Мунтян/Розенблум – философия и изобразително изкуство

Сподели с приятели

Преди няколко месеца бях във Виена. За седмицата, в която бях там, видях много изкуство. Оставих сърцето си в десетки музеи и галерии, но това, което остана в съзнанието ми, е изложбата на Мунтян/Розенблум в музея „Албертина“. Не знаех кои са до онзи момент, но веднага ми грабнаха вниманието. Стилът им е нещо, което не бях срещала, затова отделих специално време да попия от всичко и да ги представя по вълнуващ начин.

Мунтян/Розенблум е съвместно артистично дуо, съставено от Маркъс Мунтян (роден през 1962 г. в Грац, Австрия) и Ади Розенблум (родена през 1962 г. в Хайфа, Израел). Двамата си сътрудничат от 1992 г.

Ади Розенблум и Маркус Мунтян

се запознават като студенти в Академията за изящни изкуства във Виена. През 1992 г. обединяват общата си страст и започват своята кариера като дуото Мунтян/Розенблум. 3 години по-късно основават Bricks & Kicks, една от първите управлявани от художници галерии във Виена. От 1999 до 2005 преподават по контекстуална живопис в Академията за изящни изкуства и получават национално престижната награда за визуални изкуства на град Виена през 2001 г.

„Гледаме се без да виждаме, слушаме се и чуваме само гласа в главата си.“

Рисуването е един от централните аспекти на работата на Мунтян/Розенблум, но те също така създават рисунки, текстови колажи, снимки и дори големи инсталации със скулптурни елементи, които стават фон за представления и филмови прожекции.

„Имаха усещане за изникващо учудване, сякаш никога преди не бяха поглеждали света наистина, никога преди не го бяха виждали в цялата му сурова яркост.”
Техните картини представят предимно групи от млади хора в лежерни ситуации,

които изглеждат отегчени или меланхолични, колебаят се между ежедневното и познатото, мистериозното и двусмисленото. Тези ситуации се случват в спални, обществени пространства или сред пейзажи. Обектите са разположени така, че да имитират позите, наблюдавани в модни списания и исторически европейски картини – от Ренесанса до 19-ти век – така че в крайна сметка тези незавършени и продължаващи ситуации да изглеждат театрални, като кадър от филм.

„Смъртта е по-универсална от живота: всеки умира, но не всеки живее.”
В завършените произведения на Мунтян/Розенблум текстовете са представени като авторска философия:

фрази и редове, откраднати на случаен принцип от романи и статии в списания, са залепени като описание на всяка една картина.

В композициите на своите рисунки двойката художници използват методи на семплиране на теми от историята на изкуството и съвременната поп култура. Отправната точка е въпросът как емоциите са артикулирани и интерпретирани в различни епохи. Те илюстрират сцени от ежедневието, поднесени с цитати, които да превърнат обикновената картина в тема за размисъл.

„Стаята беше езеро от спокойствие насред бушуващата буря. Някак си всички събития от времето минаваха покрай нас, ярки, пищно оцветени, твърде реални, за да бъдат реални, като фрагменти от забравен сън.”

В резултат на използването на литература в рисунките на Мунтян и Розенблум прониква още един план и дава представа за сложността на предизвикателствата, пред които се изправя човекът. Той поставя причината срещу въображението: гледане на нещата от логична и балансирана гледна точка, докато ги сравнява с болезнено и хаотично настояще. Мотивите се прилагат към психологическите нагласи на съвременното съществуване, понякога като израз на апатия, която се обръща към съпричастността на наблюдателя.

По думите на директора на MAC Кармен Фернандес Ривера: „Тези художници са разработили уникален стил, използвайки класически език, за да представят темите на своите творби, като същевременно търсят неяснота между абсолютната баналност и духовния патос.“

„Въобразяваме си, че помним нещата такива, каквито са били, докато всъщност всичко, което пренасяме в бъдещето, са фрагменти, които възстановяват едно напълно илюзорно минало.”
Картините на Мунтян/Розенблум са без заглавия,

въпреки че се разпознават по началото на фразата, която се появява в тях. Липсата на по-разяснителни заглавия допринася за неяснотата им. Има и цветни картини, които не са съвсем натуралистични, както и други, черно-бели. Това е поредната препратка към киното и фотографията и придава на изображенията, с тяхната изкуственост, неяснота във времето.

Мунтян/Розенблум виждат нещата от рационална перспектива, съчетана с пълно отъждествяване, с понякога хаотично и болезнено настояще, затягайки връзките между разума и въображението. Това напрежение, което придава на работата им характерната неразрешеност и дори дискомфорт, също я прави толкова привлекателна и стимулираща.

Някои от картините те карат да се чувстваш неудобно, някои биха те разплакали, но във всички случаи не оставаш безучастен пред посланието.

„Нашето проклятие е, че сме принудени да тълкуваме живота като поредица от събития – история – и когато не можем да разберем каква е нашата конкретна история, се чувстваме някак изгубени.”

Снимки от изложбата в „Албертина“

От Рая Сотирова

 

Може да харесате също: