Младият диригент Димитър Косев – между рока и класиката

Сподели с приятели

Интервю с диригента Димитър Косев

Димитър Косев е само на 26 години, но вече е диригент на оперите в Русе и Стара Загора. През 2015 г. с проекта си Crystal Bardess е избран от продуцента на Rolling Stones в Топ 20 на конкурса за световна авторска музика Call for Legends. В същото време е истински рок фен и от дете свири на китара и барабани.

Когато се наложи да избирам между рок и класика, ги събрах в едно.

Ако издател ти предложи на напишеш автобиография, какво би било първото изречение от нея?

През недалечната 1992 г. в един прекрасен квартал „Възраждане“ в гр. Русе… Ето така ще започне книгата за Димитър Косев, защото се гордея къде съм роден, къде съм израснал, по кои улици съм се въргалял и под кои коли съм бягал. При всички положения първото изречение ще бъде за това къде съм си изкарал детството.

Как се зароди интересът ти към музиката? Имаше ли от кого да наследиш любовта към нея?

Аз съм роден в музикално семейство, така че за мен да стана музикант беше неизбежно, а да стана нещо друго беше немислимо (смее се). И баща ми, и майка ми са музиканти. Също леля ми и братовчедите ми. Братът на дядо ми е доста популярен композитор. Хранели са доста надежди за мен още преди да се родя, така че за мен е голяма отговорност да бъда музикант в музикално семейство.

Кое беше първо за Димитър Косев – рокът или класиката?

В несъзнателните ми години първо беше класиката, а в съзнателните – рокът. На 6-годишна възраст започнах да свиря на пиано, а на около 10 години вуйчо ми пусна първите 2-3 групи: Godsmack, Rammstein и Disturbed. Те бяха първите групи, с които започнах да слушам съзнателно рок и метъл.

Димитър Косев за тийнейджърските години

Когато си бил тийнейджър, си бил част от рок група. Можеш ли да ни разкажеш някоя интересна история от това време?

Майка ми все още казва, че съм тийнейджър (смее се). Не съм излязъл от пубертета. Интересна история с рок групата… (замисля се). Мога да разкажа интересна история, когато свирихме рок със симфоничния оркестър – трибюта на Queen. В летния театър на Варна, след дъжд, беше мокро, аз се подхлъзнах на един кабел и пред 2500 души паднах за първи път на сцена. След това по микрофона казах, че съм благодарен, че първото ми падане на сцена се е случило точно пред варненската публика. Последваха аплаузи, но си беше голям срам.

Какъв беше като тийнейджър Димитър Косев? Имаше ли прякор?
Прякор и досега нямам. Иначе бях много спокоен тийнейджър. Подбирах много внимателно с кого да контактувам. Хубави години бяха, когато имаше игра зад блока – гоненица, криеница и т.н. Но това приключи, когато на 15 г. влязох в русенската група Division One и за отрицателно време си смених приятелите и обстановката. Ударих една черта на досегашния си живот и започнах на нов ред.

Какво би казал днес Димитър Косев на тийнейджърското си Аз?

Браво бе! (смее се). Бих го поздравил, че е бил спокоен, уравновесен и внимателен тийнейджър. Не съм правил неща, за които днес да съжалявам. Малко неща в живота са лоши, но едно от тях е да съжаляваш, че не можеш да промениш нещо, което си направил.

А какво мислиш, че той би казал на теб?
Много интересно, за такива неща не съм се замислял. Определено бих се гордял със себе си, защото не съм спирал да работя за мечтите и идеите си. Тийнейджърството ми приключи само преди 5-6 години и всъщност аз не го разграничавам от сегашния момент. Работя с хора, които са дори по-възрастни от майка ми и баща ми. Те ме приемат като малък на години, но голям на акъл. Със сигурност тийнейджърското ми Аз и сегашното ми Аз се гордеят едно с друго, че не са се отказали от мечтите си. Горд съм, когато и родителите ми се гордеят с мен.

Налагало ли ти се е да избираш между рок и класика?
Никога! Когато ми се наложи, ги събрах в едно.

Събития като предстоящия концерт (интервюто е проведено на 21.02.2019 г.) „Рок и Класика“ с група Сигнал, който ти дирижираш, ли е най-добрият начин да се съчетаят двата жанра?
За първи път ми се налага да свиря с оркестър и рок група песните, които тя е създала. Досега с Кикимора съм свирил Deep Purple, Whitesnake не с Whitesnake (смях), Queen не с Queen, както и Rainbow. В момента имам възможност да свиря Сигнал със Сигнал. Съвсем скоро ще дирижирам подобен концерт, но с Диана Експрес. Това е най-голямата отговорност, но и най-големият кеф – да си на сцената с хората, които са писали музиката.

Русе е твоят роден град. Въпреки честите ти пътувания по света, все още ли го наричаш свой дом?

Проблемът при мен е, че постоянно се местя. От Русе във Виена, оттам в Стара Загора, пак Русе и след това в София. Но за мен домът е там, където се чувствам най-приятно. В този смисъл Русе остава знаков за мен – градът, в който съм роден. „Вкъщи“ е онзи апартамент, в който съм живял до 18-годишна възраст, него наричам дом. Миналото лято имах интересен случай с моите родители. Бяхме с колата. Аз карах, а баща ми седеше до мен. В един момент каза: „Карай към вкъщи!“ и аз за първи път се замислих накъде е това. Макар понятието вкъщи да се е объркало малко за мен, любимите хора правят всяко място „вкъщи“.

Чувстваш ли се звезда? Особено като имаме предвид, че през 2015 г. с проекта си Crystal Bardess си избран от продуцента на Rolling Stones в Топ 20 на конкурса за световна авторска музика Call for Legends.

Това го разбраха само около 40 души, а ние влязохме в Топ 20 на целия свят за авторска музика. Всъщност няма какво да се обяснява – изборът се прави от най-големите колоси в света на продуцентството и музиката, а новината бе научена само от тези, които прочетоха поста ми във Facebook. Ако ще съм звезда, въпреки че на нашата сцена не може да се говори за звезди, предпочитам да давам пример на подрастващите, като им показвам, че е възможно без връзки и пари, без забранени средства, да се постигне нещо, дори и в такава противоречива страна като България. Само с работа могат да се получат нещата. Аз, например, съм в операта, за да работя. Ако искам голямо самочувствие, ще си направя един бизнес и ще тръгна по центъра все едно аз съм ги лепил тези плочки.

Разкажи малко за самия проект Crystal Bardess. Колко време работи по него? Каква е историята му?

В този проект бях поканен от Крис Керчева, която свири в него на китара и пее. Създавахме авторска музика, което вече не е нещо толкова често срещано. Тогава, между 2005 и 2013 г., беше времето на кавър-бандите. Но хората разбраха, че трябва да се свири и авторска музика. Естествено и ние правехме кавъри – Evanescence, Godsmack. Текстът беше на Явор Цанев (русенски писател), а ние написахме музиката, т.е. парчето беше изцяло авторско. В групата бяхме китара, пиано, флейта, обой и контрабас – формация, която е странно да чуеш, че свири прогресив рок. Особено в България.

Когато Крис ми каза, че ще участваме в конкурса за авторска музика, на мен ми беше ясно, че доникъде няма да я докараме, заради звученето и формацията – първо спиричуъл музика, второ на български, а и като разбрах кои са останалите кандидати. Това бяха групи с яко рок звучене или пък фънк с готина брас секция, докато ние изпълнявахме по-трудно смилаема музика. Според мен бяхме обречени, но минахме и първия, и втория тур, докато накрая бяхме избрани в окончателния списък на Топ 20. Ето че няма невъзможни неща!

Имаш ли някакъв ритуал за късмет преди да излезеш на сцена?
Имам, да. Винаги първо обувам дясната обувка. Никога, никой музикант не трябва да си оправя леглото в деня на концерта. Също никога не се качваш в асансьор в деня на концерта. Може да заседне и оправдание тогава няма. Това дори е изрично забранено със заповед на директора в Музикалния театър в София. Така е и в Шоуто на Слави по bTV.

Можеш ли да дадеш някакъв съвет на сегашните тийнейджъри за това как да бъдат успешни като теб?

Не, бих дал съвет на родителите им (смях). Каквото и да стане едно дете, то е продукт на родителите, на техните интереси, начин на живот и финансово положение. Затова трябва да бъдат възпитани родителите да ходят на театър и опера и да водят децата си с тях, да възпитат у тях култура.

Благодаря ти много за интервюто! Желая ти още много успехи и да останеш винаги тийн в сърцето си, каквито сме ние в Teen Station.
И аз благодаря!

От Бела Тотева