Morio: Афоризми на стена

Сподели с приятели

Седмици наред гледам мои приятели, запознати и незапознати с уличното изкуство, да споделят постове и истории на тези готини рисунки, придружени със смели и лаконични текстове. Името на Morio се разнесе в Инстаграм като човекът зад тях и затова се свързах възможно най-бързо с него. Отговорите и историите, които разказа, ме оставиха още по-развълнувана за следващите му проекти, а интервюто, което направихме, е любимото ми дотук.

Как и кога започна да рисуваш?

Започнах като всички останали с тагове (гиздавите подписи на хората, които рисуват графити), когато бях четвърти или пети клас в училище.

Сериозно се заех да рисувам преди около десет години,

като през цялото това време съм бил твърд влакаджия, рисувайки предимно вагони или някоя друга легална стена с приятели. Преди не ме примамваха стените в града, тъй като ги намирам за прекалено удобни и лесни за рисуване, а това противоречи с възгледите ми за графити. Наскоро това се промени, защото осъзнах, че мога и да оставя нещо за хората, които не разбират що е то графит.

Кой беше първият ти графит и как се роди идеята за него?

Първият ми графит беше на влак. Един приятел, който въодушеви ентусиазма ми към тази дейност, имаше желанието да направи wholecar (изрисуване на целия вагон) и имаше нужда от помощ със запълването на боята. По това време просто снимах начина и нещата, които те рисуваха. Съгласих се да му помогна след дълго колебание и това се оказа едно от най-увлекателните неща, които бях правил. В крайна сметка wholecar-a не се получи, защото ни видяха (не знаехме какво правим по това време), но ми даде необходимия заряд, който ползвам и до ден днешен.

Някои те представят като “българският Банкси”. Какво мислиш за този прякор и какво носи той – гордост или голяма отговорност? С кое име искаш хората да запомнят работата ти?

Уха! Наскоро чух, че съм Moses (известен графитаджия, който рисува влакове) от AliExpress, което ме накара да се засмея.

Истината е, че не обичам определения и дефиниции.

Хората често забравяме, че мозъкът ни разделя света около нас по този начин, за да ни улеснява, но често това етикиране преминава в обсесия (дори невроза) за някои хора. Единственото общо, което имаме с Банкси е, че и двамата държим флакон и влагаме малко повече съдържание в нещата, които рисуваме, правейки ги по-достъпни за хората, които не се интересуват от графити.

Гордостта се старая да я изхвърлям при първа възможност,

тъй като съм видял, че единствено ми пречи, затваряйки ме към света и хората. Отговорността винаги я нося, но тя е строго индивидуална и няма общо с мнението или държанието на околните. Всеки човек има мнение и притежавам качеството да уважавам мнението на всеки, дори и да противоречи радикално с моето. Не правя предположения с какво ще ме запомнят хората, все пак това си е тяхна работа. Моята е да им слагам нещо пред очите.

Какво те подтикна да твориш в стила, в който твориш?

Осъзнатостта. На такъв етап от живота си съм, в който

търся по-дълбокото.

Афоризмите и мислите, които пиша до рисунките, са такива, че да съдействат да забележа това, което търся. Живеем във време, в което човек е максимално презадоволен и максимално недоволен, затова исках и стилът ми да бъде оскъден и дефицитен. Мисля, че в настоящия свят нищетата въздейства повече от пищността, дори и хората да не си дават сметка за това.

От какво се вдъхновяваш?

От живота. Нищо друго не ми е необходимо и това е може би най-силното ми качество. Нещата, които рисувам са за търсачи от търсач.

Сам ли измисляш концепцията на всеки нов графит?

Концепцията е заложена в афоризма или мисълта, която използвам. Това, което рисувам до нея, е моята интерпретация на казаното.

Не обичам да се ограничавам

и гледам да бъда тотален във всяко едно нещо, което върша, така че половината от творчеството ми е моя, другата половина е чужда.

Имаш ли интересни истории и случки покрай работата си?

Безброй. Една вечер имахме желание да рисуваме влак в София. Както стигнахме до вагона видяхме три тъмни силуета. Помислихме, че са полицаи, приклекнахме и започнахме да ги наблюдаваме. Бързо разбрахме, че е невъзможно да са униформени. Приближихме се към тях и видяхме, че са

трима роми на средна възраст.

Казахме им какво ще правим и че не ни пречат, и може ние да вършим своята работа, а те тяхната. Докато рисувахме, те разкачаха стъпенките на вагона под краката ни, за да продадат желязото. Бяха изключително куриозни като организация. Тарторът, който беше най-възрастен, облечен в бяло палто, слушаше дали няма наблизо човек или локомотив, а другите двама работеха под вагона с отвертки. Накрая тарторът дойде при мен и ме попита колко ни плащат за това, което правим върху вагона. Просто се погледнахме с приятелите ми и се изсмяхме.

Друга подобна случка е, когато бяхме решили отново да рисуваме влак, но на един от другарите ми рязко му стана зле. Започна силно да го боли главата. Бяхме готови да си ходим, когато той каза, че ще влезе във вагона да поспи, докато ние рисуваме. Той влезе, легна си и заспа, а когато бяхме готови с рисуването се качихме и го събудихме. Дрямката наистина му се бе отразила добре.

Какво ти се искаше да знаеш преди да почнеш да правиш графити?

Абсолютно нищо.

Магията в графитите и в живота е незнанието.

Всеки един момент можеш да се окажеш в ареста, в болницата, в някой храст, криейки се два часа, в бара със съучастниците си или просто вкъщи, почивайки след успешна акция. Не бих посмял да докосна тази магия с въображение и предположения. Човек изпитва първичен страх към непознатото, а любознателните приветстват непознатото с отворени обятия.

Би ли творил по същия начин извън България?

Разбира се, но бих писал текстовете до рисунките на езика на въпросната държава.

Какво мислиш за модерния феминизъм?

Нямам отношение, тъй като различията не ме плашат. По много въпроси съм на принципа: нищо не приемам, нищо не отхвърлям. Смятам обаче, че човек трябва да осъзнае, че всички сме едно цяло, а не да създава повече категории, по които да се делим. Докато има добро, ще има и лошо, а за да видим света, такъв, какъвто е, трябва и двете да изчезнат.

Дуалността носи само страдание, за съжаление.

Какво е посланието ти към младите?

Ти си най-важният човек в живота си. Слушай се повече и запомни, че всяко едно нещо, което чуеш от някого, е мнение, а не факт. Също така помни, че смъртта седи на дясното ти рамо и нямаш време за глупости.

От Рая Сотирова