Мартин Янков и Реките на София

Гирлянди от светлинки оцветяват водата на… един канал. Музика долита от една софийска река. Картини висят или са подпрени на стените на коритото. Фестивалът “Реките на София” наистина вдъхва нов живот на тези позабравени, поразрушени и позамърсени градски реки. Някога именно тези водоизточници са били причината София изобщо да се развие в полите на Витоша. Сега един ландшафтен архитект и Changemaker, има идея как отново да ги превърне в центрове за социални иновации. Вече две години подред той и екипът му развиват този проект за облагородяване на градската среда и се целят все по-нависоко и по-надалеч.

Представяме ви двигателя на промяната Мартин Янков

Може би да започнем с едно представяне? Какви са твоите проекти, мечти, вдъхновения? Откъде започна?

Те мечтите не са спирали и аз от малък си мечтая постоянно. По едно време бях “спрял” мечтите или по-скоро не влизаха в практика, така да се каже, и това беше по време на ученето ми, защото там винаги има някакви ограничения. Там влизаш най-малкото в някаква структура. Някаква канализация да го наречем. (Смее се) Нали ти казах, не обичам ученето реално. Но от малък вярвам, че хората могат да направят всичко. И си казах, защо и аз да не съм един от тези “Хора”?

Виждаш какво се случва по света сега, а и в историята също. Има невероятни примери за това как мечтите могат да бъдат пренесени от едно имагинерно пространство директно във физическия свят и да променят всичко, с идеята промяната да е към по-добро, а не лошо.

Винаги съм я имал тази смелост да мечтая. Като бях малък тя се изразяваше повече в това да правя пакости, да бъда лидерът  и създателят на пакостите в кръга ми от приятели. С порастването вече, а и времето, което прекарах в Англия и тамошната “канализация”, улегнах и да започнах да прилагам въображението си в малко по-градивни неща.

Образованието като ландшафтен архитект, което получих от там, ми показа едно много интересно взаимодействие между средата, в която живеят хората, построената градска среда, и как те се променят спрямо нея. И за работата на ладшафтен архитект и урбанист, когато отидох в Англия, разбрах колко по-комплексна е. Допреди това си мислех, че правиш просто едни паркове и градини с единствената цел да са красиви и декоративни. Но те всъщност имат една животопроменяща функция в обществото. Особено, когато самото общество участва в процеса на тези промени.

Tова много ме вдъхнови и тази енергия, която си имам от малък, успях да я насоча именно към подобряване на градската среда чрез въвличане на обществото. Това е и един много добър инструмент за събиране на хора и за пробване, тестване, експериментиране с това на какво сме способни, когато се съберем заедно.

Каква е твоята мечтана градска среда?

Тя е непрекъснато променяща се и това е единствената константа. Но аз си представям една пълна утопия, в която хората сме в баланс с природата. Създаваме едни приятни пространства за живеене на хора и животни. Ядем хубава храна и имаме чисти въздух и вода.

Искам да вярвам, че тези живописни пейзажи, които гледаме на места извън града, могат да бъдат пресъздадени и в градски условия. Освен тези физически белези, отношенията между хората и тяхното желание да променят своята среда по градивен начин трябва да бъдат развити. Но това трябва да е натурален процес, а не наложен със закони. Хората трябва да осъзнават, че промяната идва от тях самите.

 

А как се свърза с Changemaker-ите?

Когато се върнах от Англия, си имах някакъв кръг от познати, но аз доста се бях променил вече, а приятелите ми си бяха останали същите. И макар че все още сме си много близки, както преди да замина за Англия, имах нужда да се срещна и с повече хора, които активно работят за промяна на средата на живот. Изненадах се в София колко много срещи има именно на такива теми и започнах да ги обикалям, обикновено сам.

Първия път, когато дойдох тук (в Къщата на MOVE.BG), се бяха събрали точно Changemaker-ите. Събитието носеше едно супер добро и оптимистично чувство за бъдещето на България. И всички събрали се работеха по различни, но еднакво важни теми – здраве, изкуство, роботика, психология… Всички живееха в това възможно бъдеще за България, в което аз винаги съм вярвал и съм знаел, че е постижимо. Тук се бяха събрали всички звена на бъдещето на едно място.

Тази идея много силно резонира с мен и това, което съм си мечтал за България. Бях си направил преди време една карта на България, на която има точки във всеки град, които са свързани помежду си, а самите точки са всъщност хората, които имат желание да променят нещо. И те са всякакъв тип хора, които носят различна “светлинка”. Не са само експерти и специалисти, а и “кварталните хора”, които търсят начини да са полезни и да развиват средата. Но липсва тази мрежа на свързване. Когато дойдох тук в MOVE.BG, видях тази идея в зародиш и това много ми хареса. Така и създадох организацията Колективът, която има за цел точно да събира тези малки общности и хора, тези “светлинки”, заедно и да работим за тези смели “мечтателски” промени в градската среда.

Да си Changemaker означава ли само да носиш тази енергия и светлинка, или има и друго измерение? Каква е твоята дефиниция за Changemaker?

Определено са по-ценни тези хора, които вече са започнали да работят за промяната. Те имат опит и познания за това как работят институциите, имат контакти, имат екип… Но важна част от работата на един успял Changemaker е да въвлече в промяната и малките Changemaker-и, тези, които имат желанието и енергията да направят нещо, но не знаят как да започнат. Ако успеем така да се синхронизираме експертните Changemaker-и и сега прохождащите Changemaker-и, вярвам, че ще постигнем най-великия проект на планетата досега, защото такава организация няма. А аз знам, че може да има.

А промяната откъде тръгва тогава от хората Changemaker-и или от средата?

За себе си успях да докажа, че започва с една обща цел. Когато има такава обща цел, която кара хората да се събират не само за забава, което също е нужно и важно за изграждането на връзки, но за да допринасят за целта с ръцете си, с умовете си, знанията си и опита си, тогава се получава най-добрата симбиоза между човек и среда. Това е най-добрият пример за това как средата и нуждата от промяна на средата могат да повлияят на хората.

Най-простият пример за това е и фестивалът “Реките на София”, който започнах миналата година и просто доказах, че една такава мечта е възможна. Като си поставихме тази смела цел да направим нещо в коритата на реките, толкова много хора се обединиха около нея, дори и институциите, които обикновено са много закостенели орехи и не са много съгласни да правят нещо опасно, смело, леко на ръба… Обаче се включиха и те. Вложи се толкова много енергия в този фестивал и от организаторите, и от посетителите, че аз се изненадах.

На много хора разказвам как през живота си аз не съм организирал успешно нито един рожден ден, даже и след фестивала рожденият ми ден не се получи както си представях, а това е именно, защото сам си го организирах. Но когато се събрахме толкова много хора с целта да организираме някакво събитие, се получи страхотно. Аз започнах с идеята, но след това към се включиха много експерти, професионалисти от различни сфери, работихме много здраво всички заедно и фестивалът взе, че се получи. Първата година дори беше на три локации, справяхме се с наводнения на реката, имахме музикална програма, изложби… Много добре се получи.

 

А каква би била ролята на младите, може би бъдещи, Changemaker-и в промяната още сега?

В Англия научих един хак от двама опитни ландшафтни архитекти. Срещнали се те в един типичен английски пъб да обсъждат как на един парцел в Лондон вместо да се правят градини и места за социализиране, ще се строят небостъргачи. Но разговорът не приключил в пъба и с няколко тактики те успяват да започнат дискусия в парламента, да сменят договорите с голям хонгконгски инвеститор и да изпълнят проекта си. Постигат го с този хак, който малко ме е страх да споделя, защото ако попадне в лоши ръце… но нека бъде. Нека го има в свободното пространство и да се използва за добро.

Хакът е, че те пишат писмо с градивна критика и с предложения какво може да се направи с този парцел, който са си набелязали, но не пращат писмото директно към общината, защото това е като глас в пустиня, да общуваш директно с такава институция. Вместо това, намират кой има общ интерес с тях да не се презастроява това място. Свързват се с няколко асоциации, местни малки бизнеси и няколко ландшафтни организации и накрая се оказват с 30 партньори, които са с установени имена, собствени медии и милиони последователи.

И така писмото им вече не е тяхно писмо, а е писмото на 30 организации и техните милиони последователи. Директно това отива като едно организирано цунами в общината. Общината пък се вижда в чудо – едно писмо, трето, четвърто, десето… Медии и хора се обединяват и прилагат натиск върху решенията на общината, която в крайна сметка обжалва решението за строежа и това започва дебати в парламента, иначе ще бъде нарушен демократичният процес. Вече обаче към този проект има насочено толкова внимание от медии и обществото, че представителите в парламента нямат избор освен да променят решението.

Идеята с две думи е, че когато имаш някаква достатъчно голяма идея, винаги можеш да си сформираш колектив от съмишленици и да я постигнете заедно. Защото когато ти си в мнозинство с хора и организации, няма много какво да те спре. Затова бъдещите Changemaker-и трябва да се научат да се обединяват под общи идеи. Точно както организираната престъпност е най-опасна, така и организираното добро е най-голямата градивна сила в света.

Идеята с фестивала “Реките на София” също се реализира по този начин. Просто се свързах с един, с втори, с трети човек с авторитет, те ме насочиха към следващите партньори и така от едно зрънце, една идея, стана лавина и се реализира тази мечта.

 

В такъв случай, къде има най-голяма нужда от свежа кръв – в политиката, в бизнеса, в гражданските организации? Къде младежите биха имали най-голямо влияние?

Със сигурност в сферата, към която ги води сърцето. Всеки си има собствена посока, собствени таланти. И има страшно много варианти да си влиятелен и да въвличаш много хора около себе си. Ключовото е да се събираме, когато искаме да направим нещо голямо и добро. Дали в предприемачеството или НПО-тата има най-голяма нужда, не мога да кажа. Важното е да е начинание, от което имат полза максимален брой хора.

Има ли някакво специално know-how, което си получил от общността на тези двигатели на промяна?

За мен най-вдъхновяващо беше да видя тази моя идея за създаването на колективи реализирана и работеща. Първия път като видях всички събрани на едно място, много се развълнувах. Беше направо сюрреалистично. Веднага си представих тази една среща омащабена из цяла България и разбрах как можем да го постигнем. Някакви по-конкретни тактики предстои да науча, защото отсега нататък все повече ще си партнираме с MOVE.BG и Changemaker-ите специално. Започнахме вече да си взаимодействаме по проекта “Реките на града” (следващата цел на фестивала “Реките на София” е да се състои и в други градове).

 

А защо именно реките?

Реките са един много пренебрегнат ресурс. Предстои ни да остойностим реките. Да, всеки осъзнава, че реката, водата, е важна, извор на живот. Но трябват реални цифри, проследяеми резултати и примери, за да убедиш хората като им казваш “Виж, реката не я пипаш!”

Но в България това сякаш няма да мине! Особено покрай пандемията разбрахме, че хората не вярват в числа и статистики и научни изследвания.

Точно затова е важно да имаш хора около себе си, хора с имидж и влияние в общността си. И това не са толкова експерти, колкото тези неформални лидери. Когато успееш да си проповядаш идеята на тях, тогава можеш да възпиташ едно общество. В много отношения, както в много от кризите и сега пандемията, това е трудна задача, но точно с реките не е чак толкова сложно, защото там има много обща култура за основа. Няма го казусът с конспирациите. Каква конспирация има в реките? Това е общочовешко знание, че реките ти помагат.

Последен въпрос, свързан с Тийн Стейшън – ако беше сега тийнейджър или ученик, какво би направил още утре?

Ако бях ученик или тийнейджър, първо щях да потърся какво искам да правя. Не че някой някога знае точно какво иска да прави, но поне посока трябва да си намериш. И след това бих тръгнал в тази посока с идеята на направя смели грешки като част от това нещо, което ме вълнува. Да проверя дали там всъщност имам някакъв талант. Нещо конкретно направи, малка стъпка дори, насила да е… но направи крачка напред.

После бих потърсил инвеститори или помощници. След това аз конкретно бих се опитал, ако не да визуализирам проекта в картинки, ако не мога да рисувам, то поне бих направил една детайлна презентация на идеята си. Това ти отваря врати, които сам не можеш да предвидиш, и ти дава възможности, които после и да искаш не можеш да спреш отварянето на нови и нови врати.

Просто направи нещо. Намери вдъхновението и начина. Дори да сбъркаш, това е много повече опит от това само да се чудиш и да мислиш в концепции. Ако не направиш нищо, може да имаш и много добри идеи и намерения, но бездействаш ли, има риск да си загубиш енергията и идеята да закърнее. После ти става все по-трудно да направиш тази грешка. Съветът ми е със затворени очи да се впускат всички младежи да направят грешките си по-смело и по-скоро.

 

От Яна Ц. Пеева

Снимки: Александър Тодоров