MELANIN: Дрехи, които разказват истории

Сподели с приятели

Melanin е бранд, създаден от група креативни студенти от Американския университет в България, които успяват да изразят себе си и същевременно да създадат артистична общност със своите привърженици.

Кой стои зад Melanin?

Филип: Всички ние. Не мисля, че имаме такава структура, която да има един основен човек, който да прави последния избор и да дава последната дума.

Всеки един от нас изпълнява различна роля, всеки има различни умения.

Гецата например е графичният дизайнер. Той направи логото, както и голяма част от дизайна, който седи в Инстаграм, много неща за сайта, дизайна на писмата… Като цяло, когато говорим за графичен визуален дизайн – той е човекът.

Естела е маркетинг и project мениджър. Отговорна е за това да сме отговорни, хаха. Също така, измисля много готини маркетингови стратегии, свързани със съдържание, и отговаря за това нещата да се случват навреме.

Стайков написа нашата книга. Води се като писателя на Melanin, разказвачът на истории. Но освен че отговаря за много от нещата, които казваме на хората, има и много други таланти и знания, свързани с бизнес развитието… С разрастването на бизнеса, той успява да ни насърчава малко повече в тази посока, да се интересуваме от гледна точка на легални истории и т.н.

Александър Найденов – Кърли е един много силен пламък в бранда. Неговата сила е в това, което той може да пипне и да докосне – във физическата част. Той има много интересни идеи за дрехи. Ходи да се занимава с шивачки, гледа платове, има висока критика от към това дрехите да са изработени, съхранявани и пакетирани добре… Тези операции той ги владее.

Огюн – Оги е последният човек, който се присъедини към бранда. Майсторът на камерата и на обработката, на доста “кинаджийски”, добре изглеждащи, естетически, визуални неща, които се движат. Където има някакво движение, някакъв motion. Той е изключително креативен човек с интересни идеи. Много се усетихме.

Изключително важно е, че ние всички сме приятели.

Прекарвали сме адски много време заедно, без да става въпрос за Melanin. Меланин е нещо, което ни свързва, но определено не е само това.

Пропускам себе си. Аз, Филип, го започнах. Вярвам, че най-голямата ми сила е да мотивирам хората. Гледам да се включвам на много места, но моята основна част в Melanin е свързана с изработката и поддръжката на сайта – да бъде активен във всеки един момент, да се следи какво се случва от страна на поръчките и т.н.

Освен това, много обичам дрехите.

В началото аз правех всичко. Онези неща, които изброих преди малко и сега се изпълняват от различни хора. Аз съм минал през всяко едно от тях. Не всичко ми е било интересно. Обичам да мисля и аз дрехите, обичам и с по-физическите операции да се занимавам, да мисля креативни идеи с останалите. Но това кой не го обича… Всички го правим.

Оги: Ние сме екип от млади и креативни, жадни за създаване хора, които най-вече са приятели. Колектив, способен да покрие нуждите за изграждане на един бранд. Всеки покрива звеното, в което е най-добър.

Георги: Зад Melanin стои хаосът като алтернатива (може би) на подреденото ежедневие.

Как ви срещна животът?

Филип: Животът ни беше срещнал още преди да започнем бранда. Това е много важно за Melanin –

ние всички сме приятели

и сме прекарвали адски много време заедно. Melanin е нещо, което ни свързва, но определено не е единственото. Обстановката при нас е супер неформална. Ние сме големи идиоти и се държим като такива и по мийтинги, и когато работим, и когато не работим. Това мисля, че действа като един социален мехлем вътре в самия бранд. Помага ни на настроението, на това да работим с усмивка, с вдъхновение. Просто да се чувстваме свободни. Оттам идва целият Melanin – едно желание за свобода, за изразяване на нещо, което не можеш да изразиш по друг начин.

Иначе се срещнахме с Георги Стайков. Имахме идея да пуснем книга (fiction) на бранда. Имахме нужда от писател и пуснахме едно състезание в AUBG. След което го разпространихме много хора изпратиха страхотни истории, но тази на Стайков просто беше разцепваща. Така се запознахме с него и той стана част от Melanin.

Георги: Конкурсът беше за човек, който може да събере всичките им истории, идеи, картини, които са имали през годините в съзнанията си, да ги облече в думи. Моята история бе кратък разказ, който по никакъв начин не спазваше заложените от тях условия.

След това се срещнах в една от сградите на университета в кампуса с Бух – човек, който вече не е сред редиците на Melanin, но завинаги ще остане част от проекта с нещата, които е направил. Предложиха ми да напиша цялата история и по време на зимната ми ваканция – всъщност в третата година от университета, написах новелата, която разпространяваме като част от Melanin.

Тя разказва историята на колекцията “Origins”.

Оги: Аз бих казал, че ни срещна изкуството. Ако не беше то, нямаше да имаме желанието да създадем нещо общо. Преди да стана част от екипа, те ми дадоха свободата и възможността да представя Melanin през моите очи. Така аз намерих мястото си през тях.

Ще ви върна назад във времето, в тийнейджърските ви години. Интересувахте ли се от мода тогава, правехте ли скици на дрехи?

Филип: Не, скици на дрехи не сме правили. Аз лично започнах да си драскам в тетрадката някакви идеи, когато започнах Melanin. До ден днешен може, ако нещо ми изникне в съзнанието, да си го надраскам, без въобще да имам някакви данни за рисуване или да съм го учил/минавал някакъв курс. Абсолютно нищо.

Както ми дойде – така го драскам.

Идеята е да запаметя на лист хартия креативна идея, когато ми е дошла музата. Не трябва да се подценява моментът, когато сме вдъхновени. Той е една златна рядкост и не бива да си мислим, че щом сега е дошъл, ще дойде пак. Някои неща идват само веднъж и не трябва да ги подценяваме. Трябва да ги надраскваме. Но от мода определено се интересувахме.

Аз имам страхотни спомени, още от 15-16-годишни, когато с Кърли в Козлодуй много се кефехме на хип-хоп културата в Щатите и на изгряващите звезди по онова време. Много гледахме нещата, които носеха тогава. Имаше един бранд Pyrex – първият, създаден от Върджил Абло, а след него е Off-White.

Много се интересувах от кецове и исках да имам още от малък. Помня, че когато Supra бяха известни, си поръчвах от Щатите и ги чаках с месеци наред да стигнат до Козлодуй. Имаше един сайт Eastbay, в който имаше супер много рапърски и хип-хоп неща. Много искахме големи суичъри, широки дънки, кецове. След това почнахме да се кефим на деконструирани неща. Може би не сме били толкова насочени откъм брандове, а по-скоро откъм естетика.

Това, което седи деконструирано, стана много модерно.

Някакви развлечени панталони с някакви парчета – тук скъсано, там висящо. Да ти грабва окото… До ден днешен ги обичам. Готов съм да платя повече за по-интересни дрехи. А тогава се интересувахме много, постоянно си показвахме в Гугъл и в Инстаграм разни неща. Винаги сме обсъждали със страст. Лично при мен и Кърли от музиката и културата около нея дойде всичко. Тя бе нещото, което ни доведе до модата.

Естела: Аз лично винаги съм се интересувала от мода. Правила съм си някакви деконструирани дрехи от стари парцалки, дрехи, неща… Винаги съм се вълнувала да следя тенденции или да ги пречупвам по мой си начин. Това, което ми беше най-интересно като се присъединих към Melanin, е че те всичките са момчета…

Чудех се как са решили да направят моден бранд.

Сега, когато мислим идеи за дрехи, се насочваме към унисекс моделите. Личи си как те, чисто като мъже, имат по-различна гледна точка и е много яко, че можем да си брейнстормваме и да си колаборираме за такива модни идеи.

Как се роди идеята за бранда?

Филип: Много просто. Бяхме втора година в университета и аз много исках да започнем нещо наше. Може би афектиран от идеята за млади хора без работа, но с дух и въображение да направят нещо. Нещо, което би могло да бъде бизнес и да е нещо тяхно. Като известните истории за Apple, Facebook, рапъри… Както те са се родили, така и ние.

Хора, които от нищото, с вяра в себе си, са правили това, което ги кефи.

Чудех се какво би могло да е това и много бързо в съзнанието ми изплува “бранд за дрехи”. Звучеше ми супер яко. Тъй като и аз се възхищавах на една определена естетика на дрехи, се чудех дали е възможно… Просто звучеше като истинско предизвикателство.

Не разбирахме нито от платове, нито от шивачи, нито дизайн на дрехи, нито от нищо. Но пък аз имах визия за това как биха могли да изглеждат дрехите. Имах определен вкус за тях, поръчвах си ги от определени места… Вярата в това, че имам вкус, ми помогна – незадължително добър, но пък интересен.

Запитах се дали е възможно да отида да си купя плат от някъде, да го дам на шивачка и тя да го направи, ако ѝ обясня… Това и направих в Благоевград – излязох, питах хора по улицата къде се продават платове, отидох до едно малко магазинче, питах за черен плат за тениска, показаха ми няколко. Пипах, пипах, усещах…

И това, което ми се стори най-яко на пипане, го взех.

Взех два метра от него, след това се върнах обратно на улицата, разпитах за шивачи. Имаше едни шивачи, с които до ден днешен поддържаме връзка и сме в много добри отношения. Качих се на третия етаж на една сграда, запознахме се, споделих им идеята ми за тениска, попитах дали могат да ми я направят и я направиха.

После тази тениска ми беше в ръцете, вече готова, *и никак лоша, между другото. Беше интересна – такава, каквато я исках. Е, имаше какво да се оправи по нея и впоследствие оправяхме… Но когато хванеш в ръцете си собственото си изобретение, което е дошло единствено от въздуха, чрез въображение – това е силен момент. Оттам започнахме.

Защо точно Melanin? Впрочем всеки път, когато го произнеса или прочета, сякаш преживявам някаква метаморфоза.

Георги: Точно заради причината, която споменаваш. Всеки път, когато го кажеш или прочетеш, сякаш преживяваш някаква метаморфоза. Думата “меланин” олицетворява отвъд значението в речника – креативният аспект, който влагаме в проекта и който е във всеки един от нас.

Естела: Аз съм сигурна, че всеки един от нас има различна интерпретация за това, което Melanin символизира. Но и то се е родило по един мистичен начин…

Никой не знае реално защо, но всички знаем.

Много е интересно. Melanin за всеки един от нас мисля, че символизира палитрата от цветове, които ние сме и които светът притежава. Melanin лично за мен е и онзи darkness, който всеки един от нас има. Или тази малка тайна и тъмна страна от човека… Melanin е нещо много специално и, както ти казваш, запомнящо се. Нещо, което ние искаме да събира хората и да ги обединява. Било това streetwear и artist community, било това ние самите или всеки един привърженик на бранда…

Да проникнем дълбоко в името Melanin. Какво преживяха хората зад него през изминалата година, преди да застанат срещу мен и да отговарят на въпросите ми?

Естела: Всеки един от нас преживя някаква метаморфоза и се превърнахме в по-добри хора, дори и професионалисти. Преди една година имахме един кризисен момент, в който нещата ни малко бяха на кантар. Всеки един от нас беше леко объркан и имаше нужда да се фокусира върху себе си, върху своето личностно израстване.

Много от нас завършиха или бяха завършили през тази година. Съответно започнаха да се ориентират кариерно.

Затова Melanin изчезна, но той продължи да гори.

Има хора, които останаха, активно говореха и се чуваха, някакви неща се случваха, но брандът не бе забравен през тази една година. Напротив. Всички продължиха да питат какво се случва с нас и къде сме се загубили.

Най-важното е, че всеки един от нас успя да намери времето да открие себе си, да се усъвършенства и да порасне, за да може да създаде време и пространство, в което да дава любов, енергия и пълноценни идеи към Melanin. Според мен това се случва във всяка една човешка връзка или бизнес връзка. Както много хора казват: Първо трябва да обикнеш себе си, за да можеш да даваш любовта си към нещо друго или на някой друг. Мисля, че точно това стана и с нас. Намерихме време за нас самите, за да може сега да даваме от времето си на Melanin по-пълноценно, и да горим с още по-силен и пламтящ огън.

Георги: Истината е, че не можеш да твориш постоянно. Аз съм в екипа вече от повече от две години, другите – повече и от мен. Докато правехме и създавахме Melanin, животът ни удари – всеки по различно време, по различен начин. Имахме проблем да се синхронизираме.

Всички искахме да творим, но имахме нужда да потворим малко поотделно, за да можем да видим какво ни липсва, да разберем, че идеята зад бранда липсва и ние наистина искаме да създаваме това, което сме започнали. Да се съберем отново с подновени сили. Не че сме се разделяли всички изцяло и Melanin, противно на сторито, което качихме преди няколко седмици, не е умирал и не е загивал.

Дори и в някой момент в бъдещето аз да не пиша истории, които разказват за света му Ninalem… Дори останалите от екипа да не създават това, което създават,

Melanin никога няма да умре. Той винаги ще остане част от нас.

За всеки един от нас брандът е бил първото нещо в даден аспект, в дадено направление. За мен това беше написването на новела – за пръв път в живота си направих подобно нещо. Завинаги ще го помня и завинаги ще съм благодарен, че Melanin влезе в живота ми, или по-скоро аз влязох в неговия… Нямам идея.

Опишете ни процеса на създаване на една дреха – от раждането на идеята до момента, в който правите фотосесия с нея с модели.

Филип: Процес със сигурност има, но може би не всеки път се случва по точно определените стъпки. Хайде да говорим за колекция… Гледаме няколко неща да си съвпаднат, когато планираме да пуснем колекция. Първо, трябва дрехите да отговарят на сезона, когато ще я пуснем. Второ, самите дрехи да ни отговарят на концепцията, която пък да отговаря на нашите идеи, които сме развивали досега.

Идеите за дизайните на дрехите могат да дойдат от много места.

От това как някой в Пинтерест си е събирал някакви неща, които го кефят… Но винаги е комбинация от неща, които всички ние сме преживели и накрая добавяме нещо от нас. Например някой казва: “Ей, имам една тениска, която много ме кефи, и си представям да направим нещо подобно, обаче ще има и още нещо”. А друг отвръща: “Да, ама това дали ще е удобно?”, трети ще каже: “Ами, аз си го представям по съвсем различен начин…” И така събираме идеи.

Някои може да си надраскат на тетрадка, други може да покажат скрийншоти, трети да си извадят някакви дрехи, които те имат… Всеки има различно виждане и различна връзка с дрехите. Аз създавам много дълбока връзка с някои от моите дрехи и знам, че всеки човек го прави. Между другото, онзи ден си изхвърлих много голяма част от дрехите в гардероба.

С всяка една си имах спомени.

Дали нещо го поглеждаш и знаеш: “О, това е най-удобното!” или най-топлото през зимата, или “Супер много обичам да го нося в някакъв определен социален контекст”, “Много обичам да спортувам с това” и т.н… Ние се опитваме да правим дрехи, с които хората да се свържат по този начин и да бъдат нещо ценно за тях. И така – вече сме измислили няколко идеи за дрехи.

Опитваме да мислим и как самите те да се свързват помежду си – в една колекция. Трябва да могат да се носят заедно, да си отиват. Просто да си личи, че са от едно семейство. Когато ги измислим, отиваме за платове в големи складове.

Оставяме се да се лутаме, да се изгубим.

Имаме някаква идея какво търсим, но пък и не сме затворени за нови неща – за нещо, което малко да ни промени концепцията. Преди да купим плата, дори говорим с шивачи относно това докъде ще бъде възможно да се изработят тези дрехи и търсим съвети за места, от които да закупим платове.

Невинаги нещата вървят по точно определен ред. Добре е да бъдем максимално гъвкави според ситуацията. Гъвкавостта е важна. Малък бранд, много неща се случват едновременно – нямаш избор. Има структура, но не е най-важната.

Вече имаме плата,

отиваме при шивачите и им обясняваме по всякакви начини, хаха. Ние имаме свой език на комуникация, те си имат техен… Трябва да се намери балансът между двата. Винаги трябва да се направи мостра. Тя почти никога не е идеална, което е добре. Затова е мостра. А следващият модел най-вероятно е перфектен. Или поне се доближава максимално до това, което сме искали.

Често и шивачите имат креативен принос,

което е напълно ОК и добавя персонализация към крайния резултат. Докато дрехите се изработват, ние вече мислим плана за това къде ще ги складираме, кога ще ги снимаме, какви ще са идеите за снимките, кога трябва да са готови… Има един такъв план, който се прави, и се създават много събития, които се подреждат – шиене, снимки, пакетиране, дизайни за пакети, комуникация с печатници, съдържание за социалните мрежи, снимки… Хармония.

Всичко това влиза във “времеви план”, защото когато имаме яснота, максимално рано обявяваме някаква дата, на която ще пуснем нещата. Доста пъти сме правили събития за пускане на колекция. Всичко, което ни хрумне.

Георги: Аз съм бил част от фотосесия и съм виждал как я създаваме с друг човек пред обектива. Самият процес е различен от обичайната фотосесия, когато всичко е сковано, хората не знаят къде да си сложат ръцете, как да застанат, какво да правят… Това, на което ни е научил и опитът в университета и това, което сме работили заедно или поотделно, е че много по-важно е да създадеш емоционална връзка, дори и тя да е моментна. Това се опитваме да направим винаги.

По този начин успяваме да влезем с всичките си сетива

и цялото си същество в задачата, която изпълняваме. Обикновено правим стотици кадри, от които след това се избират най-подходящите – тези, които носят най-силно вълнение. Всичко зависи от локация, идея на фотосесията, колекцията, какво ще си пасне… Много малки елементи от пъзела, които напасваме понякога много добре и предварително подредено, но понякога и на момента.

Кърли: Фотосесиите стават супер спонтанно. Нямаме някакъв предначертан план, което може би е най-интересното. Винаги сме правили всичко на freestyle и това ни отличава от всички.

Дава ни творческа безкрайност.

А именно – от локация, която всеки би си помислил, че не става за снимане, ние бихме могли да снимаме на нея. Фотосесиите обикновено продължават доста дълго време. Винаги различно. Можем да снимаме цял следобед и цяла вечер, около доста бири и доста пици, хаха. Но можем да снимаме и кратко.

Последната фотосесия, която направихме, беше в изключително екстремно време – навън беше около -15 градуса и бяхме на паркинг. Идеята ни беше да снимаме там, за да бъде по-подземен, съответно и по-топъл. Обаче този, който си избрахме, беше отворен и самият процес с преобличането беше изключително болезнен както за модела и фотографа, така и за всички нас. Въпреки това, успяхме да направим успешна фотосесия. Дори снимките, които направихме, са на Shizo – бийтмейкъра на V:RGO.

Моделите – хората, носещи дрехите ви. Винаги са супер интересни и ме карат да си задавам въпроса – как ги избирате?

Естела: От първата ми фотосесия с Melanin със shadow clothing-а, в която активно участвах в организация, brainstorm и т.н., моделите сякаш се появиха от само себе си, колкото и странно да звучи. Може би си забелязала, че много често дори ние участваме в нашите shooting-и. Това е просто, защото се припознаваме много в историята ни и защото искаме да се действа, хаха.

Винаги сме включвали много хора

и това са били човеци, които се кефят на нашия бранд и които много добре влизат в ролята и съвпадат с историята, която искаме да разкажем чрез дадена концепция. Якото е, че ние имаме история и книга дори, и когато попитаме моделите: “Ти към коя нация си, какъв персонаж си?”, те също могат да се определят – към тъмните, към светлите… Не си подбираме някакви специални инфлуенсъри или такива, които не знаят нищо за нас.

Винаги са хора, които наистина обичат това, което правим.

За нас дори фотосесиите са начин да ги обединим – те са много важен аспект от това, което ние се опитваме да правим. Да създаваме нашата общност, за да бъде обединена. Дори когато се съберем, за да измислим концепцията за фотосесия, готиното е, че всички започваме да работим в една посока и всеки допринася с нещо уникално.

Оги: Нашата насока е най-вече към такъв тип хора – отворени, абстрактни…

Хората са част, която допълва дрехата. И обратното.

В началото в голяма част от визуалния content на Melanin са участвали хора от екипа, но това е така, защото тогава те са били запознати с историята и концепцията. В бъдещите проекти искаме да се показват други лица, освен нашите, с цел колаборация с креативни личности.

Георги: През годините сме работили и с едни и същи хора, и с такива, които идват за една фотосесия и никога повече не се връщат. Със сигурност в някои ситуации е добре конкретният човек да има опит в това нещо, но не е задължително.

Кърли: Работата с хора без опит е най-интересна, тъй като има едно време, в което тези хора трябва да се пречупят, да вникнат и да усетят есенцията и самия vibe на самата дреха и на самото чувство, което искаме да пресъздадем.

Помня, че правехте евенти на разни интересни места. Разкажете ни малко повече за тях и реакцията на посетителите.

Естела: Първият ни евент се е получил супер несъзнателно, хаха. Говоря за този с първите тениски, които Филип е създал заедно с Бух и Гецата. Те са направили парти в общежитията, на което са разпродали всичко за отрицателно време. Хората са се изкефили на идеята. Всяка една тениска е била свързана с число, което е имало своето послание.

21 тениски, защото Melanin е създаден на 21 март.

Всички много харесваме числото 21. То има яка символика. Те са направили евента супер not intentionally и оттам нататък, винаги когато сме правили такива събития, сме искали да разкажем история и отново да накараме хората наистина да се потопят в магията, която ние създаваме чрез бранда. Така впоследствие започнаха да ни канят насам-натам, тъй като винаги правим нещо много концептуално. Вярваме, че всеки един човек е артист.

Филип: Никога не сме третирали Melanin единствено като бранд за дрехи. Искахме, искаме и винаги ще искаме той да бъде едно пространство, в което ние креативно да изразяваме себе си и идеите, които имаме. Затова, ако имаме идея за събитие, може да го внедрим в концепциите ни. Ако имаме каквото и да е, се опитваме да е възможно, да е по силите ни…

Последното събитие, което направихме във Фабрика 126, беше голямо предизвикателство. По него работехме аз и Бух. Включваше супер много неща, беше страхотен опит. Помня как два-три месеца през лятото, когато се случи, аз пращах по стотици мейли, търсех инвестиция… Накрая ми отговориха от стотици места, компании и единици хора. Навсякъде, закъдето се сетих.

Трябваха ни две хиляди и няколко лева, за да осъществим събитието.

Сега не звучи много, но тогава ги нямахме тези пари. Интересното бе, че някак ги намерихме. Малко задлъжняхме, малко от инвестиции спечелихме… В крайна сметка, успяхме да привлечем един български рапър Атила, който да пее на събитието. Както и неговата приятелка Акаша – страхотен хип-хоп ъндърграунд urban диджей, която също е много дълбоко в хип-хоп културата в България. Успяхме да организираме да има напитки, да има различни кътове… Искахме да направим нещо, което наистина да ангажира хората. Даже това беше голям урок, защото ние малко направихме повече, отколкото трябваше, хаха.

Това винаги е било наш проблем, защото много често сме обърквали хората. И сега ги пообъркахме малко, но имаше интересни впечатления. Дойдоха около стотина души на това събитие, което за нас беше много, и ние се пръскахме от кеф.

Организацията беше жестока – трябваше да мъкнем всякакви неща.

Трябваше да организираме превози, много хора… Много наши приятели ни помогнаха и съм им безкрайно благодарен. Ще им бъда завинаги. Но когато човек наистина иска нещо и когато го вижда, и се бори за него, просто такова чувство се поражда в него в тази посока… То става толкова силно, че чак заразно. И хората около теб го усещат и искат да са част от това нещо. Ние имахме тази енергия и ни беше много готино. Това беше най-важното – забавлявахме се през цялото време. Имаше страхотни отзиви.

На това събитие направихме изложба от български артисти, които или са фотографи, или рисуват, или правят някакъв дизайн… Въобще, каквото и да е. Имахме за всеки един артист страница на нашия сайт, до която се стигаше с QR код. Това бе обвързано с една задача – quest, която хората трябваше да изпълнят. Имахме кът на събитието, в който се продаваха дрехи и в който имаше концептуално пространство за снимки, направено в стил “Лудия Макс” – с накакви разрушени предмети, които бяха много тежки и трудни за мъкнене дотам… Отделно бе и пространството с музиката, бара, светлините…

Общо взето, една стабилна организация от двама души. Винаги сме се стремили да го направим интересно за хората. Да дадем на всеки един човек, любов, позитивна енергия, както и нещо, с което да ни запомни и самият той да допринесе.

Друг е въпросът дали хората искат това.

Има такива, които просто искат да отидат на събитие и да си почиват, да си пийват, да се наслаждават… Не непременно да трябва да правят нещо. Това беше добър урок, който научихме. Но въпреки това, ще продължаваме да имаме скрити неща в евентите, както и в дрехите – скрити послания, скрити задачи… Неща, които човек да свърши, и да стигне донякъде. Тази мистерия винаги ще бъде част от Melanin.

Георги: Евентите ни винаги са били на малко по-интересни места – необичайни клубове. Винаги се стремим да измислим нещо различно от това, което хората ще очакват. Не просто да отидеш и да видиш пет закачалки с пет тениски… Те винаги са там, но основното нещо в Меланин е, че

дрехите разказват история.

Във всяко едно събитие, което организираме, винаги се опитваме да го направим интерактивно и хората много се кефят. А на евента във Фабрика 126 бяхме малко като работилница в час по трудово, хаха. Бяхме взели сухо лепило и ножици. Хората идваха, носеха си коктейлите, спираха се при нас, оставяха всичко, което държаха в ръце и се заговаряха един друг – кой кога е срещнал Меланин, какво ги вълнува… Ние изрязвахме с тях, залепвахме… Това е един малък пример за нещо, което можем да направим. Смятаме, че както хората, така и ние, заслужаваме повече от просто дреха, която ще хвърлим в гардероба.

“Clothes tell stories, but it’s the wearer that writes them.” – Изберете си дреха, която съответства на личността ви. Каква е историята зад нея?

Георги: Всеки от нас вярва в това. Първото нещо, което си купих от Меланин, още преди да се присъединя, беше една от маските. Тя е била в комплект с едно друго горнище и половината от маската е покрита с текст. Разказва история. Винаги ще имам специална връзка с нея, защото беше първото нещо, което си купих от бранда. Исках да ги подкрепя. След това станах част от тях и продължавам да си я нося, особено през зимата. Но избирам Phantom Cloak. Това е моята дреха.

Мен винаги са ме привличали по-тъмните персонажи в литературата

тези, които хората приемат за зли, но никой не знае, че въпросният зъл персонаж не би могъл да бъде описан точно като такъв. И за всичко, което прави, има причина, която е много по-дълбока от това, което се вижда на пръв поглед.

Phantom Cloak е нещо, което ме кара да се чувствам по различен начин. Може да звучи повърхностно, че говоря така за дреха, но то не е свързано с това какво хората мислят за нея, а изцяло с начина, по който ме кара да се чувствам. Изцяло мой. Както се чувствах, когато бях малко дете и гледах филм за супергерои… Кара ме да вярвам, че мога да създам нещо и да правя нещо различно от обичайните ежедневни дейности. За мен Phantom Cloak е портал към друг свят, в който мога да вляза, мятайки дреха върху гърба си, мушвайки ръце в двата ръкава, слагайки качулката… И тръгвам. Няма кой и какво да ме спре.

Естела: Моята дреха също е Phantom Cloak. Мисля, че той най-добре олицетворява мистиката и тъмната ми страна. Когато го облека, винаги се чувствам като някакъв супергерой, но може би от лошите, хаха. Просто ми дава една такава енергия и допълнително самочувствие, което никоя друга дреха не успява да ми даде.

Любимото ми е, че има огромна качулка, че е криво…

На пръв поглед дори можеш да кажеш леко дрипаво, но всъщност не е. Просто е много интересно и винаги, където и да го нося, всички ме питат откъде е. Аз се гордея да кажа, че сме го направили ние.

Оги: Аз лично откривам най-много себе си в дрехите на света на Duskland. Основната причина е черният цвят, защото той говори много, дори и да е толкова потаен. Той също е абсорбатор на околните енергии, но не в лошия смисъл. Тази дреха принадлежи на отхвърлените от другите две нации, които бродят из долината на сенките. Както аз също не малко пъти съм бил отхвърлян, заради нещата, с които съм се занимавал, за да открия себе си, но пък съм намерил впоследствие точните хора, които да ме подкрепят в това, което създавам.

За финал – подарете послание на нашите читатели чрез някоя готина песен, книга, цитат – нещо, което ви е изкефило.

Филип: Като за финал, искам да кажа лично от мен quote, хаха. Не е точно quote, но ще го изразя така, както ми идва. Това е, че виждам хора, които имат страхотни идеи, желание и въображение, но дотам. Трудно им е да повярват, че могат да направят нещо, че то би било възможно да се случи. Каквото и да е… Което ти хрумва просто ей така и те пали. А има и много неща, които хората не виждат.

Затова моят съвет е:

Поне пробвай! Поне тръгни нанякъде, защото не знаеш къде може да те отведе.

Недей да го мислиш твърде много. Многото мислене, без действие, отива не до бездействие, а до депресия даже. Съвсем сериозен съм. Многото мислене, очакванията и плановете са отровни за нас, хората. Трябва малко по-свободно да го караме, малко повече да си вярваме, да пробваме всякакви неща. Едновременно и лесно да ги пускаме.

В началото, започвайки Меланин, аз не знаех, че това ще се превърне в бранд. Казах си, че просто ще опитам да направя някакви дрехи. После ще направим една колекция. Винаги съм си мислил: “Ами, сигурно няма да стане… И какво от това?! Голяма работа! Ще го пуснем и това е. Ще сме научили някакви неща.”

Аз в момента съм много щастливо открил своята професия, която е UX дизайн. Достигнах до това единствено благодарение на Меланин. Просто човек не знае какви хора ще срещне, какви умения ще придобие в преследването на нещо… Благодарение на Меланин дори се запознах с Естела, която е моето гадже – човекът, когото най-много обичам на света и с когото съм сигурен, че ще прекарам остатъка от живота си. Така че може Меланин да не стане “голямата работа”, което е окей, но в крайна сметка човек губи, ако само мисли и не пробва. Никога не знаеш. Пробвай смело и пускай смело неща, които не те кефят.

От Ния Андонова