Мюзикълът – на границата между илюзията и реалността

Танци, музика и актьорска игра, нали?! Да, напълно ви разбирам. Общото наименование на трите вълшебни думи е „мюзикъл” – тази, след която си на границата между реалността и илюзията. След всеки изгледан мюзикъл реалността е твърде скучна, а илюзията – ами, тя си е илюзия – играе си с нас.

Една от основните причини, поради които обожавам мюзикълите, е балансът – вокал и танци, редуващи се с диалози, разказващи истории със социален характер. Появили са се през 30-те години на XX век в САЩ и са били истинско спасение от Голямата депресия. В онези трудни времена представленията са били надеждата и бягството от тежката реалност, театрите – уютни места, предлагащи спасение.

А Бродуей до ден днешен звучи като сън…

Спомням си, че веднъж присъствах на лекция на български журналист, който разказа как е бил изпратен да отрази война. Отишъл е, гледката е била непоносима… Във всяка медия се е говорело единствено за причините и последствията от войната. Но в един прекрасен миг, разхождайки се, той се натъкнал на плакат на представление, което щяло да се играе същата вечер. Купил си билет, отишъл, за няколко часа забравил за онова, което се случвало извън залата. И така му хрумнало заглавие:

„На театър по време на война”

За щастие, при нас няма война. Но понякога има меланхолия, мрачни мисли, вътрешна битка със самите себе си… В следващите редове ще ви откъснем от мислите и ще ви изпратим да се скитате из улиците на Бродуей. *не поемаме вина, ако след това изпитате затруднения да се завърнете в реалността.

„Rock Of Ages”

Годината е 1987-а, а в главните роли са Шери – момиче, току-що пристигнало в Холивуд, и Дрю – момче, вече установило се там. Той работи в Bourbon Club – мястото с най-яката рок сцена в града. Двамата се запознават чрез позната cheesy случка, която присъства в почти всеки филм. Успяхте ли да се досетите? Окей, все пак ще ви кажа – открадват ѝ нещата (плочите на банди), той вижда това и опитва да ѝ помогне, но безуспешно. Хората са казали: „Всяко зло за добро”. Минути по-късно Шери започва работа като сервитьорка в клуба при Дрю и така се поставя началото на една любовна история с възходи и падения.

Проблемът е, че Денис (управителят) и Лони (асистентът) имат финансови затруднения и се налага да убедят рок звездата Стейси Джакс (Том Круз), фронтмен на група Арсенал, да направи благотворителен концерт в клуба. „Всяко зло за добро” х2. А през това време кметът Майк Уитмор и неговата християнска фундаменталистка съпруга Патриша (Катрин Зита-Джоунс) водят кампания, чрез която да закрият Bourbon. За тях рокът е сатанистка музика, отрова за ушите на подрастващото поколение.

Въпреки това, благотворителната вечер преобръща живота на всички. Шери и Дрю се оказват объркани и неготови за това, което им предстои, а Стейси Джакс разбира, че не е нужно вечно да покрива очакванията на медиите и феновете и открива това, което винаги му е липсвало – л ю б о в.

„Moulin Rouge”

В края на XIX век в Париж млад, беден поет се установява в кварталa Монмартр и открива свят, в който сексът, наркотиците и френските канони се смесват. Той се бунтува срещу тази среда, водейки бохемски живот.

Мечтата му е да напише страхотна пиеса, а художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек е готов да му даде шанс. Той се нуждае от грандиозен спектакъл за Мулен Руж и поетът е нает да напише книжката за рецензията. Именно там той се влюбва в куртизанката Сатен – звездата на шоуто. И всичко рязко светва… докато „Show Must Go On” и „Love Of My Life” водят борба за надмощие.

„Burlesque”

Бляскави костюми, готина хореография и приятна атмосфера. С други думи казано – добре дошли в клуб „Burlesque” – страната на чудесата, в която случайно попада Али (Кристина Агилера) и най-накрая ѝ се дава възможността да покаже таланта си на сцена.

„Няма случайни неща”. Доказателство за това е срещата ѝ с Тес (Шер), която е собственичка на клуба и същевременно на път да го изгуби, поради неизплатен кредит към банка. И да, определено филмът е от онези, които знаеш как ще свършат, още преди да са започнали, но той лично на мен ми напомни:

Ако изпитваш любов към това, което правиш, никой не може да ти го отнеме. Така е и в случая на Шер. Тя и Али с общи усилия успяват да запазят клуба, като измислят и нова програма, довеждайки още повече посетители.

„Когато се гримираш, ставаш като художник – но вместо да рисуваш върху платно, рисуваш върху лице.”

„Mamma Mia!”

Първоначалната идея за мюзикъла възниква през 1982 г., когато драматургът Джуди Креймър се обръща към Бени Андерсън и Бьорн Улвеус, споделяйки им за история, включваща няколко парчета на ABBA. Именно песента „The Winner Takes It All” я убедила, че музиката им може да бъде използвана театрално.

След големия успех, който пожънали, драматурзите Джуди Креймър и Катрин Джонсън, заедно с режисьора Филипа Лойд, решили да адаптират пиесата за голям екран. Първата част е излиза през 2008 г., с участието на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Аманда Сейфрид и др. Нестихващият успех на филма е вдъхновил продължението, което се появи на голям екран десет години след първата премиера.

И така всички ние се озоваваме на сватбата на Софи, пълна с емоции и изненади…

„A Star Is Born”

Га-Га У-ля-ля.

Хехе, не можах да се сдържа просто.

Знаете ли, аз по принцип съм човек, който гледа филми, пет години след като са излезли, след триста убеждавания от страна на приятели.

Ами, премиерата на този филм беше на 05.10.2018 г. Аз на същата тази дата бях в киното, с билет за първи ред, очакваща с нетърпение това, което ще се случи. И то се случи. Запознах се с историята на кънтри звездата Джаксън Мейн и Али, която се опитва да пробие като певица. Опитите се оказват успешни, но цената, която трябва да плати за всеки миг на триумф в Холивуд, е шокираща.

„Hair”

„Коса” е първият рок мюзикъл, който превръща контракултурата от 60-те години в изкуство. Той запознава публиката с бисексуалността, междурасовите отношения и отхвърлянето на моногамията – темите, които са били табу.

Ода за живота и свободата, необходима за оцеляване. Разказана е историята на група дългокоси хипита бунтари в Ню Йорк, които мечтаят за „Епохата на Водолея“, и се борят срещу задължителната военна служба във Виетнамската война в края на 60-те години на XX век. Те са щастливи момичета и момчета, носещи шарени, дрипави, закърпени дрехи. Обединени са от мотото: „Прави любов, а не война!”

А името „Коса” е символично. То идва от главния герой Клод Буковски, чието семейство иска той да отиде да се бие във Виетнам. Съответно, трябва и да се подстриже. Така той се изправя пред дилемата дали да отиде в армията или да продължи живота си в преследване на мир, любов и сексуална революция.

„La La Land”

Толкова готино заглавие, толкова запомняща се история. Това е любимият ми филм. :’)

Миа (Ема Стоун) и Себастиан (Райън Гослинг) се запознават в заведение, в което той свири на пиано. Впоследствие, освен че се влюбват, споделят и мечтите си – толкова еднакви и същевременно каращи ги да си задават непрестанно екзистенциални въпроси, свързани с бъдещето. Миа иска да пробие като актриса в Ел Ей, а Себастиан да открие собствен бар с джаз музика. Двамата все стоят на границата между лишението и успеха. Докато един ден не се оказват на ръба и се разделят окончателно.

Миа, след всички досегашни провали, получава покана за кастинг в чужбина, чийто филм продължава сюжета си пет години по-късно. Себастиан я подкрепя и убеждава да се яви на него. Пет години по-късно Миа е известна омъжена актриса с деца, а той собственик на джаз клуб. Една вечер тя попада точно там. Познава мястото по името, което лично му е предложила преди пет години. И най-вече по засечения с него поглед вътре, докато той свири. В този момент филмът показва алтернативната реалност, в която те са все още заедно. А в следващия изпълнението свършва, двамата се усмихват един на друг и… и, това е. Мечтите не са безплатни.

 

От Ния Андонова