Кендрик Ламар-културен и социален феномен

Сподели

Говорейки си за пътя и постиженията на новата генерация в хип-хоп музиката, в главата ни няма как не изникне и образът на Kendrick Lamar. В наши дни името му е стандарт за качество и творчески връх, който съвременниците му всячески се опитват да доближат. Освен много добър рапър с богат речник и разнообразно delivery, той е и попкултурен феномен с уникална история, която го отличава от другите мейнстрийм артисти.

HipHopDX го наричат „албумен артист в ерата на синглите“. През 2016 почти чупи рекорда на Майкъл Джексън за най-много Грами номинации за една година, а през 2018 Пулицър го награждават с престижното си отличие в категория музика, като го правят  първия музикант, извън джаза и класиката, взел тази наградата.

В тази статия ще ви представим едва 10 от най-концептуалните, социално ангажирани или просто значими за обществото песни на Кендрик Ламар , които са го направили толкова важна фигура в очите на фенове и критици.

A.D.H.D [Section.80, 2011]

Един от първите му малки успехи, които го представят в публичното пространство, е сингълът от първия му албум Section.80, озаглавен A.D.H.D. Името прави препратка към синдрома на дефицит на вниманието и адресира отношението на младите към наркотиците. Песента звучи като приятно хитче за домашно парти, но в нея Кендрик всъщност упреква връстниците си за злоупотребата им със субстанции и вкарва поучителната си conscious стилистика още в ранните етапи на кариерата си, карайки околните да го следят зорко в очакване на тепърва предстоящи велики подвизи.

 

Money Trees [good kid, m.A.A.d city, 2012]

Макар и да не е официален сингъл, нито да има придружаващ видеоклип, Money Trees и до днес е един от химните на младите рап фенове. Шест минути може и да са много за стандартния хип-хоп артист, но за Кендрик и съотборника му от Top Dawg Jay Rock това е предимство, което им позволява да разгърнат великолепния мелодичен hook, техничните си рими и темата за материалната зависимост. В куплетите Ламар разказва с ироничния младежки глас, присъщ за целия албум, че всичко ще се оправи с него в деня, в който вземе пари. Веднага след това сам си прави контратеза, обяснявайки поучително, че нищо реално не зависи от материалните облаги.

 

Alright [To Pimp A Butterfly, 2015]

Нов показател, че с прецизност в музикалността си К-Dot може да прави хитове и да оказва масово културното влияние. Част от строго тематичния албум шедьовър To Pimp A Butterfly, защитаващ гледната точка на афроамериканците в САЩ, Alright e горчивият химн на гражданите като Кендрик Ламар и обкръжението му. Мотивиращата, вдигаща на крака песен носи ясно послание: „Мразим полицията, която иска да ни убива безпричинно, и животът ни не е розов, но всичко ще се нареди за нас някак си“. Тракът става официален theme song на Black Lives Matter движението същата година и хиляди огласят култовите реплики из улиците на Америка. За да добиете още по-ясна представа, гледайте клипа, койта носи послания като за стотици изписани символи.

 

King Kunta [To Pimp A Butterfly, 2015]

Подобно на Alright, King Kunta също засяга темата за културата на черните в Щатите, имплементирайки вокални и инструментални семпли от емблематични черни артисти като Curtis Mayfield, James Brown, Jay-Z, Michael Jackson, както и така популярното We want the funk, което се повтаря накрая. Кендрик също така прави и забележка към колегите си рапъри, които ползват ghost writer-и, но най-вече зарежда с олд скул фънк енергия, която прави To Pimp A Butterfly толкова танцувален и приятен за слушане албум.

 

m.A.A.d city [good kid, m.A.A.d city, 2012]

Звучи като клубен хит и лаиците биха го определили като „черна музика“ заради гангтерската тематика, но m.A.A.d city e много повече от това. Името е акроним за my Angry Adolescence divided, а целта е да дооформи картината на историята, която Ламар разказва през целия албум good kid, m.A.A.d city. Той е добро момче от гето джунглата в Комптън, Калифорния, което се старае да е част от младежкото статукво там, но без да се самозабравя от всичките грабежи и убийства, които го карат да върши. Влизайки в персонажа на младия Кени чрез фалцетни вокали, той разкава как са го уволнили от работа, защото другарите му са го подлъгали да краде от работното си място, за смесването на марихуана с кокаин и как е ставал свидетел на убийства на негови приятели на крехките 16 години. Всичко това е разказано с поучителна нотка върху невероятни инструментали, разбира се.

 

The Blacker the Berry [To Pimp A Butterfly, 2015]

Може би най-гневната песен на Кендрик Ламар до ден днешен. Вътрешният заряд и искреното недоволство, с което се подхожда в този трак, са несравними и ясно се вижда защо. Вече към финалната права на албума, пояснил всички други аспекти от живота на черните, Кендрик си позволява говори обстойно и за полицейския произвол срещу хората като него, за расизма, за гадните стереотипи и за вътрешната омраза, която им насажда обществото по рождение. Изключително силна песен, която ако не с тематика, може да ви впечатли с безкомпромисно вокално представяне и чиста сурова енергия.

 

i [To Pimp A Butterfly, 2014]

И ако The Blacker the Berry е химнът на омразата и негативните емоции, породени от расизма, то i е оптимистичният му брат, въхваляващ гордостта от афроамериканската култура и връщаща за пореден път към техните си музикални течения като фънка и джаза. i идва в най-подходящия момент към края на албума, за да повдигне самочувствието и да раздвижи слушателите за последен път преди откровената проповед в като че ли закърпеното интервю с покойния 2pac в Mortal Man след това. Независимо дали предпочитате студийната или албумната версия (която е по-скоро live изпълнение), тази песен няма как да не ви грабне с енергията и мелодичността си.

 

DNA. [DAMN, 2017]

Доказателството, че Кунг Фу Кени е способен и да прави трап хитове за клуба с богат лирически пълнеж и храна за размисъл под път и над път. DNA. е гордо заявление пред света, че човекът зад нея носи благородност и класа в кръвта си и че няма нещо, което да бутне профила му на рап титан. Двата бийта удрят мощно, а рапирането отгоре както винаги е зрелищно на свое собствено ниво.

 

Sing About Me, I’m Dying Of Thirst [good kid, m.A.A.d city, 2012]

Емоционалният момент в GKMC заслужено е и фаворит на феновете с прочувствените си истории, личните откровения и консистентността в качеството през всичките 12 минути от гето баладата. В първата част Кендрик говори от перспективата на двама човека – едно момиче и едно момче от града му, а в третия куплет – от свое име. Във всеки куплет той разказва трагичните сюжети на връстниците си, условията, при които е трябвало да се проявят криминално и съответно в припева – молбите им да бъдат запомнени, когато си отидат. Тук се разкрива и един основен наратив в творчеството на Кендрик Ламар, който се явява и мотивът му постоянно да е на високо ниво – не иска да бъде забравен и да стане бледо петно в хрониките на хип-хоп културата.

 

FEAR. [DAMN, 2017]

Моментът, който осмисля последния му солов албум DAMN. Става дума за поредното дълго, но искрено и сериозно обмислено откровение FEAR., където се разкриват основните звена в концепцията на албума. Песента разказва както за екцистенциалната криза и страха на Кендрик относно ролята му на месия в рапа, така и за молитвите му към Бог, целящи да опростят греховете му като разменна монета за културния му принос. Потапящо в атмосферата си парче, което напомня на слушащия, че Кени е просто обикновен човек без свръхествени качества и прави всичко възможно, за да направи света, в който живеем, едно по-добро място.

10-те най-концептуални, социално ангажирани и значими за обществото песни на Кендрик Ламар.

От Момчил Бонев