Висше образование във Франция

Сподели с приятели

Франция – страната на кроасаните, непрестанните стачки и… моя избор за висше образование. Когато бях малка и през ум не ми е минавало, че ще уча в чужбина.

Винаги съм мечтала да бъда актриса. Ето защо да кандидатствам в НАТФИЗ беше най-логичният избор за едно момиче, мечтаещо да бъде на сцена. Но…

с времето онези детски мечти като че ли отшумяват.

Вече не мечтаем да бъдем балерини, певици, полицаи, а опознавайки себе си, сменяме посоката. В осми клас започнах да уча във Френската гимназия в София и без да осъзнавам първата крачка към моето образование във Франция беше направена. В момента уча „Медии и комуникации“ в Монпелие и не си се представям другаде.

А сега ще върна себе си назад във времето, за да ви разкажа за пътя, през който преминах, за да стигна дотук.

Целият процес на кандидатстване се случва във френската платформа Parcoursup. Благодарение на нея, имате възможност на едно място както да подредите желанията си за университети, така и да качите всички необходими документи, преведени на френски. Всяка година платформата отваря около октомври месец, позволявайки ви да преглеждате различни университети спрямо специалността, която сте си избрали.

Например: в търсачката изписвате „Икономика“ и виждате списък с всички университети, предлагащи тази специалност. Важно е да обърнете внимание на вида учебно заведение, което търсите! Частните университети са изключително скъпи, но за сметка на това

държавните имат такса от само 180 евро на година!

Вторият етап от кандидатстването обикновено се случва между януари и март. Всяка учебна година сроковете са различни, затова и не мога да кажа точен период. Това е най-важната фаза за вас. В нея подреждате десетте си избора за университети като всички те са равностойни. Някои от университетите, които сте избрали, може да изискват да отговорите на определени въпросници, особено ако специалността изисква от вас добро владеене на езика. По време на този етап е важно да се качат и всички необходими документи, преведени и легализирани на френски!

Ако изборът ви за висше образование е Франция, то е почти сигурно, че това, което сте избрали да учите, е на френски. За съжаление много трудно се намират бакалавърски програми на английски език.

Необходими са ви оценките от 11-и и първия срок на 12-и клас.

Държавните зрелостни изпити не се вземат предвид. Хубаво е да имате и взет изпит за ниво B2 по френски, защото без него шансовете ви за прием са доста по-малки. Ако едно нещо трябва да вземете от тази статия, то е, че французите си държат на френския!

От май месец нататък идва и последният трети етап, а именно приемите. Отново в платформата Parcoursup можете да видите в кои университети сте приети, в кои сте в листата на чакащите (на кое място) и в кои не сте успели. И тук имате два варианта – или да приемете окончателно мястото си в един от университетите, или да решите да изчакате за място в онези, в които сте в листите на чакащите. Аз лично за Монпелие изчаках и нещата станаха. Съветвам ви да видите на кое място сте в листите и сами да прецените шансовете си. Вярвам във вас!

Поздравления! Приети сте да учите във Франция! А сега какво?

Въпросът, който и аз си зададох в края на юни. Фактът, че само след два месеца животът ми щеше се промени напълно, от една страна ме караше да се вълнувам, но от друга все повече ме беше страх. Като за начало трябваше да си намеря квартира. Както предполагам навсякъде, така и във Франция търсенето е голямо. Особено в Париж.

Може да опитате да кандидатствате за общежитие, но трябва да го направите още през пролетта. Аз лично не успях да се добера до такова, затова използвах основно два сайта, в който търсех квартири – Leboncoin и SeLoger. Това са сайтове с обяви за всички френски градове. Имайте предвид, че за подобни квартири е необходимо да имате гарант – човек, който отговаря за вас пред наемодателя, че имате възможност да си плащате наема. Ако нямате такъв във Франция, бихте могли да заявите, че сте чужденец, за да се превърне френската държава във ваш гарант. Не се притеснявайте, приемат всички.

Съветвам ви, ако имате възможност, през лятото да си направите екскурзия до града, в който сте приети, за да ходите по огледи на място. Казвам го защото… мен по този начин ме измамиха. Имах квартира до момента, в който в края на август се озовах на улицата, защото такова жилище не съществуваше. Винаги бъдете нащрек, в която и държава да кандидатствате.

За съжаление, измамници има навсякъде.

Във Франция съществува и така нареченият colocation – споделяте апартамент с още няколко души. Това също е вариант в случай, че не намерите нищо изцяло за вас на добра цена. Започнете да търсите квартира веднага след като разберете в кой град ще учите. Хем ще има повече предложения, хем ще са на по-добра цена. Франция е социална държава и предлага много различни финансови помощи за чуждестранни студенти. Може да се консултирате на сайта Caf.fr

Пристигнах в Монпелие с автобус. 55 часа път от София. Признавам, по-добрата идея бе да платя, макар и по-висока цена за самолетни билети (за съжаление до Монпелие няма директни полети), но пък това пътуване ще го помня цял живот.

Когато пристигнах тук, се наложи да остана за няколко дни в един много уютен апартамент, нает от AirBnB, тъй като след измамата нямах квартира. Огледите се точиха един след друг, но за съжаление, в последния момент търсенето е още по-голямо, съответно шансовете по-малки. След два дни на упорито ходене по мъките успях да се сдобия с едно много артистично студио, точно по мой вкус! Голям късмет! Близо е до основната спирка на всички трамваи, които са и основен начин за придвижване тук.

Много хора се придвижват и с колела, и с електрически тротинетки, затова обмислям скоро и аз да си купя един велосипед.

На 5-и септември беше официалният старт на университетската година.

Моя първи ден като студент посрещнах малко плахо, тъй като всичко около мен ми бе непознато. В университета всички от специалността посещаваме лекции заедно, а за упражненията сме разделени на по-малки групи от около 40 души. Състудентите ми са доста симпатични, макар че все още са като че ли леко затворени.

Французите като цяло се славят с факта, че са големи шовинисти. Няма как, ако сте чуждестранен студент, да не усетите на моменти леко надуто отношение от тяхна страна. Като цяло те не биха се интересували особено как стоят нещата във вашата страна. Не биха ви задавали въпроси за това откъде идвате, не очаквайте да им е особено интересно. Аз ако трябва да съм честна, не съм голям фен на французите, но разбира се има и изключения. Намерих добри приятели тук, които съм сигурна, че ще ми помогнат в нужда.

След като се установих осъзнах, че все още не съм свършила някои основни неща във връзка с живота ми тук. Първото от тях бе да си направя френска банкова сметка. Важно е и вие да направите същото, тъй като тук помощи не се превеждат на чуждестранна банкова сметка, а същото важи и за заплатата, ако работите. Също така помислете и за френски телефонен номер. Както стана ясно, французите си държат на тяхното. Ако останете с вашия телефонен номер е сигурно, че няма да може да се свържете с почти никого тук.

След всички тези неща идва време и за френски социален номер,

с помощта на който ще имате здравни осигуровки тук, тъй като те не се плащат от висшето учебно заведение. С този социален номер имате възможност да си издадете и така наречената carte vitale – здравна карта, благодарение на която в случай че се наложи да отидете на лекар или да купувате лекарства по рецепта, не плащате нищо! Определено да си студент във Франция има много плюсове. Почти навсякъде бихте могли да се възползвате от намаления за студенти, показвайки студентската ви карта. Например в ресторанти и барове. Аз лично честичко се възползвам от тези привилегии.

И ето ме мен – 7 месеца след настаняването ми в Монпелие. Все още не съм се приспособила напълно към живота тук, но всяко начало е трудно. Смело мога да твърдя, че макар и често да ми липсва домът, заслужаваше си! Всяко едно усилие, всяка преодоляна трудност. Смятам, че да излезете от зоната си на комфорт и да се престрашите да преследвате мечтите си не е лесна задача, но ви учи на много. Учи ви да разчитате на себе си, да сте по-самостоятелни, да се предизвиквате. А няма нищо по-хубаво от това да си кажете:

„Постигнах го, благодарение на себе си!“

От Яна Пеева