Клипът “Billie Jean” – как Майкъл Джексън заслепи MTV

Сподели

Започваме поредица за една art форма като никоя друга – музикалните клипове. С първия брой на „Песни за гледане“ казваме „шапки долу“ към Краля в жанра – Michael Jackson.

В сумрака на градската пустош се явява Краля, за да заслепява и преобразява. Нас, поп културата, респективно и първия си голям соло клип. Именно Майкъл Джексън, именно с „Billie Jean“ запраща света на музиката в нова посока – да слуша с очите си. И пред екрана, и на сцената. Тук ще засегнем промяната и за двете, защото „Billie Jean“ е лъч, за който форматни ограничения не съществуват.

Ракета носител „Billie Jean“ ‘83

Албумът Thriller (1982) е стигнал скромните 65 млн. продадени копия за целия свят. Първата ракета, втори сингъл в албума, е песента „Billie Jean“. В последствие става ясно, че е била най-омразната от целия албум за продуцента Куинси Джоунс. За малко да не се издаде, но Джако я отстоява докрай. След премиерата ѝ, продажбите на „Thriller“ прескачат три пъти ръста на Куинси, стига се до решение „Billie Jean“ да бъде филмирана.

Годината е 1983г., месецът е март. За първия си голям соло клип Джако кани хитовия режисьор Стив Барън (работил за изпълнители като Мадона, Брайън Адамс и Род Стюарт). С нищожен бюджет (50 000 $) и един снимачен ден, режисьор Барън успява да създаде първия концептуален клип за поп парче и променя MTV мисленето. Преди снимките получава само едно условие от мениджърите на Краля: „…Джако изгаря от желание да танцува, отредете му време за това.“

Да гориш по Кралски

Самият Джако е бил запален по идеята Billie Jean. Буквално. Ден преди снимките Ролс Ройсът на Майкъл Джексън се запалва на магистралата, докато в него пътуват самият Майкъл и неговият импресарио. Животът им спасява мотоциклетист, който извиква през отворения им прозорец, че колата отдолу гори. За този епизод Майкъл Джексън казва: „След като излязохме от колата, аз все още мислех за Били Джийн и изобщо не ме вълнуваха такива странични дреболии.“

Джако гори по това, което прави, и то с талант и енергия, които само той притежава. За работата си с него Барън казва най-светлите думи, които можеш да чуеш от един режисьор: „Просто се доверих на него и енергията му и оставих камерата да ги улови.“. Така се и раждат силните танцови епизоди в клипа.

Коя е Били Джийн ?

Разбира се, зад големия клип освен изпълнителят стои и идея, ако щеш история. Тя ще дойде от песента.

Коя е Били Джийн? Най-вече любима медийна дъвка около Краля в онези години. За нея самият Джексън казва, че е събирателен образ на всички негови групита – луди фенки преследвачки. Вестникарската версия е, че има истинска Били Джийн, която твърди, че Кралят е баща на детето ѝ, преследвала го за издръжка и го заплашвала със самоубийство.

За авторите на клипа това е достатъчно. Вкарват преследвач с фотоапарат, за да покажат кафявия интерес към случая Били Джийн. Антипод на този stalker е светващият Майкъл. Танцьорът, който прави от бедняка богат, от парченце плат – тигър, от лъжеца – затворник.

Звук, камера, светващ Майкъл – начало !

Мотивът за „светващия Майкъл“ вкарва режисьор Барън. „Представях си ръката на цар Мидас, която позлатява всичко, което докосне“, казва той. Защо точно този мотив, няма ясно обяснение. Вероятно за да подчертае разликата с преследвача. Снимащият е с апарата си, за да очерни, Майкъл е тук със своята енергия, за да пръска светлина. Може би това е бил замисълът. Или по-вероятно режисьорът просто е сънувал как Джако танцува по светещи плочки.

По-точно светнати. Поради ниския бюджет, ефектните светещи плочки са били без сензор, което силно тревожи режисьор Барън. След вълна от извинения по този повод, Майкъл просто казал: „Да, наистина жалко, нека го пробваме“. И ударната хореография по тях му се е получила от раз. След като приключват снимките, целият екип изригва с аплодисменти към Краля. Не само заради лекотата, с която работи. Всички боготворят неговата страст, с която се „хвърля“ в работата си. Той наистина ги озарява.

първият split screen в музикален клип
първият split screen в музикален клип
„Billie Jean“ не е продукт за нашата публика.“

Камерата е спряна, монтажът е минал, резултатът е налице и не носи на анализ. Той просто те наелектризира и заслепява – досущ като светкавицата, която Краля има в себе си. В този смисъл, режисьорът е постигнал творческата си цел.

Следващата стъпка е клипът да стигне до света. За да го направи, екипът чука на вратата на MTV. От там им я затварят и отказват да завъртят клипа на „Billie Jean“. Аргументът – това не е продукт за MTV публиката, тук пускаме музика от бели за бели. Представете си само. Човекът, който ражда MTV културата, не е продукт за техния канал.

CBS records – музикалните продуценти на Майкъл – отговарят лаконично и категорично: „Или пускате парчето, или оттегляме всички наши изпълнители от вашата мрежа“. Грубо казано – извиват ръце. И успяват. MTV скланят глави, клипът се завърта в ефир, а светът на музиката вече никога няма да бъде същият.

„Moon walk“ и други влияния

Два месеца след премиерата на клипа идва 25-годишнината на първия лейбъл, който издава Майкъл Джексън – Motown records. Отбелязват я с шоуто „Вчера. Днес. Завинаги…“ като канят своите най-големи имена. Сред тях на първа линия са магнетичните Jacksons 5. След поредното изпълнение Джако остава сам на сцената. Отдава кратък поклон към своите големи вдъхновители Джеймс Браун и Фред Астер. Секунди след това се отдръпва от микрофона и… полита.

Революцията „Billie Jean“ изстрелва своята последна ракета към космоса на pop културата – лунната походка. С нея Майкъл Джексън заслепява публиката, земното притегляне и историята. Излиза на сцената с най-имитираното движение и до днес.

Как Майкъл е „измислил“ moon walk е друга любима дъвка за многознайковци и конспиратори. Най-издържаната теза е имитацията. Както си танцувал в гаража и копирал стъпките на степ танцьори от 30-те, Джако родил „лунната походка“. За тези, които си играят да разнищват как се ражда подобно явление, вероятно е достоверно. В последна сметка, всеки би се радвал да бъде „ограбен“ от Краля.

Както знаем, не всеки степ имитатор е Майкъл Джексън. Както не всяка музикална кражба става „Billie Jean“. Да, преди две години във филм за Нетфликс Куинси Джоунс – продуцентът и „музикален баща“ на Джако, обяви „Billie Jean“ за крадена от песен на хитовата тогава Дона Съмър. По-точно била прекопирана бас линията на парчето при забавени обороти. Чуйте сами и преценете дали е така.

Революцията на летящите стъпки

Извън всички подозрения и думи обаче почеркът Джексън е това, което променя публика и артисти. „Да бъде ефектно“ става сред основните изисквания на музикалния бизнес. Дали е за добро, резултатът определя. Ако е зрелищно и комерсиално на ниво Майкъл Джексън – какво по-хубаво от това.

Че се произвежда куп евтин шок и лъскава видео шлака, не можем да го спрем. Важното е да се прави разликата и да се посочват големите примери. С това послание ще сложим запетайка по темата „Майкъл Джексън и неговите клипове“. Или иначе казано, тепърва ще четете за тях в нашата поредица. Все пак една публикация е малка да побере целия аудиовизуален свят, който Краля сътворява за своята активна кариера. Направил е много и важни „Песни за гледане“.

В следващия брой ще се стрелнем към нашумелия и проблемен Childish Gambino и „This is America“. За въздействието, мейкинга и влиянието на клипа, очкавайте в предстоящите редове.

Дотогава поздрав с този кавър на „Billie Jean“ от нашия любимец Chris Cornell. Защото дори великите се влияят и никой не може да съди това, когато резултатът е единствен по рода си.

Източници: 1, 2, 3, 4

От Станчо Станчев