10 песни на Radiohead за рижи настроения и ръждиви размишления

Сподели

Стоиш в 280 – полупретъпкан. Гледаш през прозореца. Рижите сълзи на есента са покрили улици и паркове. Прочел си Винаги съм знаел, че поезията е есен през юли, гробище с лунапарк, залез в грамофонна плоча.* Потекли са ръждиви размишления. Изведнъж в слушалките на shuffle зазвучава No surprises

Така нахлуват Radiohead. Прегръщат ръждите ти отвътре, досущ като ноември и поезията на Елин . От зарейвания си изтървал спирката? Споко, Karma police ще те прибере. И ще ти пусне тези 10 песни, идеални за рижите и ръждиви зарейвания, които те спохождат в 280. Пък и не само там…

Karma police (албум: OK computer, 1997)

Спохожда те без значение какъв си. Ако си играеш с нея, рискуваш да се загубиш. Когато се заиграеш с посланието, Karma police изглежда така. Истината споделя вокалът на групата, Том Йорк: Това беше песен майтап срещу големите компании, срещу шефовете, от които не можеш да се измъкнеш. Самият майтап възниква по време на турнетата им. Карма полицията са последствията, които ги спохождат след всяка… немузикална проява.

High and Dry (албум: The bends, 1995)

Ако подходим както с предишното парче, ще кажем, че Radiohead ни пеят за нуждата от подкрепа, за това, че никой не иска да бъде изоставен. А Йорк ще каже, че е ...парче за старите хора, които не обичат силна музика. Още повече че песента се оказва преработка на тяхна старa, невключенa в албума Pablo Honey. С няколко думи – послания да търсиш, история да ровиш. Въпреки това песента е една от запазените марки.

Yes I am (албум: Creep, 1992)

Самата песен не е толкова популярна, но ясно казва за групата: „Yes, I am“. Макар и с лек гръндж привкус. Един прекрасен саундтрак за ръждивите моменти, от които не можеш да се отървеш, които ненавиждаш, но от които имаш нужда.

Creep (албум: Creep, 1992 / Pablo honey, 1993)

I wish I was special, you so freakin’ special, си мислил Том Йорк, когато е писал този химн за групата по време на студентството си. При първото й излъчване, Радио 1 я намират за прекалено тъжна, след което не спират да я въртят доста време. Учудващ е фактът, че публиката се уморява от песента и за кратко групата не я изпълнява на живо (което води до появата на Iron Lung). Какво се е случило на публиката, можем само да гадаем.

Exit music (албум: OK computer, 1997)

Едно лирично и лично откритие за мен. Песен, писана за екранизация на Ромео и Жулиета (реж. Бъз Лърман, 1996). Том Йорк разказва, че още на 13-годишна възраст гледа киноверсията на Франко Дзефирели от 1968 (която се излъчва на Киномания тази година). Тогава неизбежната смърт на Жулиета го шокира. Exit music (for a film) по думите му е … за бягството на двама души, преди злото да ги застигне.

No surprises (албум: OK computer, 1997)

Може би най-превъртаната им от мен песен. Има нещо в това приспивно, чисто настроение, което и зарейва, и успокоява, и замисля; пряко монотонната история и твърдението на групата, че песента е писана за „момче, което има проблеми с гаджето и света около себе си“. Явно, че публика и автори все ще изпаднат в несъгласие помежду си.

Fake plastic trees (албум: The bends, 1995)

Псевдосветът на счупените хора. Това ако не е ръждиво, се давам за рециклиране. Песен, която Том Йорк записва само за два тейка без прекъсване, след което сяда и се разплаква неудържимо. За разлика от Creep, тази я изпълняват на всяко свое участие.

Street spirit (албум: The bends, 1995)

… тъмен тунел без светлина в дъното, една от най-тъжните ни песни. Не аз написах песента. Тя сама се написа. Ние бяхме нейни проводници. Това е тъжната ни песен, в която няма решение, за която няма светлина в края на тунела. Текстът е в тъмни, самостоятелни картини, повлияни от различни моменти в музиката. Не мога да обясня емоцията й, просто ме сабаря. Плашат ме феновете, които казват, че това е любимата им наша песен. – Том Йорк

Той си казва всичко. За клипа ще трябва отделна публикация.

2+2=5 (албум: Hail to the thief, 2003)

Изкривената истина, която приемаме. Скършеният идеализъм. ВОЙНАТА Е МИР. СВОБОДАТА Е РОБСТВО. НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА. За това пеят Рейдиохед, за това пише и Джордж Оруел десетилетия преди това като зловещо предсказание в романа 1984. И за много друго пише в тази антиутопия. За хората, надзърнали през страниците в Стая 101, бих добавил и 1+1=0. За тези, които не са, завиждам ви, че ще го направите тепърва.

Daydreaming (албум: A moon shaped pool, 2016)

Последна в настоящата публикация слагам и една от последите им песни. Е, няма я 90-тарската ръжда, но зарейването определно си е на лице. Тук е представена обратната страна. Тук не полицията на мисълта, а именно вярата в големите идеи те хваща, и то с доживотна присъда. По-опитните и живелите ще кажат дали с времето не ги пускат под гаранция от въпросния затвор. Инак чисто, полусимфонично парче, абсолютен синоним на думата зарейване.

От Станчо Станчев