните елементи от песента чрез съответния способ- било то ритъм, вокали, текст- разказват сами по себе си различни части от историята и заедно представляват сбито резюме на самия филм. С две думи, песента повтаря тезата на филма и описва случката не чрез кинематография, а с музика.
Вероятно приликите се изчерпват дотам. Номинирани биват всякакви песни от всякакви изпълнители- от безличен поп до Бьорк и Елиът Смит. Интересно е, че почти всяка година присъства песен на „Дисни“, а много често именно тя печели. Оскарите са чули какви ли не песни, но засега нищо не бие „Everything is Awesome“ (дори тази песен няма да разклати любовта ми по Тийгън и Сара). Една от любимите ми песни от Оскарите е „The Moon Song“ от филма HER (2013):

На това, с което тя се отличава от повечето номинирани, ще се върна по-късно.
Важно е да се отбележи, че въздействието на песните много зависи от контекста, в който се появяват във филмите. Без да протакам повече, ето кои бяха претендентите тази година:

„This Is Me“ – Keala Settle and The Greatest Showman Ensemble

Повечето песни от мюзикъли си приличат по това, че фокусът при тях пада върху действието- нормално, нали именно чрез песните се предава случката. Затова и при тях се забелязва следното: песента вече не е създадена за естетиката, за изкуството, а за действието. Така същестува опасността да бъде лишена от идентичност. „This Is Me“ е приятна песен, развива се драматично в мощен припев. Посланието ѝ е силно и те кара да стиснеш юмрук, да го вдигнeш към небето и да отстояваш позицията си в живота:
I won’t let them break me down to dust
I know that there’s a place for us
For we are glorious
When the sharpest words wanna cut me down
I’m gonna send a flood, gonna drown them out
I am brave, I am bruised
I am who I’m meant to be, this is me

Защо не спечели тя? Може би защото звучи като всяка друга песен от мюзикъл…

„Mighty River“ – Mary J. Blige

Прочувствено, емоционално словоизлияние, акомпанирано с пиано, дайре и госпъл хор. В главата ти изниква ясна картина от американския Юг. Песента тече бавно и плавно, със скрита в спокойствието си мощ, точно като величествената Мисисипи. Липсата на вариации в ритъма и темпото- нито бързо, нито бавно- правят обаче „Mighty River“ леко монотонна. Текстът, (а и филмът), са безспорно достатъчно силни, за да се преглътне този лек детайл:

Love is the answer, hate is a cancer
Hope of forgiveness, it waters the soul
Our blood is red, we’re not so different
‘Cause underneath our skin we’re identical

Защо не спечели тя? Може би защото не е достатъчно бяла за журито (намигване към миналогодишния победител;)

„Stand Up For Something“ – Andra Day feat. Common

Още с началото си тази песен ти хваща вниманието- нетипичен бийт, разтърсващи вокали. Припевът е достатъчно повдигащ духа, че да си кажеш „от днес всичко, което правя, ще има смисъл!“:

It all means nothing
If you don’t stand up for something
And I stand up for you
Stand for respect, dignity
If that’s all you got, then you got all you need
And without that, you don’t have a thing
Приятна е, надъхващи 3.47 минути. Рапът към края ѝ придава разнообразие и този отличителен R’n’B вайб. Чудесно се вписва в идеята на филма, който разказва за адвокат, който оправдава клиента си, неправомерно обвинен за изнасилване на базата на цвета на кожата си.
И въпреки, че сама по себе си песента е страхотна, и в интерес на истината ми е втората любима от номинираните 5, нещо ѝ липсва.
Защо не спечели тя? Защото не беше най-добрата.

„Mystery of Love“ – Sufjan Stevens

Ако някой не е слушал Суфян Стивънс преди, сигурно тази песен много би го впечатлила. Такава музика не фигурира в мейнстрийма, а дори сред фолк-рок изпълнителите има прекалено малко, които звучат като него. Много малко творци изобщо могат като него да въплътят във всяка своя въздишка, всяка нота и всяка дума благоговението си към света, към красотата, към любовта. В цялата дискография на Суфян на почит са чудото на живота и мистерията на любовта, които той изразява с библейски мотиви, много детайлни описания на важни за него места и събития, които са определили съдбата му. Неговата музика е една еклектика, един звън от аполоновата лира, който се загнездва в сърцето и го стиска; и в тази болка човек се ражда истински.
„Mystery of Love“ много добре представя стила му. Божествената мелодия се съдържа в ритъма на текста, а текстът… е чиста поезия.

Lord, I no longer believe
Drowned in living waters
Cursed by the love that I received
From my brother’s daughter
Like Hephaestion, who died
Alexander’s lover
Now my riverbed has dried
Shall I find no other?

Рамката, създадена от повторението на първия припев в началото и в края с лека вариация („The first time that you touched me“- „The last time that you touched me“), внушава цикличност на преживяването, описано в песента и сюжета на филма. Любовта идва и докато трае те прави щастлив, но като свърши те оставя празен. Мистерията ѝ се крие именно в амбивалетността ѝ- любовта създава живот, но и го унищожава.

И да, мога още дълго да анализирам всяка запетайка в песента, но не това е смисълът. Иска ми се да се замислите колко често можете да чуете нещо толкова наситено с чувства, толкова интензивно и толкова разтърсващо краисиво. Тази песен предлага на душата извсение.
Защо не спечели тя?

„Remember Me“ – Miguel ft. Natalia Lafourcade

Песента победител- интересен риф, направен да звучи в мариачи стил, интересна прогресия, която заради акорда ре диез мажор придава едно приятно напрежение. Като цяло- приятна песен. Частта на испански е свежа и екзотична. Колкото и да си кривя душата, песента не е лоша. И въпреки това…
Въпреки това тя не е и на една десета толкова дълбока колкото „Mystery of Love“. Темите, които засяга, на духовно ниво са много елементарни, направо битови. И какво може да се очаква от филм на Дисни, предназначен за деца?

Истинският въпрос, който задавам с тази статия е: Защо спечели тя? Защо членовете на Академията, които гласуват при кого да отидат Оскарите, отличават с награда нещо, което очевидно не беше най-доброто в категорията си? Защо мийнстрийм медиите изобщо приоритизират комерса повече от духовното, повече от творби с ясно различима артистична стойност?

Обещах ви да се върна на “The Moon Song”, която загуби от “Let it Go” през 2014-та. Да, “Let it Go” е много кечи, и може да ти служи за мантра, но определено не е по-добрата песен.
Единственият извод, до който стигам е, че Оскарите явно не награждават най-доброто от артистична гледна точка. Има ли изненадани?!

Може да харесате също: