Music Hunters: Rina Sawayama
В настоящия епизод на Music Hunters ви срещам с музиката на Рина Сауаяма, британска изпълнителка от японски произход, която разширява границите на поп жанра и по този начин малко или много го редефинира.
На 17. април тази година певицата издаде своя първи албум “SAWAYAMA”, който светкавично оглави световните класации и се превърна в любим запис на много музикални критици и любители. За него Рина казва:
Този албум е най-вече за семейството ми и идентичността ми. За това да разбереш себе си в контекста на две противоречащи си култури (британската и японската), да научиш какво означава да “принадлежиш” някъде, когато домът е еволюираща концепция, да откриеш къде седиш комфортно сред и неловко извън стереотипите, но най-вече да се опитваш да си окей с това просто да бъдеш себе си.
Dynasty
Рина Сауаяма вижда всеки албум албум като своеобразно есе. Затова за нея е важно с първата песен да направи добро въведение в темата и да постави въпросите, на които да отговори в тезата. Отварящият трак се казва “Dynasty” и е за наследствената болка, присъща на всяко емигрантско семейство. В него тя се обръща към родителите си и ги моли за прошка за това, че се е опитала да заличи културата си, за да се впише по-добре в западното общество. Въпросът, който отпраща към слушателя на няколко пъти в парчето, като че ли отеква из целия албум: “Won’t you break that chain with me?”.
XS
“XS” е една от няколкото тези на албума. В тази песен Рина критикува културата на консуматорство, породена от капитализма, която всеки човек в държавите от първия свят е обикнал колкото и да се опитва да отрече този факт. Самата тя пее от първо лице, което навява на мисълта, че освен критика към обществото тя отправя такава и към себе си. Песента засяга още много теми като например тази за мястото на жената в този свят на консуматорство или тази за изчерпването на земните ресурси и експлоатирането на труда на хората в развиващите се държави. Клипът на парчето много добре илюстрира основните послания и показва колко преплетени едни с други всъщност са тези проблеми.
STFU
“STFU!” е първият излязъл сингъл от албума и обединява поп, R&B, ну-метъл и рок елементи. Песента звучи гневно и е гневна – в нея става въпрос за всичките расистки микроагресии, пред които певицата се е изправяла през живота си, за това, че нито един коментар за нечия раса или нечий етнос не може да бъде “просто шега”. Клипът включва неколкоминутен скеч, в който Рина е на среща с бял мъж. Коментарите, които той прави, са достатъчни да накарат всеки да съпреживее гнева на Сауаяма.
Comme des Garçons
Парчето “Comme des Garçons” е многопластово. От една страна, текстът му разглежда разбирането, че за да се чувства човек уверен, трябва да подражава на социалните норми за “мъжествено” поведение, да бъде “like the boys”. От друга страна, звученето му напомня на танцувалните хитове от 2000-те, които се свързват именно с поп дивите на десетилетието, успели до някаква минимална степен да променят тези разбирания на обществото. Привидното противоречие между посланията и звученето обаче не пречи на песента да бъде съвременен клубов хит. Лично аз чакам с нетърпение да я чуя в някоя дискотека, след като коронавирус ситуацията окончателно премине.
Akasaka Sad
“Akasaka Sad” е един от първите опити на певицата да участва в продукцията на песните си. Парчето е изключително лично за нея и продължава темата, въведена от “Dynasty”. То разглежда смесените ѝ чувства към Акасака, квартал на Токио, който тя обича да посещава, но където не може да се почувства вкъщи. Самата тя споделя, че никога не отсяда в семейния си дом, когато се намира в Япония, в опит да избяга от депресията, която той ѝ донася. Но човек не може да се изплъзне на демоните си, затова и Рина винаги би била тъжна в Акасака – без значение дали е у дома си или в някой хотел.
Paradisin’
Няма как да опиша “Paradisin’” по-добре от самата Рина – тази песен е саундтракът на сериала за нейната младост. Текстът ѝ включва много от младежките спомени на Сауаяма, а звученето перфектно пренася слушателя в атмосферата на аркадна видео игра, изпълнена с приключения.
Love Me 4 Me
“Love Me 4 Me” разглежда темата за любовта, която всеки човек изпитва сам към себе си, и колко лесна е тя на теория, но трудна за постигане в реалността. Особено когато включва преодоляване на вътрешни бариери, поставени именно от средата, в която сме израснали. Както Рина осъзнава обаче, е трудно да обичаш друг човек, когато не знаеш как да обичаш себе си, затова е готова да се изправи пред това предизвикателство и до края на песента е поела по пътя към себеприемствеността.
Bad Friend
Следващото парче е написано по повод преживяване, с което всеки рано или късно се сблъсква в живота си – това да е “Bad Friend”, да губи контакт с хора, които преди са били незаменима част от дните му. Определено е любимата ми песен от диска, защото мога да я приложа към няколко от важните приятелства в живота ми, които вече са просто познанства.
Fuck This World (Interlude)
Преходът към втората част на албума бива осъществен чрез “Fuck This World” – песен за климатичните промени. Посланието е ясно – макар и промяната да изглежда като мисия невъзможна, тя е кауза, за която си заслужава да се борим.
Who’s Gonna Save You Now?
“Who’s Gonna Save You Now?” е въпросът, който Рина отпраща към всичките хора, които не е могла да промени към по-доброто. Тя не вярва в отмъщението, но вярва в промяната, породена от подражанието на някого. Чрез тази песен Рина заявява, че е готова да поеме тази важна роля да помага на другите да отварят сърцата си към различното. А звученето определено може да бъде сравнено с нейния своеобразен триумф, че вече е успяла да постигне целта си на някакво ниво.
Tokyo Love Hotel
Така наречените любовни хотели са много характерни за Токио – в тях хората отиват, за да се отдадат на страстите си за една вечер. В парчето “Tokyo Love Hotel” Рина сравнява туристите и отношението им към Токио с престоя в един такъв хотел – забавляват се за една нощ и напускат, без да са научили нищо за държавата, хората и културата ѝ. Думите “Oh, but this is just another song about Tokyo” правят препратка към спомените, които Рина описва в “Bad Friend”, когато самата тя е била един от тези туристи в собствената си страна. Тези изживявания я карат да се чувства като аутсайдер в Япония и до ден днешен, въпреки че е осъзнала миналите си грешки и променила отношението си.
Chosen Family
Песента “Chosen Family” е посветена на ЛГБТИ+ общността, към която и самата Рина принадлежи. Концепцията за избрано семейство е много разпространена сред хората с различна сексуална ориентация и/или полова идентичност, защото много от тях биват заклеймявани от собствените си семейства. Парчето служи като напомняне, че всеки има своето място под слънцето и че всеки рано или късно открива дома си не като физическо място, а сред хората, с които избира да споделя своите травмиращи изживявания, но и щастливи моменти.
Snakeskin
“Snakeskin” е заключението на албума за западните фенове. В него певицата триумфално сравнява травмите в живота си с змийска кожа. Свличайки я, тя превръща негативните си преживявания в изкуство и показва своята автентична страна пред света. Змийската кожа на Сауаяма, досега знак на нейната уязвимост, вече е показател за нейната сила.
(А за японските си фенове Рина дава друго обобщение на своето есе чрез бонус песента “Tokyo Takeover”. Какво означава обаче то, ще оставя на вас да прецените).
