10-те най-емоционални песни на Суфян Стивънс

Сподели

Популярността на високоестетичния, силно емоционален филм на Лука Гуаданино „Назови ме с твоето име“ разкри на широката публика още един шедьовър – музиката на Суфян Стивънс.

Двете песни, които той направи за филма – Mystery of Love и Visions of Gideon – запленяват с красотата, която изразява чувството, и неговата интензивност и дълбочина. Никак изненадващо, това характеризира цялото му творчество. За тези от вас, които плакаха заедно с Елио в края на „Назови ме с твоето име“, направихме тази селекция на най-емоционалните песни из дискографията на Суфян Стивънс… освен тях двете.

Можете да я откриете под формата на Spotify плейлист в края на статията

3. Fourth of July

Тази песен е един от главните сингли в последния албум на Суфян Стивънс, Carrie and Lowellпосветен на майка му, Кери. Всички песни в него проследяват връзката му с нея – колко нефункционална и болезнена е била тя (Drawn to the Blood), колко много той е имал нужда от майка си (Eugene, Carrie and Lowell), как той се е опитвал да се примири със смъртта ѝ (Should Have Known Better) и как е успял да го направи (Death With Dignity).  Fourth of July е песента, в която той разказва за момента, в който тя е починала:

„The hospital asked should the body be cast

Before I say goodbye, my star in the sky

Such a funny thought to wrap you up in cloth

Do you find it all right, my dragonfly?“

Песента е нежна, пропита с тъга и любов, което личи не само по текста, но и по мелодията и акордите.

4. The Upper Peninsula

Това е една от най-интересните от гледна точка на повествованието песни в Michigan, албумът от 2003-та. Тя разказва историята на селски човек, американец, разделен от семейството си от „странни идеи“. Неясността, неопределеността на тези „странни идеи“ придава на песента мистериозност, която е подкрепена и музикално от комбинацията между напевните, меланхолични банджо и китара и пронизващия органоподобен синт в припева.

5. Casimir Pulaski Day

Класически в стила на Суфян, Casimir Pulaski Day разказва много тъжна история с приповдигната мелодия. В случая това е историята, как лирическият герой преживява смъртта на свой приятел, болен от „рак на костите“. За повествователя това е още по-трудно заради силната любов между двамата, за израза на която той съжалява:

„All the glory that the Lord has made

And the complications you could do without

When I kissed you on the mouth“

 Друг мотив в песента е и връзката с Бога, който е предал лирическия герой: „We lift our hands and pray over your body //  But nothing ever happens“ ; който продължава да взима от него. Кулминацията на песента –  моменетът, в който приятелят си отива –  е поднесена със същата интонация, както останалата част от разказа, и с един сякаш разсеян коментар за птицата, която се удря в прозореца.

6. All the Trees of the Field Will Clap Their Hands

Всъщност една здрвословно голяма част от творчеството на Суфян е на християнска тематика. Особеното е, че лирическият герой в нито един момент не натрапва вярата си. Напротив, тя му помага да оценява всичко хубаво и светло в света около него. All the Trees of the Field Will Clap Their Hands е базирана на следния цитат от Исая:  „планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно и всичките полски дървета ще изпляскат с ръце.“ В песента лирическият герой си представя шествието и маршируващата група, която полските дървета сформират:

„And I heard from the trees a great parade

And I heard from the hills a band was made“

Извисяващият се и повтарящ се в цялата песен риф напомня на съкровена и интимна молитва – „And I am joining all my thoughts to you // And I’m preparing every part for you“.

7. Wallowa Lake Monster

Още една песен за майка му. В нея Суфян преплита истински случки с фантазния образ на чудовището от езерото Уалоуа:

„She stayed within the deep end of Wallowa Lake

The undertow refrained with the flame of a feathered snake

Charybdis in its shallow grave“

 Тъй като песента излезе в микстейпа на певеца от 2017-та, The Greatest Gift, тя съдържа всичко от последното развитие на стила му: бързото пикване на китарата, сложна прогресия от акорди и завършва с дълго и драматично аутро с тромпет. Точно тази техника му позволява да разкаже тъжните си, но изпълнени с любов истории, по неговия харакетерен нежен, шептящ инди начин.

8. Neptune

Освен че новите му песни използват основно тази техника, Суфян промени и начина, по който изпълнява на живо старите си песни. Причината за това е концептуалния албум, който издаде също през 2017-та в колаборация с Джеймс Макалистър, Нико Мъли и Брайс Деснър. Planetarium възпява житейската „история“на всяка от планетите в слънчевата система плюс още няколко небесни тела. Всеки от музикантите е внесъл по нещо от себе си и стила на музиката е много еклектичен, много космичен. Без съмнение китарките са от Суфян Стивънс. Най-емоционалната песен в албума е за Нептун, господар на водата. Пианото и в последствие китарата звучат като процеждаща се на капки вода, а Суфян влага неимоверно много емоция във вокалите си и текста:

„So if you won’t hold me I have no objections

So if you won’t please me I make no commands

So if you don’t trust me It’s best if I drown“

9. Futile Devices

Futile Devices от кинематографичния албум от 2010-та Age of Adz е квинтесенциален израз на онази сладка и чиста любов, която не можеш да изразиш лесно. Един от най-въздействащите и емоционални рифове след All the Trees of the Field Will Clap Their Hands и Should Have Known Better. Това е любовна песен не само за романтичен партньор, но и за родител, брат, сестра, приятел.

And when you play guitar I listen to the strings buzz

The metal vibrates underneath your fingers

And when you crochet I feel mesmerized and proud“

 В нея виждаме и тази страна на Суфян, която е реалист (противоречащо на цялостната му чувствителност досега). Тук той искрено си признава, че би казал „обичам те“, ако не звучеше малко тъпо и прави естественото заключение, че думите са безполезни.

10. The Owl and the Tanager 

Ако това беше класация щях да определя тази песен за най-емоционалната, най-интензивната песен на Суфян Стивънс. Това е епичната история на копнеж, предателство, себеомраза, самота. Силният текст и зловещата мелодия на пианото и вокалите лесно карат човек да настръхне. Но нека я оставим да говори сама за себе си.

„How could you run from me now?

The loneliest chime in the house

I’m weeding and raking until

I’m bleeding in spite of my love for you

It bruised and bruised my will

Counting alluvial plains

The breathing inside of the range

You touched me inside of my cage

Beneath my shirt your hands embraced me

Come to me feathered and frayed

For I am the ugliest prey,

The owl, the reckless reckless praise“

Това са нашите предложения за 10-те най- емоционални песни на Суфян.